Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 285 от 13.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1814/2024
Вид
Решение № 285
Подписан
13.03.2025
Състав
Жаклин Комитова, Петя Алексиева, Иванка Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 108, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000501814 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Ищцата в първоинстанционното производство Е. Л. С. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от постановеното по делото решение е връчен редовно на 24.04.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 30.04.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 50812/30.04.2024 г. Решение № 2293/18.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 5183/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-30 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди за сумата от 44 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 126 000 лв. до пълния претендиран размер от 170 000 лв., ведно със законната лихва от 07.04.2022 г., както и в частта, с която съдът е отхвърлил иска за имуществени вреди за сумата от 1 053,47 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 9 481,30 лв. до пълния претендиран размер от 10 534,77 лв., ведно със законната лихва от 07.04.2022 г.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуални представители адвокат Н. Д. и адвокат П. Д., с валидно учредена представителна власт по делото, съобразно приложените съответно на л.13, том І и л.479, том ІІ от 1 първоинстанционното дело пълномощни.

Въззивницата-ищца е освободена от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК с Определение № 351/06.02.2023 г., в.ч.гр.д. № 1855/2022 г. Апелативен съд-София, 2-ри граждански състав.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна въззивна жалба.

Въззивницата-ищца поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, нарушение на съдпроизводствените правила и необосновано.

Моли съда да го отмени в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноските и за двете инстанции.

Поддържа се, че определеният от СГС размер на обезщетението за действително претърпените от ищцата морални вреди е занижен, поради вложеното от съда различно от съдържащото се в чл.52 ЗЗД разбиране за справедливост. Развива подробни съображения по съществото на спора във връзка с така релевираното възражение. Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат съобразени не само претърпените от ищцата вреди и страдания, но и тези които ще продължат да бъдат търпени от нея във времето. Продължителността на времето, през което търпи и ще продължава да търпи страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото й се обезщетение. Счита, че размерът на обезщетението следва да бъде определен към датата на устните състезания пред въззивния съд, като по този начин съдът неизбежно отчита инфлацията.

Поддържа се, че обезщетението трябва да е справедливо към момента, в който е определено. На следващо място се поддържа, че въведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадала, неправилно е прието за основателно от първоинстанционния съд, още повече в размер на 10%, доколкото се явява недоказано.

Претендират се разноските, включително адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата странаответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД депозира отговор чрез своя процесуален представител адвокат Я. Д., с който изцяло оспорва въззивната жалба на ищцата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по аргументи подробно изложени в отговора на въззивната жалба.

2

Ответникът в първоинстанционното производство ЗД „БУЛ ИНС“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от постановеното по делото решение е връчен редовно на 07.05.2024 г., а въззивната жалба е подадена по куриер на 20.05.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 57821/21.05.2024 г. Решение № 2293/18.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 5183/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-30 състав, в частта, с която съдът е уважил иска за неимуществени вреди за сумата от 36 000 лв., представляваща разликата над сумата от 90 000 лв. до присъдената сума от 126 000 лв., както и в частта, с която съдът е уважил иска за имуществени вреди за сумата от 2 106,97 лв., представляваща разликата над сумата от 7374,33 лв. до присъдената сума от 9 481,30 лв.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Я.

Д. с надлежна учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно приложено към въззивната жалба. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 31.05.2024 г., представен по делото с молба от 04.06.2024 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивникът – ответник твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва приетия от първоинстанционния съд процент съпричиняване, като счита, че същия се равнява на 30%, в който размер моли въззивният съд да признае наличие на съпричиняване.

Претендира сторените разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата странаищцата чрез процесуалните си представители подава отговор, с който изцяло оспорва въззивната жалба на ответника и моли съда да я остави без уважение.

Претендира се определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата

С оглед така постъпилата въззивна жалба, Решение № 2293/18.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 5183/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І-30 състав, в частта, с която съдът е уважил иска за неимуществени вреди за сумата от 90 000 лв., както и в частта, с която съдът е уважил иска за имуществени вреди за сумата от 7374,33 лв., е влязло в сила на 22.05.2024 г., 3 поради необжалването му от страните.

В съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си представител поддържа своята въззивна жалба по аргументите изложени в нея, включително и с твърдението, че ищцата продължава да е в тежко увредено общо състояние вследствие процесното ПТП. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя процесуален представител моли съда да уважи въззивната му жалба и да остави без уважнение тази на ищцата. Претендира разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Няма възражение по разноските на ищцата.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Е. Л. С. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД за осъждането на ответника да й заплати застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 170 000 лв. и имуществени вреди в размер на 10 534,77 лв., причинени й в пряка причинна връзка от ПТП на 19.01.2022 г. в гр. София от водач на МПС, застраховано при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Такава е исковата претенция, съобразно допуснатото от съда увеличение на исковата претенция за неимуществени вреди с протоколно определение от 15.12.2023 г.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно приноса на ищцата за настъпване на произшествието и размера на дължимите застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени 4 вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 90 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и за имуществени вреди в размер на сумата от 7 374,33 лв., ведно със законната лихва върху двете главници от 07.04.2022 г., между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

От констативен протокол № К-37/19.01.2022 г. протокол за оглед на местопроизшествие от 19.01.2022 г., скица, фотоалбум към него, както и неоспореното от страните заключение на САТЕ е установено, че на 19.01.2022 г. около 20,10 часа в гр.София, кв.Свобода на ул. „Св.Н. Чудотворец“, до хипермаркет „СВА“, е бил паркиран л.а.м. „Мерцедес Б200“ с рег.№ ********, управляван от свидетелката З. Д. Т.. Водачът на лекия автомобил се приготвял да потегли на заден ход, като в същото това време на платното за движение от страна на блок 4А, е имало редица паркирани надлъжно автомобили, каквито имало и на широкия тротоар до магазина, в резултат на което свободната за движение площ на платното е била не повече от 4 метра. В условията на тъмнина, при липсата на работещи улични лампи, и налично осветление само от прозорците на блок 4А, водачът на лекия автомобил потегля на заден ход със скорост от около 8 км/ч. В този момент, пред задната дясна част на автомобила, който се е движил в същата посока на заден ход, попътно на около 12 м е вървяла пешеходката-ищцата Е. С. на 65 години, по платното за движение в лявата му част в посока от бул. „Ген.Никола Жеков“ към ул.

„Народни будители“, с бавен ход, със скорост около 2,5 км/ч. Автомобилът я застига и я удря със задната си дясна част. От удара пешеходката пада върху платното за движение, а водачът спира автомобила си.

Между страните не е било спорно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 19.01.2022 г., лек автомобил „Мерцедес Б200“ с рег.№ ******** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/02/121001671824, валидна от 11.06.2021 г. до 10.06.2022 г.

Причина за настъпване на произшествието от една страна е в действията на водача на лекия автомобил, който при движение на заден ход не е наблюдавал достатъчно внимателно пътя зад автомобила си и не е осигурил надеждно маневрата „заден ход“, като се е движил със скорост 8 км/ч, която не 5 е безопасна за условията на тъмнина. От друга страна причина за настъпване на произшествието е и движението на пострадалата пешеходка по платното за движение, причина за което движение е че широкият тротоар до магазина е бил зает от нерегламентирано паркирани автомобили, а тротоарът до блок 4А, е значително по-тесен, защото на него до сградата на блока има препятствия, повдигнати високо няколко решетки за вентилация и стълбище на подземни помещения, шахти и неравности.

От приетата по делото медицинска документация, както и със заключението на комплексната СМЕ се установява, че непосредствено след ПТП ищцата е настанена за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е постъпила в увредено общо състояние. Настанена на постелен режим в 1-ва Травматологична клиника с включена инфузионна, антикоагулантна, обезболяваща терапия и временни имобилизации на счупените крайници. На 20.01.2022 г. е извършена операция под обща анестезия, по време на която е извършено открито наместване на счупената дясна бедрена кост и стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и винтове. Тази операция е продължила три часа под обща (ендотрахеална) анестезия.

Оперираната фрактура на дясната бедрена кост е била многофрагмента по вид - „взривна“, с много костни фрагменти като „паваж“ и много трудно е било репонирането и задържането им с метална плака и винтове. Продължена инфузионна, антикоагулантна, обезболяваща терапия. На 28.01.2022 г. ищцата е изписана от болницата по нейно желание и още същия ден постъпила за продължаване на лечението си в МБАЛ „Света София, където на 31.01.2022 г. ищцата претърпява втора оперативна интервенция: открито наместване на вътреставна фрактура на палеца на лявата ръка и стабилизирането й с метална плака и винтове, след което е била извършена т.нар. „Z“ –образна сухожилна пластика на мускула разгъвач на палеца. Тази операция е продължила 1 час и 45 минути, проведена след „аксиларен блок“ - многофрагментна съпроводена с пълно разрушаване на карпо-метакарпалната ставичка на палеца. Извършена е и трета операция за възстановяване на разкъсания мускул -разгъвач на палеца на лявата ръка. Тази операция е била проведена под действието на „аксиларен блок“, след приключването на металната остеосинтеза на счупената 1-ва метакарпална кост. Изписана на 02.02.2022 г. На 03.02.2022 г. ищцата постъпва за лечение в МБАЛ „Св.София“, Отделение по ортопедия и травматология, като на 04.02.2022 г. претърпява четвърта поред костна 6 операция-открито наместване на счупения медиален глезен на левия голям пищял и стабилизирането му с два малеоларни винта. Тази операция е продължила 1 час и 40 минути. Продължена е медикаментозната терапия.