Присъда № 41 от 20.03.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 41 от 20.03.2026 година, постановена по НОХД № 460/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият А. М. М. /А.М.М./, гражданин на **********по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 15.07.2024 година в района на гранична пирамида № 267, находяща се в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна стрА.. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 255.65 евро.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. И. Д. Б. от АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на А.

М. М..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. И. Б. изразява становище за недоказаност на обвинението и желае подзащитният му да бъде признат за невиновен. Алтернативно, в случай, че съдът приеме за доказано извършено от подсъдимия деяние по чл. 279, ал.1 от НК, желае да бъде прието, че случаят е маловажен. Предвид изминА.ят дълъг период от време от извършване на това деяние, счита че се обезсмисля идеята за налагане на наказание и желае да не бъде налагано такова на подсъдимия в случая.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа стрА.:

Подсъдимият А. М. М. е роден на ********** г. в гр. ***, Сирийска арабска Република и е гражданин на тази стрА.. Същият живеел в родината си по произход, но шест години преди 17.07.2024 година /датата, на която е дал обяснение в хода на БП/ напуснал Сирийската Арабска република, влязъл на територията на Република Турция и се установил в гр. Истанбул. По време на престоя си в гр. Истанбул решил да отиде във Федерална република Германия. В изпълнение на това си намерение се свързал с неустановено по делото лице, което срещу парично възнаграждение се съгласило да организира пътуването на подсъдимия от Република Турция до Република Сърбия, през Република България, не по предвидения от закона ред, без необходимото му във връзка с влизането в стрА.та ни разрешение от надлежните органи на властта.

В изпълнение на договореното на 14.07.2024г. вечерта подсъдимият бил придвижен от гр.Истанбул в близост до турско - българската граница. На 15.07.2024г. около обяд подсъдимият като част от група от десет души, състояща се от осем мъже и две жени, имащи намерение да влязат в Република България не по установения от закона ред, водени от двама водачи, достигнал възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница. Водачите на групата направили отвор във възпрепятстващото съоръжение, след което на 15.07.2024 година подсъдимият влязъл през границата на стрА.та ни от Република Турция в Република България, в района на 267 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ.

Елхово, обл. Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта, като преминал през отвора във възпрепятстващото съоръжение на българо–турската границата, направен от водачите на групата. ОстА..те 9 лица от групата и двамата водачи влезли в Република България по идентичен начин, по същото време и от същото място.

При влизането си в стрА.та ни на 15.07.2024 г. подсъдимият не е притежавал 1 документи, даващи му право да влезе в Република България. След влизането си в стрА.та ни подсъдимия и спътниците му, водени от двамата водачи продължили движението си пеш на територията на Република България.

На 16.07.2024 година подсъдимия и остА..те лица от групата излезли на път I-7, в участък от пътя в близост до разклона за с. Мелница, община Елхово, обл.Ямбол, а водачите на групата се върнА. обратно. Малко след това около 19.00 часа групата, в която бил подсъдимият, била забелязА. от граничен полицейски наряд на ГПУ - Елхово, придвижващ се по път I-7 към ГКПП – Лесово, в който бил и св. М. К. Б. - младши полицейски инспектор в ГПУ – Елхово при РД ГП – Елхово. Полицейските служители извършили проверка на лицата от групата, вкл. и на подсъдимия, като никое от лицата не представило документ за самоличност, поради което лицата от групата, вкл. и подсъдимият, били задържани и отведени в ГПУ – Елхово.

Във връзка със случая и установяване на мястото, през което подсъдимият и спътниците му са влезли в стрА.та ни, св. Х. А. - старши полицай в ГПУ-Елхово извършил проверка на линията на държавната граница. В хода на проверката свидетелят констатирал нарушение на 267 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, изразяващо се в отвор /дупка/ в долната част на възпрепятстващото съоръжения и оставени множество следи от преминаване на хора от Р Турция към Р България.

Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени документи за самоличност, самоличността му е била снета по негови данни. Лицето се е идентифицирало с имената А. М. М. /А.М.М./, роден на **********г. в гр. ***, Сирия, живущ в град ***, **********гражданин на Сирийска Арабска Република.

Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача пред разследващия орган при привличането му като обвиняем и последващия разпит в хода на досъдебното производство.

Така установената във фазата на досъдебното производство самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че А. М. М. /А.М.М./ не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите М. Б. и Х. А., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетелите М. Б. и Х. А. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА..я доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите К. и А., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият А. М. М. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 15.07.2024г. в района на гранична 2 пирамида № 267, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите М. Б. и Х. А., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. В настоящият случай, откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и вече на територията на стрА.та ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна стрА. е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна стрА., инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да продължи към Сърбия и по-късно към Германия.

Съдът не възприема доводите на защитника на подсъдимия А. М. М. - адв. Б. за недоказаност на обвинението и за маловажност на случая.

Деянието не може да бъде определено като маловажен случай. Съгласно чл.9, ал.2 от НК не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая извършеното от подсъдимия деяние е обществено опасно, и обществената му опасност с оглед засегнатите отношения не е незначителна, напротив, обществената опасност на извършеното е висока.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А. М. М. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в стрА.та ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се 3 приеме, че подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на стрА.та ни и да продължи към Германия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.