Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2910 от 08.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 866/2026
Вид
Решение № 2910
Подписан
08.06.2026
В сила
27.06.2026
Състав
Росица Илиева Василева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2910 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330100866 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на В. Д. Д., ЕГН **********, против „Лайф Пласт България“ ЕООД, ЕИК 201515165, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата В. Д. Д., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, поради намаляване на обема на работа, за което е издадена Заповед № ***** г. от работодателя „Лайф Пласт България“ ЕООД и за възстановяване на ищцата на предишната й работа на длъжността „секретар“ в „Лайф Пласт България“ ЕООД.

Ищцата твърди, че е работила на длъжността „секретар“ в ответното дружество „Лайф Пласт България“ ЕООД по трудово правоотношение по Трудов договор № ******г. до 01.12.2025 г., когато на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ трудовото й правоотношение било прекратено, за което била издадена Заповед № *****г. от работодателя „Лайф Пласт България“ ЕООД.

Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като в случая не е налице намаляване на обема на работа на ответното дружество. Сочи, че намаляването на обема на работа може да се изрази в намаляване обема на услугите, на производството, на количеството на продукцията, на обема на стокооборота, на приходите, на възлаганията и т.н. Намаляването на обема на работа трябвало да е трайно състояние и да се наблюдава известен продължителен период от време, а не да е епизодично проявление, като същото следвало да се отнася за конкретния 1 уволнен работник или служител. Ако намаляването на обема на работа нямало никаква връзка с дейността на уволнения служител, както ищцата твърди да е в процесния случай, то уволнението било незаконно. Ищцата твърди, че преди прекратяването на трудовото й правоотношение били прехвърлени част от задълженията й на друг служител, но фактическото изпълнение на трудовите функции на уволнения или прехвърлянето им изцяло или в определен обем на друг служител не било намаляване обема на работата. Сочи, че е налице злоупотреба с право от страна на ответника.

По гореизложените съображения ищцата моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажира писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Лайф Пласт България“ ЕООД, с който оспорва предявените искове. Твърди, че ищцата е назначена на работа в „Аселпласт“ ООД, ЕИК 201515165, с Трудов договор № **** г. Същата била освободена от работа със Заповед № *****г. от дружество „Лайф Пласт България“ ЕООД (с предишно наименование

„Аселпласт“ ООД, като промяната в наименованието на дружеството била вписана в Търговския регистър на 07.08.2024 г.), поради намаляване на обема на работа. Сочи, че обемът на работа в ответното дружество е намалял драстично като цяло и в частност бил намалял обема на работа на ищцата за длъжността, която е заемала като секретарка. Това послужило като основание за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответното дружество.

По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата В. Д. се представлява от адв. Х. Д., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмени бележки, в които излага съображения за основателност на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът „Лайф Пласт България“ ЕООД, чрез адв. Н. П., поддържа отговора на исковата молба и моли исковата претенция да бъде отхвърлена. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало валидно учредено трудово правоотношение по силата на Трудов договор № **** г.; че ищцата е заемала длъжността „секретар“ в „Лайф Пласт България“ ЕООД; че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 01.12.2025 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ – намаляване на обема на работа, за което е издадена Заповед № ***** г.

2 от работодателя „Лайф Пласт България“ ЕООД. Тези обстоятелства се установяват по несъмнен начин и от представените и приети по делото писмени доказателства - Трудов договор № ***** г., сключен между ответника „Лайф Пласт България“ ЕООД (с предишно наименование „Аселпласт“ ООД), ЕИК 201515165, в качеството на работодател и ищцата В.

Д. Д., ЕГН **********, в качеството на работник, Заповед № 238/01.12.2025 г. на работодателя „Лайф Пласт България“ ЕООД и длъжностната характеристика на ищцата с отбелязване на датата на връчването й на ищцата (14.10.2011 г.).

От представеното от ответника щатно разписание, неоспорено от ищцата, се установява, че в ответното дружество е имало само една длъжност за секретар и същата е била заемана от ищцата.

От представената от ответника справка с превод на български език, неоспорена от ищцата, се установява трайно намаляване обема на производството и приходите в ответното дружество в периода 2023 г. – 2025 г.

За изясняване на правнорелевантните факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.Н.Г. и М.В.К. От показанията и на двамата разпитани свидетели се установява, че през последните две-три години обемът на работа в ответното дружество драстично е намалял, че голяма част от фирмите, сред които „Лайф Електроника“, „Рай Технолоджи“ и „Инотек“ вече не са клиенти на ответното дружеството, както и че поръчките от дружество „Зобеле“ са много малко. Това довело до сериозно намаляване на обема на работа в ответното дружество, до масови съкращения на работници, като от 40 души в момента при ответника работили 9 човека. През последната година и половина, поради трайното намаляване на работата, се наложило производството да премине от три работни смени на две работни смени. Поради осезаемото намаляване през последните две-три години на поръчките към ответното дружество, което се занимавало с производство на пластмаса, нямало необходимост и от наличието на служител - секретарка при него, която по принцип поръчвала консумативи, изготвяла документи за експедиция спрямо клиентите и организирала препращането на получаваната от клиентите кореспонденция към производството и ръководството на ответното дружество. Свидетелят П.Г. посочва, че през последната година преди са бъде прекратено трудовото й правоотношение, ищцата на практика не извършвала никаква дейност в ответното дружество, тъй като нямало поръчки от клиенти към ответното дружество и това довело до липса на работа и за ищцата. Докато ищцата работила при ответното дружество само тя била секретарка там. След прекратяване на трудовото правоотношение с нея в ответното дружество нямало лице, което да заема длъжността „секретар“, тъй като нямало работа за такова.

Съдът кредитира показанията на свидетелите П.Н.Г. и М.В.К., тъй като намира същите за обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.

3

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Ищцата по делото В. Д. е уволнена на безвиновно основание - поради намаляване обема на работата (чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ ).

Съгласно трайно установената съдебна практика по естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите и това състояние трябва обективно, фактически да съществува, но не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Намаляването на обема на работата е самостоятелно основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и когато съкращаването на щатната бройка за определена длъжност е извършено поради намаляване на обема на работата и уволнението на работника е по чл. 328, ал. 1, т. 3 о т КТ, при оспорване законността му, предмет на установяване по делото е фактът на намаляване на обема на работата и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции, респ. премахването на съответната щатна длъжност обусловено ли е от намаления обем на работата на предприятието (в този смисъл Решение № 125 от 18.04.2013 г. по гр.д. № 832/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 29/08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 358/31.10.2011 г. по гр.д.№ 265/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.).

Намаляването на обема на работата е фактическо състояние, обективен факт, който не е необходимо да се установява с изрично приети решения от работодателя. За доказването му са допустими всички доказателствени средства. Процесуалният закон (чл. 164, ал. 1 от ГПК ) не съдържа ограничения относно доказателствените средства, с които този факт може да бъде установен – това може да бъде сторено с писмени доказателства, чрез експертно заключение или със свидетелски показания (в този смисъл Решение № 1853 от 14.12.2004 г. по гр.д. № 2884/2002 г. на ВКС, III г.о., Решение № 57 от 25.03.2019 г. по гр.д. № 2157/2018 г. на ВКС, I V г.о.). П р и намаляване обема на работа въпрос на работодателска преценка е дали да намали персонала в цялото предприятие или в отделни негови звена.

В процесния случай от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите П.Г. и М.К. се налага извод за реално настъпило намаление в обема на осъществяваната от ищцата трудова функция. От изложеното от двамата свидетели се установи, че е налице едно трайно намаляване на обема на работата в ответното дружество през последните дветри години преди уволнението на ищцата, което е довело до масово съкращаване на работници и е рефлектирало и върху трудовите функции на ищцата като секретар. През последната година преди да бъде уволнена ищцата обемът на работата по заеманата от нея длъжност е бил сведен до минимум.

Разпитан в съдебно заседание свид. П.Г. сочи, че ищцата „не е вършила нищо последната една година, тъй като няма работа“. Същественото намаляване на поръчките към ответното дружество, в резултат на което е бил намален обема 4 на произведената и реализирана продукция от него, пряко се е отразило на изпълняваната от ищцата трудова дейност като секретар. Намаляването на производствената дейност в ответното дружество и свързаната с нея административна дейност, несъмнено е довело до намаляване на необходимостта от извършване на дейностите, възложени на длъжността „секретар“, която е заемала ищцата. В случая се установи, че е налице намаление обема на работата при ответника отчетено не само към дейността на предприятието изобщо, а и към съответната дейност, реализирана чрез трудовата функция на ищцата – секретар, като премахването на длъжността „секретар“ е било обусловено именно от намаления обем на работата в предприятието.

Предвид гореизложеното съдът приема, че уволнението на ищцата от заеманата от нея длъжност „секретар“ при ответника е извършено именно в резултат на намалелия обем на работа и работодателят правилно е приложил основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ .

Следва да се отбележи, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор съгласно чл. 329 КТ, тъй като в ответното дружество е имало само една бройка за заеманата от ищцата длъжност - секретар, а други еднородни длъжности няма. Трудовите функции на останалите работници - „машинен оператор, производство на пластмасови изделия“, „монтажник, изделия от пластмаса“, „машинен оператор“, „организатор - производство“, са различни от тези на „секретар“.