Решение № 17768 от 11.08.2014, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.С., 11.08.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, гражданска колегия, І отд.,

5 с-в, в публично заседание на деветнадесети март .........................................…………..… през две хиляди и четиринадесета година……...в състав:

Съдия: НИНА СТОЙЧЕВА

При секретаря П.С. .....……......……..и в присъствието на

Прокурора ….................................................като разгледа докладваното от съдия Стойчева…………...….….....гр. дело № 10475......…по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове , предявени от СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „А.У.

В Б.” срещу частен съдебен изпълнител И.Т.Ч. с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЧСИ за обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер от 1 175 671,22 лева акцесорен иск за мораторни лихви върху тази сума с правно осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД за периода от 03.08.2008г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 418 030 лв.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът по силата на саморъчно завещание от 31.01.2001г., оставено от А.К.Ч. е неин универсален правоприемник. След смъртта на наследодателя А.К.Ч. трето за процеса лице Г.Д.П., разполагащ с издаден в негова полза изпълнителен лист срещу А.К.Ч. инициира изпълнително производство, образувано и водено от ЧСИ И.Ч., ответник по делото- изп. дело № 318/2006г. В изпълнителното производство като длъжник е конституиран Л.Т.Б., наследник по закон на починалата. Изпълнителното производство е било образувано на

11.08.2006г., призовката за доброволно изпълнение е била получена от наследника по закон Л.Б. на 15.08.2006г. , а на 16.08.2006г. изпълнителят на завещанието на покойната чрез пълномощник подава молба по образуваното изпълнително дело №318/2006г. и уведомява

ЧСИ, за оставеното саморъчно завещание, представено е копие от завещанието и е поискано спиране на изпълнителното производство до конституиране на наследника по завещание като длъжник. С протокол от 24.08.2006г. на Нотариус В.Б., рег.№ 302 саморъчното завещание на А.Ч. е било обявено, на 28.08.2006г. по изпълнителното дело са били представени препис от саморъчното завещание и протокола за обявяване на същото.

Ищецът, твърди и исковата молба и допълнителна уточняваща молба, че ответникът в качеството му на частен съдебен изпълнител не се е съобразил с тази подадена молба от изпълнителя на завещанието, не се е съборазил с представените препис от завещанието и протокол за обявавене на същото и недопустимо е пристъпил към принудително събиране на изискуемата по изпълнителния лист сума зеаедно с таксите и разноските на обща стойност 1 175 671,22 лв. С писмо от 29.08.2006г. и писмо от 01.09.2006г. ЧСИ нарежда превода на сумата от банкова сметка *** „Париба” по своя банкова сметка. ***.09.2006г. дължимата дума била приведена по сметка на взискателя Г.П..

Ищецът твърди, че с оглед защита на интересите си, е инициирал обезпечително производство за обезпечаване на бъдещ иск срещу взискателя по изп.д. № 318/2006г. и въз основа на издадена обезпечителна заповед е образувал изп. д. № 20078380400173 г. при ЧСИ Б., рег.№ 838 , който налага запор върху вземането на взискателя по изп.д.№ 318/2006г. на ЧСИ Ч.. Ищецът твърди, че след принудителното събиране на вземането от ЧСИ Ч., той не изпраща съобщение до ЧСИ Б. за извършеното изпълнение и незаконосъобразно прекратява образуваното при него изп. дело с разпореждане от 16.12.2006г.

Ищецът твърди, че ответникът с действията си в качеството си на ЧСИ, му е нанесъл имуществена вреда, изразяваща се в намаляване имуществото му, получено по наследство, чрез изтегляне на процесната сума от сметката на името на наследодателката му.

Твърди, че ответникът е извършил следните незаконосъобразни действия, довели до твърдяната за ищеца имуществена вреда: неконституиране на ищеца като длъжник в образуваното изп. производство, вкл. и след извършеното плащане на взискателя, и въпреки няколкократно подавани молби от ищеца; извършване на действия по изпълнението, за които не е бил овластен от взискателя , сред които действия са и наложен запор на процесната сума и изтегляне на същата от сметката на наследодателката на ищеца; неправилно и незаконосъобразно администриране на жалба на ищеца срещу действията на ответника; манипулиране документи в оригинала на изпълнителното дело, в периода от неговото образуване но

12.08.2010г. като в този период не са били нанесени данните относно извършено плащане на взискателя, което е довело до заблуждение пълномощници на ищеца, запознаващи се с делото; водене на изп.д. № 318/2006г. в нарушение на законоустановените правила за водене, класиране и съхранение на изп. дела; неуведомяване на ЧСИ

Б. по изп.д. № 20078380400173 г. за извършено изпълнение и незаконосъобразно прекратяване на изп.д.№ 318/2006г. на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите суми ведно със следващата се законова лихва върху първата от тях от датата на завеждане на исковата молба. Ангажира доказателства, претендира разноски.

Представя подробни писмени бележки.

Ответникът представя писмен отговор в законоустановения срок. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да постанови решение, с което изцяло да ги отхвърли. Не оспорва обстоятелството, че е провел принудително изпълнение досежно процесната сума и е превел същата от сметка на наследодателката на ищеца по сметка на взискателя Г.П. , но твърди че доколкото изп. дело е образувано и изпълнителните действия са проведени съобразно надлежно изпълнително основание - издаден изпълнителен лист, то вреда за ищеца не е настъпила. Сумата винаги би била дължима от него по посочения изпълнитгелен лист и в този смисъл той не е претърпял вреда. Твърди, че ищецът сам е признал това обстоятелство, като в производството по приемане на наследството, оставено от неговата наследодателка по опис е заявил процесната сума като задължение. Твърди, че няма пряка причинно- следствена връзка между действията му като частен съдебен изпълнител по процесното изпълнително дело и твърдяната вреда, търпяна от ищеца. Твъди, че всички, извършени от него действия по изп.д. № 318/2006г. са правилни и законосъобразни.

Претендира разноски.

Представя подробни писмени възражения.

По делото е конституиран като трето лице помагач на ответника Г.Д.П.. Същият оспорва иска. Представя доказателства. Съдът изцяло съобразява тези доказателства.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, предвид разп. на чл.235 от ГПК и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна: по делото са представени саморъчно завещание на А.К.Ч., Протокол от 24.08.2006г. за обявяване на саморъчното завещание, Решение по гр.д.№ 4135/2006г. по описа на СРС, 85-ти с-в и Определение на СГС, ІІІ Ж с-в, по ч.гр.д.№ 1001/2008г.

По делото е приложено копие на изп.д.№

31382006г. по описа на ЧСИ И.Ч., рег.№

783.

По делото е допуснат оглед на доказателства, извършен чрез допусната и приета без оспорване от страните СТЕ, която дава категорично заключение, че приложеното по делото копие на изп.д.№ 318/2006г. е идентично досежно съдържащите се доказателства и документи в него с оригинала на делото, съхраняван от ЧСИ под №20067830400318/2006г. с изключение на л. 40 лице и гръб в оригиналното дело и липса на идентичност между лист 122 на двете дела. Оригиналното дело не съдържа лист 123, съставляващ копие на платежно нареждане, съдържащ се в приложеното копие на изп. дело.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице и приложеното копие на изп.д.№ 318/2006г. по описа на ЧСИ И.Ч..

По делото е допусната и приета без оспорване от страните ССЕ, която дава заключение относно банкирането на процесната сума и размера на мораторната лихва.

Съдът изцяло кредитира заключението на ССЕ като компетентно и безпристрастно дадено.

По делото са допуснати и разпитани двама свидетели, по един за всяка от страните:

Свид. П.Б.П. за ищцовата страна и свид. Н.М.

Г. за ответната страна. Съдът изцяло кредитира показанията и на двамата свидетели, въпреки техните противоречия. Намира, че противоречията се дължат не на обективно съществуващи факти, а на различия в субективното възприятие и съответното възпроизводство на обективни факти и обстоятелства. Съдът при преценка на показанията на свидетелите съобразява разп. на чл. 172 от ГПК, предвид обстоятелството, че и двамата свидетели се намират в особени отношения със всяка от страните по делото.

По делото са представени и други писмени доказателства.

Съдът кредитира всички, представени по делото писмени доказ ателства.

От правна страна: съдът приема, предвид изложените в исковата молба и в допълнителна-молба уточнение обстоятелства , че е сезиран с един иск с правно осн. чл.74 ал.1 от ЗЧСИ с предмет претендирано обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от неправомерните действия на ЧСИ И.Ч., изразяващи се в неконституиране на ищеца като длъжник в образуваното изп. производство, вкл. и след извършеното плащане на взискателя, извършване на действия по изпълнението, за които не е бил овластен от взискателя , сред които действия са и наложен запор на процесната сума и изтегляне на същата от сметката на наследодателката на ищеца; неправилно и незаконосъобразно администриране на жалба на ищеца срещу действията на ЧСИ; манипулиране документи в оригинала на изпълнителното дело, в периода от неговото образуване но 12.08.2010г. като в този период не са били нанесени данните относно извършено плащане на взискателя, което е довело до заблуждение пълномощници на ищеца, запознаващи се с делото; водене на изп.д. № 318/2006г. в нарушение на законоустановените правила за водене, класиране и съхранение на изп. дела; неуведомяване на ЧСИ Б. по изп.д. № 20078380400173 г. за извършено изпълнение и незаконосъобразно прекратяване на изп.д.№ 318/2006г. на осн. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Съгл. разп. на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.

За да бъда успешно проведен искът по чл.74 ал.1 от ЗЧСИ, следва да бъде изцяло осъществен ФС, изискващ кумулативното наличие на следните ЮФ: 1. неправомерно деяние, действие или бездействие на ЧСИ, осъществено при и по повод изпълнение на служебните му задължения, 2. реално настъпила и претърпяна вреда, 3. пряка причинна връзка между настъпилата вреда и деянието.

По главния предявен иск: Съдът намира, че е изпълнен ФС на разп. на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ: извършени са действия и бездействия от страна на ответника по делото при и по повод изпълнение на служебните му задължения като ЧСИ, които имат незаконосъобразен и противоправен характер т.е. осъществено е неправомерно деяние от ответника.

В случая, доколкото не се твърди съществуването на събеден акт, прогласяващ противоправността или незаконосъобразността на посочените действия на ЧСИ (въпреки че при наличие на такъв акт преценката в производството по настоящия иск пак би била задължителна, доколкото този акт няма сила на присъдено нещо по отношение на специалния иск по чл.74 от ЗЧСИ, съгласно константната практика на ВКС, постановена по по реда на чл.290 от ГПК), то противоправността следва да се разглежда в контекста на противправността, изсквана за ангажиране на деликтната отговорност. Отговорността от непозволено увреждане възниква, когато не се изпълни дадена правна норма, изискваща определено поведение, или когато се осъществи конкретно забранено поведение (напрм. при нарушаване на абсолютните права и пр).

Понятието

“противоправност на деянието” включва такова действие или бездействие на длъжностното лице, в частност на ЧСИ, което противоречи на законовите изисквания и разпоредби, регламентиращи осъществяването на конкретното действие или бездействие, или реализиране на поведение, различно от дължимото от длъжностното лице при и по повод изпълнение на служебните му задължения

При преценка осъществено ли е противоправно деяние от ответника, съдът изцяло е обвързан от наведените от ищеца доводи за противоправност и от конкретно и изчерпателно посочените действия и бездействия, чиято противоправност се твърди, като съдът не може да излиза извън тези наведени от ищеца основания.