Решение № 951 от 04.08.2025, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. Горна Оряховица, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря М.а Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20244120101361 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.559,ал.3 във вр. чл.558,ал.7 във вр. чл.557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ.

Ищецът Г. Ф. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С., тел./факс: ..., със съдебен адрес: град Велико Търново, ***, вх. „А”, чрез адвокат Н. И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че във връзка с получено съобщение на съда за депозирано възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.г.д № 694/24 по описа на РС - Горна Оряховица, на основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.4 и чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, Г. фонд предявява и моли съда да приеме за разглеждане настоящия установителен иск.

Твърди, че Г. фонд, на основание чл.559,ал.1,т.1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на Германия по щета 19120390/03.09.2019 г. обезщетение в общ размер на 4 804.07 лв., във връзка с ПТП, настъпило на 02.09.2018 г. на територията на Германия.

Пояснява, че ПТП е настъпило на 02.09.2018 г. в Германия, с участието на МПС „Опел Зафира" с рег. № ВТ5121КК, управляван от С. М. А. без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", в нарушение на чл.461 във вр. с чл.483 от КЗ, в резултат на което са причинени имуществени вреди на предпазна ограда. Твърди, че Г. фонд, на 1 основание чл.561 от КЗ, е възстановил на НББАЗ изплатеното от него на Националното бюро на Германия обезщетение в общ размер на 4 804.07 лв. Сочи, че съгласно чл.558,ал.7 от КЗ, Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Заявява, че е поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение от Г. фонд, но и до днес лицето не е погасило задълженията си.

В уточняваща молба посочва също, че екип на патрулен автомобил МА 221 (старши полицейски служител Дагделен/полицейски комисар Финк) констатира на Индустрищрасе в Манхайм, на 02.09.2018 г., в 05:20 ч., ПТП, причинено от водач в нетрезво състояние с последвало бягство. Установени са и следните факти: докато се връщал към местния полицейски участък след изпълнение на възложена задача за оказване на подкрепа на Бюргермайстер-Фукс-Щрасе, екипът минал по Индустрищрасе, идвайки от Фарделисщрасе, и на нивото на Пирамиденщрасе двамата полицаи забелязали сив „Опел Зафира“, който бил паркиран пред „Вада Бинг", а след това той направил завой в обратната посока към Индустрищрасе. Посочва,че малко след като завил по посочената по-горе улица, автомобилът с български регистрационен номер ВТ5121КК очевидно се опитал да направи маневра, за да направи обратен завой и да се върне на Ханзащрасе, но ответницата не успяла да се справи с това и преминала надясно през бордюра, като се блъснала в металната ограда там и в пътен знак (101). Заявява, че причинената вследствие на това имуществена щета е на пътната служба в Манхайм, като непосредствено пред фирма „Грос&Пертун Лакфабрик" тя продължила да се движи с автомобила си, който също бил повреден, по покритата с чакъл пътека; преминала между два големи камъка обратно на Ханзащрасе, излезнала директно на Индустрищрасе, завила в посока към Дифенесщрасе и увеличила скоростта. В този момент FWB 221 бил на около 200 метра зад автомобила „Опел Зафира“ и с включени сини светлини и надпис „СТОП, ПОЛИЦИЯ", водачката била заставена да спре. Първоначално обвиняемата не се съобразила с това указание и продължила да шофира, без да намалява скоростта си; междувременно се установило, че обвиняемата се движи лъкатушейки, на няколко пъти се качила на десния бордюр и после слязла от него; спуканата при предишния инцидент предна лява гума също не попречила на Младенова да продължи пътя си. Сочи, че вероятно само поради късния час, ниския автомобилен трафик и липсата на пешеходци не се е стигнало до ново произшествие с материални щети или телесни повреди. Твърди, че след около 500 метра Младенова най- накрая спряла, като едната страна на автомобила била на бордюра, а другата - на улицата; на обвиняемата веднага били разяснени правата по отношение на произшествието и последвалото й бягство; след дадените й разяснения тя няколко пъти признала в изявленията си, че е разбрала, че е причинила ПТП, но е предпочела да продължи пътя си.

Посочва, че за вредоносни факти, настъпили след 11.01.2009 г., какъвто е процесният случай, приложимото право се определя по правилата, установени с Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения („Рим II") (чл.31 и чл.32 от Регламента във връзка с 2 чл. 297 от Договора за функциониране на Европейския съюз) и така, както е посочено в Решение от 17.11.2011 г. по дело С-412/2010 на Съда на Европейския съюз. Заявява, че съгласно чл.4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 г. приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.

Сочи, че съгласно чл.559,ал.1,т.1 от КЗ и чл.288,ал.12 от КЗ (отм.), Г. фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, като след изплащане на обезщетението се прилага чл.288,ал.12 и ал.14 от КЗ (отм.), а именно Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. Твърди, че в настоящия случай Фондът е изплатил сумите на българския компенсационен орган Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", последното, на основание чл.286,ал.3 от КЗ (отм.), е възстановило на компенсационния орган на Германия Национално бюро на Германия пълния размер на платеното от този орган обезщетение на увреденото лице. Пояснява, че това задължение на НББАЗ произтича от Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год. относно застраховката „ГО" при използване на моторни превозни средства (в чл.10 от Директива 2009/1ОЗ/ЕО се изисква от държавите-членки да създадат или оправомощят орган, който да изплаща обезщетение за имуществени вреди и телесни увреждания, причинени от превозно средство, за което не е изпълнено задължението за задължително застраховане със застраховка „ГО"; той предвижда, че увредените лица могат да получават обезщетение от органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка по тяхното пребиваване; органът за изплащане на обезщетения има право да претендира възстановяване на изплатеното обезщетение от органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка, в която е установено застрахователното предприятие, издало полицата - чл.24 и 25).

Твърди, че в настоящия случай увреденото лице - Пътната служба в Манхайм се е обърнала към Националния орган на Германия, който му е изплатил обезщетение, а след това, по силата на цитираната Директива на Европейския парламент и на Съвета, която кодифицира материята в автомобилното застраховане и отменя Директива 2000/26 ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16.05.2000 г., известна още като Четвъртата директива, се е обърнал към българския орган - Националното бюро на българските автомобилни застрахователи - Компенсационен орган, по силата на чл.283 от КЗ (отм.) - за възстановяване на платеното.

Сочи, че след заплащане на обезщетението, за Гаранционния фонд е възникнало правото да встъпи в правата на увредения срещу прекия причинител на вредата до размера на платеното. Счита, че в случая за уважаване на иска е необходимо наличието на следните предпоставки: предявяване на претенция от чуждия компенсационен орган към НББАЗ, 3 възстановяване на сумата от страна на НББАЗ на чуждия орган, възстановяване на платената от НББАЗ сума от Гаранционния фонд и липсата на застраховка „ГО" за увреждащия автомобил, който е с българска регистрация, като в настоящия казус всички предпоставки са налице.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да установи съществуване на вземането на Г. фонд срещу С. М. А. в размер на 4 804.07 лв., представляващо възстановеното от Г. фонд обезщетение по щета 19120390/03.09.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума, както и направените по делото и в заповедното производство разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Посочва банкова сметка на Г. фонд: „Уникредит Булбанк“, IBAN: ..., BIC: UNCRBGSF.

В съдебно заседание, ищецът Г. Ф. град София, чрез пълномощника си – адвокат Н. И., поддържа предявения иск. Излага съображения. Моли съда да уважи изцяло исковата претенция и да му присъди направените по делото разноски.

Ответницата С. М. А. с ЕГН **********, с адрес: с.Д...община Г.О. ул... призована чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК на постоянния й настоящ адрес, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

В предоставения му едномесечен срок, особеният представител адв. Н. К. И. от ВТАК депозира писмен отговор. Счита иска за неоснователен и недоказан. Алтернативно, прави възражение за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Сочи, че според представените с исковата молба писмени доказателства е видно, че ответникът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност" за периода 10.01.2019г. - 09.01.2020г. по полица BG/30/119000199800. Сочи, че ако същата е прекратена поради „невнесена вноска", то не са представени доказателства за това обстоятелство, както и за уведомяването на застрахованото лице. Заявява, че не са налични годни доказателства, от които да се установи по безспорен начин възникналото застрахователно събитие, участието на процесното МПС, собственост на ответника, както и доказателства относно причинно-следствената връзка на автомобила с причинените щети, характера и размерна на същите. Посочва, че щетата е заведена в Гаранционния фонд една година след датата на твърдяното ПТП. Счита, че не е установено и не е доказано, че процесното МПС - л.а. „Опел Зафира" с рег. № ВТ5121КК обичайно се намира на територията на Република България. Оспорва претендираните „Ликвидационни разходи" в размер на 859,92 лв. като неотносими и недоказани към процеса по изплащане на обезщетението на НББАЗ. Сочи също, че не са представени доказателства изготвената регресна покана до ответника да е изпратена и съответно получена от същата.

Оспорва всички приложени към исковата молба писмени доказателства, за които липсва надлежен превод на български език.

В съдебно заседание, ответникът С. М. А. не се явява.

Особеният представител – адвокат Н. К. И. от ВТАК, поддържа отговора на исковата 4 молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция. Излага съображения.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от доклад за ПТП,уведомление за ПТП с материални щети, непозволено напускане на мястото на ПТП от 01.10.2018г., постановление за възбуждане на производство за наказателно преследване от 20.11.2018г., обвинение от Прокуратура Манхайм по изпълнително производство срещу С.М. от 20.11.2018г., заявление за промяна на заменящото наказание лишаване от свобода с полагане на общественополезен труд от 29.11.2018г., Постановление на Прокуратура Манхайм от 12.12.2018г. (преписи на немски език и превод на български език), на 02.09.2018 г., в 05:20 ч., в гр. Манхайм, Германия, ул. Индустрищрасе, е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Зафира” с ДК № ВТ5121КК, със страна на регистрация – България, собственост и управляван от С. М. А. (Младенова), и бордюра на улицата, метална ограда и пътен знак (101), собственост на Пътната служба в гр. Манхайм, с което е причинила имуществени вреди на същата. Цитираните писмени доказателства удостоверяват и фактите, че по време на настъпване на горепосоченото ПТП ответницата е допуснала множество нарушения на правилата за движение по пътищата като водач на л.а. „Опел Зафира” с ДК № ВТ5121КК, а именно: в нетрезво състояние първоначално паркирала пред „Вада Бинг", след това направила завой в обратната посока към Индустрищрасе; след като завила по посочената по-горе улица, се опитала да направи маневра, за да направи обратен завой и да се върне на Ханзащрасе, но не успяла и преминала надясно през бордюра, като се блъснала в металната ограда там и в пътен знак (101); след това продължила да се движи с автомобила си по покрита с чакъл пътека; преминала между два големи камъка обратно на Ханзащрасе, излязла директно на Индустрищрасе, завила в посока към Дифенесщрасе и увеличила скоростта, като в този момент FWB 221 бил на около 200 метра зад автомобила й и с включени сини светлини и надпис „СТОП, ПОЛИЦИЯ" водачката била заставена да спре, но тя не се съобразила с това указание и продължила да шофира, без да намалява скоростта си; движела се лъкатушейки, на няколко пъти се качила на десния бордюр и после слязла от него, като спуканата предна лява гума не попречила на ответницата да продължи пътя си, като единствено поради късния час, ниския автомобилен трафик и липсата на пешеходци не се е стигнало до ново произшествие с материални щети или телесни повреди. От същите писмени доказателства се установява, че след около 500 метра ответницата най-накрая спряла, като едната страна на автомобила била на бордюра, а другата - на улицата; на същата веднага били разяснени правата по отношение на произшествието и последвалото й бягство; след дадените й разяснения тя няколко пъти признала в изявленията си, че е разбрала, че е причинила ПТП, но е предпочела да продължи пътя си, като по време на разговора с с А., от нея се носел силен дъх на алкохол, при излизане от автомобила същата паднала, а при тестването й с дрегер тест 6510 (46900154529) в 05:33 часа показала концентрация на алкохол в дъха от 0,64 mg/l; впоследствие С. А. е отведена принудително в 5