Решение № 569 от 14.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. С., 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг М. като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000500506 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца Д. А. К. чрез адв. С. Н. срещу решение № 136 от 29.12.2023 г. на Софийски окръжен съд, IV първоинстанционен търговски състав по т.д. 186/2021 г., с което са отхвърлени предявените от Д. А. К. срещу „ЗАД АРМЕЕЦ” АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди лв./ за причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени му телесни увреждания – луксация на дясно рамо, рани на десен лакът и дясна китка, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2021 год. около 15 часа на ул. „Охрид” № 20 в гр.

Костинброд по вина на Д. И. С. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Мазда“, модел „ЦХ 5”, с ДК № ********, със застрахователна полица № ВG/11/121001294911 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите , сключена с ответника, валидна от 17.05.2021 г. до 16.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.06.2021 г. до окончателното й заплащане.

Изложени са оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и непълнота на събраните доказателства. Неправилно било прието, че застрахованият водач няма вина за удара, а пострадалият сам се е поставил в ситуацията. Приетата АТЕ е необоснована, но и от нея се установява противоправното поведение на водача на МПС. Отправено е искане за тройна АТЕ с цел всестранно изясняване на механизма на ПТП.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от застрахователното дружество чрез юрк. Л.

М., в който се оспорва подадената жалба и се възразява срещу доказателственото искане.

Уважено е доказателственото искане, тъй като делото е останало неизяснено и са нужни специални знания за изясняване на всички факти, относими за решаването му, като е назначена допълнителна АТЕ, която е направила скица и работила по въпросите от какво разстояние е бил видим пешеходецът за водача, преди да предприеме пресичане и с каква 1 скорост ударът би бил предотвратим, предвид видимостта към пешеходеца.

В съдебно заседание от 18.04.2024 г. е прието заключението на допълнителната АТЕ по тези въпроси. Процесуалните представители на страните поддържат изложените до момента съображения.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.

Пред въззивния съд не е спорно, че на 25.05.2021 г. между лека автомобил „Мазда“ с ДК № ******** и ищеца като пешеходец е имало удар и на ищеца са причинени телесни повреди. Не е спорно, че е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на МПС. Спорно е дали е налице противоправно и виновно поведение на водача, ако такова е налице, колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди и има ли принос на ищеца за настъпване на вредите.

Според заключението на АТЕ, прието от ОС С., механизмът на инцидента е следният:

На 25.05.2021 г. по ул. „Охрид” в гр. Костинброд, в посока към ул. „Христо Ботев”, със скорост около 30 км/ч, се е движил лек автомобил „Мазда ЦХ 5“ с ДК № ********, управляван от Д. И. С.. Улицата е била със сухо асфалтово покритие, без нарушения в повърхностния слой, нормална видимост, продължително прав, равнинен участък преди и след мястото на ПТП, предназначена за еднопосочно движение. В дясната част на улицата, по цялото й продължение е била маркирана с хоризонтална пътна маркировка „М13” „Начин на подреждане на пътни превозни средства при паркиране”, а лявата й страна била предназначена за движение на ППС в посоката на движение на процесния автомобил. Към момента на ПТП по ул. „Охрид” № 20 (пред гаражната врата) е съществувала пътна маркировка за забрана спирането и паркирането на МПС, а в останалата маркирана зона е имало паркирани МПС, неустановени като марка и модел. В протокола за оглед на местопроизшествие не са описани действащи в зоната на ПТП пътни знаци, наличие на пешеходни пътеки и/или други места за пресичане на пешеходци на платното за движение.

Придвижвайки се по улицата, когато автомобилът е наближил частен имот с № 20, намиращ се от дясната му страна, в платното за движение е навлязъл пешеходецът Д. А. К., на 17 години, който пресичал улицата отдясно наляво по отношение посоката на движение на автомобила, при което е настъпил удар между челната дясна част на автомобила и лявата странична част на пешеходеца. Вследствие на удара пешеходецът е изведен от равновесие и е паднал върху платното за движение, при което е получил описаните в медицинските документи наранявания. По делото липсват данни, въз основа на които да се определи точно моментът на удара и установяването след него на участниците в ПТП.

Вещото лице, изслушано от СОС, определя скоростта на движение на автомобила единствено въз основа на отразените в протокола за оглед побитости вследствие съприкосновението с пешеходеца /вдлъбнатина от 0.02 на височина 0.86 метра в калника/ – доколкото мястото, в което е описан автомобила в протокола, е различно от мястото на окончателното му установяване след удара. ОпредЕ.та към момента на ПТП скорост на пешеходеца е била 5.4 км/ч. Към момента на откриване на директна видимост между пешеходеца и водача на автомобила „Мазда” челната част на последния е отстояла от мястото на удара на 12.2 метра, като разстоянието, изминато от пешеходеца от момента на откриване на видимост до мястото на удара е било 2.20 метра. Заключението на АТЕ е, че при конкретната скорост на движение от 30 км/ч опасната зона за спиране на автомобила е била 14.6 метра, а за да може да спре на 1 метър преди мястото на удара и да не възникне ПТП, към момента на възникване на директна видимост автомобилът е следвало да се движи със скорост до 24.5 км/

Заключението на АТЕ е, че причините за настъпване на ПТП са: субективните действия на пешеходеца Д. А. К., който преди да предприеме преминаване през платното за движение по ул. „Охрид”, не се е съобразил с приближаващия към него автомобил „Мазда”, както и 2 субективните действия на водачката на лекия автомобил „Мазда” Д. И. С. в зоната на ПТП, която се е движила със скорост, която не й е разрешавала да установи автомобила в зоната на видимост пред фронта на автомобила.

Липсата на ограничителни знаци за скоростта се потвърждава и от писмо рег. № 26002/21.03.2022 год. на Община Костинброд, поради което следва да се приеме, че в зоната на ПТП при избиране скоростта на движение за водачите на МПС от категория „В”, каквато е категорията на процесния автомобил, им е забранено да превишават 50 км/ч.

Според заключението на допълнителна АТЕ, изготвена от инж. В. И., пешеходецът е пресичал от дясно наляво спрямо посоката на движение на л.а. „Мазда, ЦХ 5“, за пешеходеца ударът с л.а. „Мазда, ЦХ 5“ е настъпил с лявата му страна, като всички травми са локализирани в дясната част на тялото. Следователно травмите са настъпили не при удара с процесното МПС, а при съприкосновението със земята. Преди настъпването на ПТП, л.а.

„Мазда, ЦХ 5“ се е движил със скорост около 22 км/ч, а водачката е възприела опасността, когато се е намирала на около 9,4 м. от мястото на удара, като от момента на възприемане на опасността до момента на удара са изминали 1,62 s. За анализа е важно определянето на вида автомобил, който е бил паркиран между участниците в ПТП. Един средностатистически лек автомобил е висок около 1,5 m, има прозрачни стъкла и не предполага плътно скриване на участниците в ПТП. Ако твърденият автомобил е бил тип микробус с плътни стени, то видимостта би била коренно различна. И не на последно място идва височината на пешеходеца. Колкото е по-висок, толкова по-голяма е вероятността да бъде забелязан. По делото липсват данни описващи особеностите на автомобила, който е ограничавал видимостта, както и данни за височината на пешеходеца. Трети съществен момент при анализа е определянето на точното местоположение на паркирания автомобил спрямо траекторията на пресичане на пешеходеца. Тук дори и малка разлика би могъл да доведе до драстични отклонения в анализа. По делото липсват данни за точното местоположение на паркирания автомобил, както и неговото положение спрямо траекторията на пресичане на пешеходеца. Независимо дали между участниците е имало спряла кола или не, водачката на л.а. „Мазда, ЦХ 5“ е възприела опасността, когато е била на 9,4 m от мястото на удара.

Скоростта на пешеходеца е била около 1,17 m/s или 4,22 km/h. Независимо дали е имало паркирана кола или не, ударът би бил предотвратим ако л.а. „Мазда, ЦХ 5“ се е движила с максимална скорост 21,89 km/h. На скицата, изготвена от вещото лице, се вижда, че ударът е настъпил на пътното платно, като на единия тротоар е разположен магазин за хранителни стоки, а на отсрещния тротоар – кафене. При изслушването си в с.з. вещото лице е посочило, че независимо дали е имало паркиран автомобил или не, пешеходецът е имал неограничена видимост към приближаващия автомобил.

Според свидетелските показания на С. П. С., разпитана от ОС С.в с.з. на 21.10.2022 г., очевидец на инцидента, тъй като била в кафене в гр. Костинброд от другата страна на улицата,улицата била еднопосочна, с две ленти за движение, но едната била с паркирали коли. Времето било слънчево. Свидетелката видяла ищеца, когото познавала, да пресича улицата от страната на паркиралите автомобили; там нямало светофар или пешеходна пътека, но там винаги пресичат много хора. Момчето вървяло спокойно, когато го ударила кола, чиято марка С. не помни, приличала на малък джип; ищецът паднал пред колата.

Заключението на АТЕ, изслушано от САС, е прието без оспорване от страните. Съдът кредитира заключението и на двете АТЕ, като на основание на техните изводи приема следното.

По въпроса за наличието на противоправно и виновно поведение и доводите за случайно Д.ие въззивният съд излага следните съображения. Водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движение, която да му позволи да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност. Избирането на скоростта на движение и преценката за опасност трябва да бъдат съобразени от него предварително.

Ето защо при преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на пострадалия пешеходец с оглед възможността обективно и 3 субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението. Водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка предвид наличието на хранителен магазин и кафене от двете страни на улицата и предвид факта, че оттам винаги пресичат много хора. По делото не е доказано, че паркираният автомобил е бил висок и с плътни стъкла, поради което е скривал изцяло пешеходеца. От друга страна, дори и да го е скривал изцяло, скоростта е следвало да е такава, че да може да спре пред предвидимо препятствие, каквото е пешеходец в рамките на града на улица, от двете страни на която има обществени заведения – кафене и магазин.

Дори и при положение че водачката е видяла младежа едва, когато е бил на пътното платно пред паркиралия автомобил, тя би имала възможност да избегне удара, ако се беше движила с 22 км/ч. Ето защо, въззивният съд намира, че не е налице случайно Д.ие и че при скоростта, с която се е движил, за която няма спор, че е в рамките на допустимата по закон за движение в населено място, водачът е в състояние да възприеме всички обекти, намиращи се в полезрението му, и може своевременно да предприеме действия за аварийно спиране и има възможността да успее да спре преди мястото на удара. Водачът не е упражнявал непрекъснат контрол върху превозното средство и не избрал съобразена с пътните условия скорост, за да може да реагира на предотвратимото препятствие, намалявайки скоростта или предприемайки спиране, като не е бил внимателен към уязвимите участници в движението, поради което поведението му е противоправно и виновно.