Решение № 260005 от 04.01.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е ) 260005

04.01.2021 г., гр. Пловдив

В

И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3775/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Мегз 18“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Владая“ № 2, представлявано от М.И.К., ЕГН: ********** против

Наказателно постановление № 512010-F543906/14.05.2020 г., издадено от М.П.С.– заместник-директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 7, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени пороци при описанието на нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП, включително да са описани две отделни нарушения, за които в противоречие с правилото по чл. 18 от ЗАНН да му е наложена една имуществена санкция, както и неправилно да е определена датата на извършване на деянието. Поддържа неправилно да е приложен и материалният закон, тъй като с огледа начина на осъществяване на дейността си и на получаване на плащания сочи, че е нямал задължение да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД. Моли наказателното постановление да бъда отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. И.Н., който поддържа жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна се представлява от старши юрисконсулт В.П., който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление.

Взема становище да не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на нарушението да е доказано по категоричен начин. Намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на искането на жалбоподателя за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Мегз 18“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 28.05.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 03.06.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят „Мегз 18“ ЕООД бил данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

На 15.01.2020 г. той подал в ТД на НАП - Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 303912000105374/15.01.2020 г., по което била извършена проверка от свид. Г.К.Б. – ***, за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС. За така извършената проверка били съставени протоколи по чл. 50 от ДОПК с № **********/29.01.2020 г. и с № **********/07.04.2020 г.

Жалбоподателят „Мегз 18“ ЕООД извършвал търговска дейност – онлайн търговия с дрехи и аксесоари, но нямал монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби. От представените в хода на проверката документи и писмени обяснения от заявителя (жалбоподателят „Мегз 18“ ЕООД) и писмени обяснения от трети лица („Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД) се установило, че първата продажба, свързана с дейността на дружеството жалбоподател, била осъществена на 07.06.2019 г. На същата дата пратката била приета от куриера „Спиди“ АД въз основа на сключен договор с „Мегз 18“ ЕООД. При предаването на пратката на куриера жалбоподателят не издал фискален бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Свидетелката Б. извършила справка в информационната система на НАП, при която установила, че „Мегз 18“ ЕООД нямало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство.

На 14.04.2020 г. свид. Б. съставила акт за установяване на административно нарушение с бл. № F543906 против „Мегз 18“ ЕООД в присъствието на пълномощник на жалбоподателя и на свидетел. В акта било прието да е осъществено нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, извършено на 07.06.2019 г. в гр. Раковски и което да е довело до неотразяване на приходи.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Г.К.Б.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка, констатираните в хода на същата факти, както и по съставянето на акта за установяване на административно нарушение. В тази връзка при разпита си свидетелката потвърждава авторството на съставения АУАН, както и констатациите в обстоятелствената част на същия. Показанията на свид. Б. са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви, дадени от незаинтересован по делото свидетел. Те намират подкрепа и в писмените доказателства, които се ценят за обективни. По тези съображения съдът кредитира свидетелските показания.

Фактическите си изводи настоящият състав изгради и въз основа на събраните, проверени и непротиворечиви писмени доказателства по делото – протокол № **********/29.01.2020 г.; протокол № **********/07.04.2020 г.; пълномощно от управителя и едноличен собственик на капитала на „Мегз 18“ ЕООД в полза на Я.Г.Я.; удостоверение № 0062 от 03.11.2009 г. в полза на „Спиди“ АД (лист 9 от делото); извлечение от банкова сметка (***); справка от „Спиди“ АД за изплатени наложени падежи (лист 20 от делото); договор № 90196/21.08.2017 г. между „Мегз 18“ ЕООД и „Спиди“ АД (лист 21-27 от делото); договор от 31.08.2017 г. между „Мегз 1“ ЕООД и „Мегз 18“ ЕООД (лист 28-30 от делото). В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват приетата за установена фактическа обстановка, поради което не се налага по-детайлното им обсъждане.

От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицата по чл. 3 от Наредбата са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.

От своя страна в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. в приложимата към процесния случай редакция се сочи, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

От посочените разпоредби се прави извод, че лицата по чл. 3 от Наредбата нямат задължение да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки и услуги, съответно и да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в две групи случаи:

1) когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи и

2) когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В този смисъл основният съставомерен факт, от който зависи дали данъчнозадълженото лице е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в ТД на НАП фискално устройство, е видът на плащанията, които то получава срещу доставяните от него стоки и услуги.

Нито в АУАН, нито в наказателното постановление обаче се съдържат твърдения за това обстоятелство – вида на извършеното плащане по направената доставка. Вместо това е описано, че жалбоподателят не е издал фискален бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. при предаването на стоката на куриера поради липса на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство, с което да е извършил вмененото му нарушение.

При така направеното непълно описание на обстоятелствата от обективната действителност, при които за лицето по чл. 3 от Наредбата би възникнало задължението да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в ТД на НАП фискално устройство, то неясно остава първо - дали такова задължение действително е възникнало и второ - въз основа на какви факти от обективната действителност, за да може жалбоподателят да се брани срещу тях, а съдът да извърши преценка за обоснованост на НП. Все в тази връзка напълно неясно остава по делото дали за описаната в НП първа продажба от 07.06.2019 г. плащането не е извършено по някой от начините в разгледаните по-горе две групи изключения, при които за жалбоподателя въобще не би възникнало задължение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Да се приеме противното – че наказващият орган няма задължение да опише фактите, които обуславят възникването на задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, за да се извърши проверка дали не е налице хипотеза на някое от нормативно предвидените изключения, би означавало да се допусне административнонаказателната отговорност да почива на предположения. В съдебната практика трайно и безпротиворечиво е изяснено, че подобен подход е незаконосъобразен, а правосъдието следва да се основава на конкретните обстоятелства по всяко дело.

В случая жалбоподателят е поставен в положение да се защитава не срещу надлежно индивидуализирани и своевременно предявени му факти, а директно срещу правни изводи и по-конкретно, че за извършената доставка от 07.06.2019 г. е имал задължение да издаде фискална касова бележка, поради необходимост от задължително въвеждане в експлоатация на фискално устройство.