Определение № 3772 от 27.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3772 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110144184 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Д. Г. Д. против Л. Ц. М., която е редовна, а предявените с нея искове допустими.

Следва да се приемат представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба.

По делото следва да бъде приложено и ч.гр.д.№56136/2024г по описа на СРС, 153 състав.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА по делото ч.гр.д.№56136/2024г по описа на СРС, 153 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03.2026г от 11.20 часа, за което страните да бъдат призовани, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Д. срещу Л. Ц. М., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Л. Ц. М. дължи на Д. Г. Д., сумата в размер на 22 571.82 лева, представляваща общ размер на заплатени задължения от Д. Д. в качеството му на поръчител по договор за кредит експресо № ., сключен на 04.05.2015г. с кредитодател „.“ АД и кредитополучател Л. М., формирана като сбор от заплатена главница по кредита в размер на 1

13 412.14 лева, просрочена главница в размер на 4 638.29 лева, лихви в размер на 3 367.59 лева, застраховки в размер на 269.78 лева, лихви при просрочие в размер на 884.02 лева, ведно със законна лихва от 19.09.2024г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 56136/2024 г. по описа на СРС, 153 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.05.2015 г. между „.“ АД, ЕИК ., в качеството на кредитодател, и Л. Ц. М., в качеството на кредитополучател, и между ищеца – Д. Г. Д., в качеството му на поръчител, бил сключен Договор за кредит експресо № ., по силата на който банката предоставила на ответника банков кредит, в размер на 20 000 лева, срещу задължението на кредитополучателя Л. М. да върне заетата сума, ведно с дължимата договорна лихва за периода от 120 месеца. Поддържа, че поради неизпълнение на задължението на ответника да погасява дължимите по договора за кредит вноски в срок, съгласно погасителен план, през м. юни 2016 г. принудително от сметката му били удържани суми в погашения на договора за кредит, за което уведомил съпруга на ответницата и негов братовчед – .. Сочи, че през 2016 г. е извършил няколко доброволни плащания по кредита, като сумите му били възстановени от . чрез превод през април 2017 г. на обща стойност 250 лева, след което комуникацията била преустановена. Поддържа, че на 15.08.2017 г. получил покана за доброволно изпълнение, съгласно която кредитът бил в просрочие 526 дни, поради което ако просрочието не бъде погасено до 06.09.2017 г., считано от 07.09.2017 г. кредитът ще се счита за предсрочно изискуем. Сочи, че за получаване на поканата уведомил ответницата, като в края на октомври 2018 г. банката отново удържала суми от сметката му.

Поддържа, че поради липсващо изпълнение от страна на ответника, на 19.09.2019 г. сключил договор за банков кредит с цел погасяване задълженията на ответника по процесния договор за кредит, по силата на който в погасяване на кредита била заплатена сума в разер на 22 950 лева. Сочи, че от датата на погасяване до настоящия момент многократно е канил ответника да възстанови платените от него суми, но и до настоящия момент погасяване липсва, поради което е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Претендира законна лихва за забава от депозиране на заявлението до окончателно изплащане на вземането. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба. Не взема становище по предявените искове. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК в заповедното производство, прави възражение за липса на уведомяване за предявените срещу Д. Д. претенции.

Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 143, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при условията на пълно и главно доказване е да установи следните обстоятелства: 1) съществуването на посочения в исковата молба договор за банков кредит, по който ответникът е кредитополучател, а той поръчител; 2) ищецът в качеството си на поръчител да е заплатил сумата от 22541,82 лв., представляваща сбор от заплатена главница по кредита в размер на 13 412.14 лева, просрочена главница в размер на 4 638.29 лева, лихви в размер на 2

3 367.59 лева, застраховки в размер на 269.78 лева, лихви при просрочие в размер на 884.02 лева по договор за потребителски кредит.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже факта на погасяване на дълга, за което не излага твърдения и не сочи доказателства.

УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в съдебно заседание, съдът може по искане на ищеца да постанови неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК спрямо нея.

Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3