Решение № 109 от 04.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600137 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на глава 21 от НПК.

С присъда № 19/29. 11. 2022 г., постановена по НОХД № 173/2021 г.

Окръжен съд Кърджали е ПРИЗНАЛ подс. Н. А. А., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че през периода от 01. 06. 2009 г. до 13.

04. 2010 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление с пет отделни деяния, като управляващ и представляващ „*“ ООД - гр. *, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - общо в размер на 745 897,56 лв., като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП - *, офис *, пет справки - декларации по чл. 125 ал.

1 3ДДC и в дневници за покупки „*“ ООД за посочените данъчни периоди, без да са налице реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на HAH - *, офис * - фактури за покупки и доставки на стоки, в които бил начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит, като отразените в тях покупки и доставки на стоки от посочените доставчици не били осъществени, както и дневници за покупки на „*“ ООД по чл. 124 ал. 1 т. 1 ЗДДС и чл. 113 ал. 1 от ППЗДДС, 1 съставени за данъчни периоди м. юни 2009 г.; м. октомври 2009 г.; м. ноември 2009 г.; м. декември 2009 г. и м. март 2010 г., в който счетоводно били отразени неосъществените покупки и доставки на стоки с право на пълен данъчен кредит, чрез описването на данъчните фактури, и приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1 т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 и чл. 54 НК го е ОСЪДИЛ на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, както и на КОНФИСКАЦИЯ на притежаваната от него 1/2 идеална част от следните МПС и недвижим имот:

Товарен автомобил „*“ *, бял на цвят с номер на рамата: * , рег. № *; товарен автомобил „*“ червен на цвят с номер на рамата: * и ДК№ * и лек автомобил „*“ 2,0 л., оранжев металик с номер на рама: * и ДК №*, както и двуетажна масивна сграда от 190 кв. м, състояща се на първи етаж, съдържащ - магазин, ресторант и складови помещения и втори етаж, съдържащ - три стаи, коридор с вход от външно стълбище, находящ се в с. *, общ. *, обл. *.

На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът се е произнесъл по предявения граждански иск и направените по делото разноски.

Така постановената присъда е била протестирана от Окръжна прокуратура Кърджали с искане въззивният съд да измени присъдата, като увеличи наложеното наказание лишаване от свобода на подс. Н. А., както и да осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОП Кърджали направените по делото разноски по ДП.

Срещу присъдата, постановена от първоинстанционния съд, е подадена в срок въззивна жалба и от адв. М. А., защитник на подсъдимия Н. А.. Иска се отмяна изцяло на процесната присъда, като подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения.

Алтернативно се иска да се отмени присъдата и да се върне на предходната инстанция за разглеждане на делото от друг състав.

Молят да се отмени присъдата и в гражданско – правната й част, като се отхвърли изцяло искът на държавата, като погасен по давност или като неоснователен и недоказан.

Ако се приеме, че подсъдимият е извършил престъплението да се редуцира наложеното му наказание, както и размера на конфискуваното имущество.

2

Прокурорът даде заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Гражданският ищец не взема становище по жалбата и протеста.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с направените оплаквания в протеста и жалбата намира и приема за установено следното:

При разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 вр. т.2 НПК.

Основателен доводът в допълнението към въззивната жалба, че на практика липсват мотиви досежно съставомерността на деянието както от обективна, така и от субективна страна, а така също и по отношение начинът на извършване на деянието, предмет на обвинението. Обвинението касае пет данъчни периода, като съдът не е изложил съображения защо приема, че деянието е съставомерно за всеки един от тях, представляващи отделни пунктове в усложнената престъпна дейност, според обвинението, свързана с нормата на чл. 26 ал.1 НК.

В мотивите към присъдата не е направен анализ на всеки един от тези данъчни периоди и това как той се отнася към възведените от обвинението изпълнителни деяния.

Съдът е посочил данни за регистрацията на * ООД и правата на упълномощения св. С. З. от подсъдимия, след което подробно е преразказал изводите на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Очевидно се има предвид повторната съдебно-счетоводна експертиза с вещото лице Г. Д., назначена по време на съдебното заседание на 20.04.2022 г. и поставената допълнителна задача към нея в протокола, приложен по делото, в който е отразено проведено съдебно заседание на 23.05.2022 г./л. 409 т. 1 НОХД/.

След това е възпроизведен дословно обвинителният акт от л.12 абз. 1 до л.18 НОХД/. Формално в мотивите към атакуваната присъда е отразено, че гласните доказателства по делото се разделят на две основни групи. Липсва обаче какъвто и да е било анализ на тези две групи свидетели. Съвсем 3 пестеливо са преразказани показанията на св. Г. Х., св. Л. В., св. Т. А., св. С.

З., св. Ю. Г.. Не е направено дължимото задълбочено обсъждане на въпросните доказателствени източници, освен декларативно изложеното становище, че показанията на първите двама не следва да бъдат кредитирани.

По идентичен начин са преразказани накратко и показанията на св. С.

Б., св. Ц. М. и св. Б. Б..

След цитирането на посочените свидетели съдът е отразил с обща формулировка, че с оглед на събраните по делото доказателства са налице всички обективни и субективни съставомерни елементи на инкриминираното престъпление.

Основателен е доводът на защитата, поддържан в допълнението към въззивната жалба, че на практика липсва изложена фактическа обстановка, приета от съда, въпреки че е посочено как такава е приета за безспорно установена.

При противоречия на доказателствените материали е необходимо да се изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В конкретния случай мотивите по анализа на доказателствата и по правото не запълват необходимия стандарт за пълнота, поради което следва да се приравнят на липса на мотиви. Съдът трябва да бъде последователен в своите изводи, а непълнота на мотивите е налице, когато съдът не е обосновал или е обосновал недостатъчно някои свои изводи било по фактите, доказателствата или правото. Тези свои законови задължения първоинстанционният съд е пренебрегнал /Р-16-2023-III н.о./.

Основателен е доводът на защитата, че в случая не са изложени никакви съображения по направените възражения на защитата, вкл. и това, свързано с твърдението, че част от инкриминираните фактури не са подписани от подсъдимия, а от св. Г. Х. . Съдът е направил декларативни констатации досежно съставомерността на деянието, без да извърши дължимия всеобхватен, пълен и обективен анализ на вече събраните по делото доказателства. Не са изпълнени задълженията на съда, регламентирани в разпоредбите на чл. 13 ал.1, чл.14 ал.1 и чл. 107 ал.1 НПК. По този начин не може да се приеме, че е разкрита обективната истина по делото и е неясен процесът на изграждане на вътрешното убеждение на съда. Това от своя страна е довело до ограничаване правата на подсъдимия с осъждането му. По 4 своето естество допуснатите нарушения са съществени и могат да бъдат отстранени единствено по реда чрез връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Съществено нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да бъде даден отговор в присъдата /Р-268-2012 I н.о./. На практика мотивите на Кърджалийския окръжен съд са формални и незадълбочени и не дават възможност да бъде разбрано какво точно е възприел решаващият съд. По този начин страните също са лишени от възможността да проследят по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда /Р-131-2015 III н.о./

При разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал и още едно съществено процесуално нарушение. Съгласно нормата на чл.28 ал.1 т.2 НПК делото е следвало да се разгледа в състав от съдия и двама съдебни заседатели. Така е и започнало разглеждането му в съда.

Видно обаче от съдебния протокол от вече цитираното съдебно заседание на 23.05.2022 г. /л. 409 НОХД/, то е проведено еднолично, единствено от председател. В него са изслушвани становища на страните, правени са доказателствени искания и е постановено определение, с което са прочетени и приети представени по делото писмени доказателства, допуснат е до разпит свидетел и е поставена допълнителна задача на вещото лице Г. Д..

Следователно в това заседание не са участвали съдебните заседатели и те не са взели участие при решаване въпросите, за които еднолично председателят на състава е постановил определение. Те не са взели участие при обсъждане на въпросите, свързани със събиране и проверка на доказателствата. Това нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, въпреки, че по време на въззивното съдебно следствие отново бяха прочетени и приети всички представени по делото писмени доказателства, то няма как да се замести волята на първоинстанционния съд при обсъждане на доказателствените искания и допускане на част от тях.

В допълнението към въззивната жалба се прави и възражение за нарушаване тайната на съвещанието. В протокола от съдебното заседание е отразено, че съдът се е оттеглил на тайно съвещание /л.597 НОХД/, след което е обявил присъдата си. Страните не са се възползвали от възможността, 5 визирана в чл.312 НПК и твърденията на защитата не са отразени в протокола, поради което въззивната инстанция счита, че такова нарушение не е допуснато.

Всичко това налага атакуваната присъда да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския окръжен съд.

При новото разглеждане на делото е необходимо да бъде спазено изискването на чл.28 ал.1 т.2 НПК, предвид състава на съда в съдебната фаза на наказателния процес.

При постановяване на съдебния акт и мотивите към него да се изложат ясни и убедителни съображения относно въпросите, регламентирани в разпоредбата на чл. 305 ал.3 НПК. Да се изложи каква фактическа обстановка се приема за безспорно установена по делото, въз основа на кои доказателствени източници, а при противоречие между тях да се посочи кои се кредитират и кои не. Следва да се изложат и убедителни съображения досежно възраженията от страна на защитата, вкл. и за изтекла давност по отношение на гражданския иск, като се има предвид моментът на привличане към наказателна отговорност на подсъдимия и този на предявяването на иска пред съда /Р-21-2019 II н.о/.

Направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 130 лв. за вещо лице е необходимо да се присъдят с оглед изхода на делото и по правилата, регламентирани в чл. 189 НПК.

Предвид на изложеното и на основание чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 вр. т.2 НПК, Пловдивският апелативен съд и

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 19/29. 11. 2022 г., постановена по НОХД № 173/2021 г. от Окръжен съд гр. Кърджали.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на разпоредителното заседание.