Решение № 1461 от 17.09.2020, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 2181/2020
- Вид
- Решение № 1461
- Подписан
- 17.09.2020
- Състав
- Людмила Цолова, Мадлена Иванова Желева, Светла Станимирова
Цитирани разпоредби
- чл.541 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 ал.1 т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.63 ал.4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.22 ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.115 т.1 · Търговски закон
- чл.119 ал.2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
Номер 1461
09.09.2020 г.
Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София
9-ти търговски
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Людмила Цолова
Мадлена Желева
Светла Т. Станимирова като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело № 20201001002181 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.25 ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Образувано е по жалба на „Омнис консулт“ЕООД срещу решение №909 от 26.06.2020г. по т.д.№354/2020г.,с което Софийски градски съд е оставил без уважение жалбата му срещу отказ №20200204101340/ 10.02.2020г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията за вписване на данни за факс на търговеца.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт. Поддържа се,че при произнасянето си съдът неправилно е приел,че факсът не е обстоятелство,подлежащо на вписване в Търговския регистър. Аргументи в полза на обратното жалбоподателят черпи от разпоредбата на чл.4 ЗТРРЮЛНЦ, тълкувайки понятието „закон“ в широкия му смисъл и отнасяйки го към чл.19 от Наредба №1/2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ,в приложението към чл.6 ал.1 на която е предвидено заявление за вписване А4,а неговия раздел „Основни обстоятелства“ се предвижда възможност за вписване и на факс. По тези съображения жалбоподателят е поискал решението на СГС да бъде отменено,като въззивната инстанция даде задължителни указания на длъжностното лице да се произнесе по заявлението след даване на указания до заявителя за отстраняване на нередовностите в определения срок.
1
Претендира да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.
Софийски апелативен съд намира , че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 25 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, от страна в първоинстанционното производство срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество,същата е основателна.
Предмет на обжалване пред СГС е отказ №20200204101340/ 10.02.2020г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията , постановен по заявление с вх.№ №20200204101340/ 04.02.2020г. , с което е поискано да бъде извършено вписване на обстоятелство „факс номер“ към седалището и адреса на управление на дружеството, телефона и адреса на електронната поща. Отказът е мотивиран с липсата на представени от заявителя доказателства за внесена държавна такса , като е посочено, че липсва правна и техническа възможност за даване на указания за отстраняване на пропуска, поради изтекъл към момента нормативно установен тридневен срок по чл.22 ал.5 вр. чл.19 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ .
Софийският градски съд, в атакуваното пред настоящата инстанция решение, е намерил жалбата за неоснователна. Посочил е,че обстоятелството „факс“ не е сред обстоятелствата, за които по закон се предвижда вписване в ТРРЮЛНЦ, тъй като не попада сред изчерпателно посочените такива в чл.119 ал.2 вр. чл.115 т.т.1,2,3,4 и 6 ТЗ, чл.63 ал.4 ЗМИП и чл.28 ал.1 т.2 ДОПК.
Поради това е потвърдил атакувания пред него отказ.
Така постановеното решение е неправилно. Видно от данните по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, на 04.02.2020г. жалбоподателят е подал заявление за вписване на факс на дружеството.На 10.02.2020г. длъжностното лице се е произнесло с атакуваният отказ, без да е изпълнена процедурата по чл.22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ.
Тъй като с посочената разпоредба е предвидено задължение на длъжностното лице по вписването да извърши определено действие - да укаже на заявителя да отстрани констатираната от него нередовност при заявяването /а в случая несъмнено е била налице такава/ предприетото от него действие по постановяване направо на отказ се явява незаконосъобразно, 2 поради което подлежи на отмяна. Не е правно обоснован мотивът,че към датата на постановяването на отказа е бил изтекъл установеният в чл.22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ тридневен срок за отстраняване на пропуска, доколкото този факт не може да бъде обоснован с бездействието на длъжностното лице за даване на указания не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. Доколкото в случая на заявителя указания не са дадени от длъжностното лице, негативни последици от неизпълнението на такива не могат да бъдат възлагани в негова тежест. Наред с това, видно от данните по делото, пропускът да изпълни задължението си за внасяне на държавна такса жалбоподателят е бил отстранил заедно с подаването на жалбата пред СГС, което е самостоятелно основание за отмяна на отказа.
Що се касае до това подлежи ли на вписване в Търговския регистър факсът на заявителя, настоящият състав не споделя изразеното от състава на СГС разбиране в отрицателен смисъл. Вярно е,че Търговският закон не е предвидил изрично това обстоятелство като подлежащо на вписване с цитираните от СГС негови разпоредби, но след като законодателят е приел с отделна графа в раздел „Основни обстоятелства“ на образец А4 /приложение към чл.19 ал.1 на Наредба №1/2007г. за водене,съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ/,че факсът е част от седалището и управлението на търговеца, то и това обстоятелство е подлежащо на вписване по смисъла на чл.119 ал.2 вр. чл.115 т.1 ТЗ.
Атакуваното решение и потвърдения с него отказ следва да бъдат отменени, като на длъжностното лице по регистрацията бъде указано да извърши вписването по заявление с вх.№ №20200204101340/ 04.02.2020г.
Предпоставки за уважаването на искането,направено в жалбата, за присъждане на разноски в съдебното производство пред двете инстанции не са налице. Производството по обжалване отказа на Агенция по вписванията пред съда има едностранен,охранителен характер, респ. агенцията не е страна в него, а в тези случаи, съгласно чл.541 ГПК, направените от жалбоподателя разноски са за негова сметка.
Така мотивиран, САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №909 от 26.06.2020г. по т.д.№354/2020г. по описа на СГС и потвърдения с него отказ №20200204101340/ 10.02.2020г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по 3 вписванията да извърши вписване по заявление с вх.№ №20200204101340/ 04.02.2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4