Решение № 254 от 03.11.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Козлодуй, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20251440100609 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

О т Й. М. Р., ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ...., чрез процесуалния й представител адв.М. С. от АК – Враца против „ Вива Кредит „ АД, ЕИК:207343548, със седалище и адрес на управление гр.София, Ж.К.” Люлин 7 „, бул.” Джавахарлал Неру „ №28, бл.” Силвър Център „, ет.2, ап.73Г е предявен иск, както следва:

- с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за провъзгласяване нищожността на договор за паричен заем Standard 30 №6017319/10.03.2024г., сключен между ищцата и ответното дружество, поради противоречие със закона и добрите нрави;

- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 63.48 лева / шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки /, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен договор за паричен заем Standard 30 №6017319/10.03.2024г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.05.2025г. до окончателно изплащане на сумата;

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит от 10.03.2024г., сключен между страните, по силата на който в качеството му на кредитополучател му е бил отпуснат от ответното дружество кредит в размер на 1500.00 лева, с ГЛП – 40.32%, ГПР – 49.50% и размер на погасителната вноска от 289.06 лева, при 9 месечен срок на погасяване, с общо дължима сума в размер на 1763.10 лева.

Счита се, че договора е недействителен, тъй като не били спазени 1 изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20, и чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК.

Отразено е, че чл.1, ал.2 от договора било предвидено, че заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, както и че в чл.1, ал.3 от договора била предвидена такса за експерсно разглеждане на документи, в размер на 838.44 лева.

Счита се, че горепосочените клаузи от договора са нищожни поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът на предвидената такса е необосновано висок и не е еквивалентен на насрещната престация на кредитора.Налагал се извод, че при необходимост от разглеждане на заявката за отпускане на кредит в по – кратък срок, заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане.Сочи се, че тази такса е била уговорена в договора след като е била направена заявката, както и че потребителят преди подписването на договора се е задължил да заплати такса, за която не му е било известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена.Счита се, че основната цел на така посочената клауза е неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, без реално да е била извършена конкретна услуга.Сочи се още, че същата представлявала скрит разход по договора, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита, както и че реално се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Отразено е още, че посоченият в договора ГПР бил неточен и заблуждаващ, тъй като в него не били включени разходите за експресно разглеждане.Счита се, че това плащане било свързано с кредита, доколкото начислените суми били включени в погасителния план и представлявали печалба на дружеството.

Счита се още, че нарушаването на императивните изисквания на ЗПК, водели до настъпването на последиците по чл.22 от ЗПК.

Твърди се, че ищецът е заплатил на ответното дружество на 13.05.2025г. сума в размер на 200.00 лева, а към момента на подаването на исковата молба е заплатил по договора за кредит сума в общ размер на 1570.00 лева, в която сума били включени и задълженията за лихви, такси, неустойки и обезпечения.

Сочи се, че сумата от 70.00 лева, представляваща лихви, такси, неустойки и обезпечения по договора била заплатена без основание, поради което подлежала на връщане.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства договор за паричен заем Standard 30 №6017319/10.03.2024г. и погасителен план към него; справка от онлайн калкулатор; вносна бележка от дата 13.05.2025г. и удостоверение за настоящ адрес.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Миглена Милетиева - Симеонова е постъпил 2 писмен такъв.Счита се, че предявените искове са недопустими, а в условията на евентуалност същите се оспорват изцяло по основание и размер.Направено е искане исковата молба да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Счита се, че за ищецът не е налице правен интерес от предявяване на исковете, доколкото по процесния договор не били начислявани такса експресно разглеждане и неустойка, а само главница и договорна лихва.

Неоснователни и необосновани били твърденията, че таксата за експресно разглеждане на документи била в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Сочи се, че тази услуга на практика се извършвала преди сключването на договора, поради което същата не можела да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита.

Неоснователно било и становището в исковата молба, че с процесната такса се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Ставало дума за допълнителна услуга, която клиентът доброволно избрал, като стойността на същата не следвало да се прибавя при изчисляването на ГПР по договора.Експресното разглеждане нямало задължителен характер, с което ищцата била запозната, но въпреки това доброволно била избрала да ползва тази услуга срещу заплащане на такса в конкретно определен размер.Счита се, че обстоятелството, че таксата не била включена в ГПР не можело да обуслови нищожност на целия договор по реда на чл.22 от ЗПК, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Не било налице и противоречие с добрите нрави на процесната клауза, тъй като същата била произвела действие по волята на ищцата, обективирана изрично в подписания от нея договор.

Към отговора са приложени следните писмени доказателства – справка за платени от ищцата суми по процесния договор и пълномощни.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв.М. С. от АС - Враца.За ответното дружество също не се явява представител.

С протоколно определение от дата 02.10.2025г. съдът по направено искане с правно остование чл.214 от ГПК от страна на процесуалния представител на ищеца е допуснал изменение на иска с правно основание чл.55 от ЗЗД, като е постановил същият да се счита за предявен за сума в размер на 63.48 лева.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.03.2024г., ищцата Й. Р. в качеството си на кредитополучател сключила с „ Вива Кредит „ ООД в качеството му на кредитодател договор за договор за паричен заем Standard 30 №6017319 по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора „ Вива Кредит „ ООД е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 1500.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в 3 срокове и при условията на процесния договор.

На ищцата била начислена такса за експресно разглеждане на заявката й за отпускане на кредита като допълнителна услуга във фиксиран в договора размер от 838.44 лева / чл.1, ал.3 от договора /.

В договора били уговорени следните параметри и условия:

- сума на кредита / главница / – 1500.00 лева;

- срок на кредита – 9 месеца;

- брой вноски – 9 броя – с първа вноска на 09.04.2024г. и последна вноска на 05.12.2024г.;

- размер на погасителната вноска – 289.06 лева, в която били включени част от дължимите главница, лихва и такса експресно разглеждане;

- ГПР – 49.50%;

- фиксиран ГЛП – 40.32%;

- обща дължима сума по кредита с включена такса за експресно разглеждане – 2601.54 лева;

В чл.2, ал.1, т.8 от договора е посочено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания – договорът ще е валиден за посочения в него срок, като всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.

В чл.4, ал.1 от договора било уговорено, че заемателят се задължавал в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения за задълженията му по договора – поръчител-физическо лице, който да отговаря на точно определени изисквания или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора за целия срок на договора.В чл.4, ал.2 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 558.90 лева, като страните се уговорили неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4 от договора, като в този случай дължимата вноска била в размер на 351.16 лева, а общото задължение по договора в размер на 3160.44 лева.

Начислената неустойка била разсрочена на равни части, като във всяка от месечните погасителни вноски е включена част от нея и съответно същата била дължима на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.

От представената от ответното дружество справка за извършените от страна на ищцата плащания по договора за кредит се установява, че същата е направила вноски в общ размер на 1563.48 лева, с която вноска е заплатила главница и договорна лихва.

4

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.

В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит.

Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.