Присъда № 101 от 19.10.2021, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 101/ 19.10.2021 г. , по НОХД № 7812 /2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А. К. Д., за това че на 15.02.2017 г. в гр. Пловдив, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление №161030-005278/17.09.2016 г., в сила от 20.10.2016 г., издадено от Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр.Пловдив, е извършил такова деяние управлявал е моторно превозно средство - лек автомобил Мерцедес CLK 200 с peг. № *** без съответно свидетелство за управление - престъпление по 343в ал.2 от НК.

Производството пред настоящата съдебна инстанция е протекло по общия ред с разпит на свидетели, изслушване на вещи лица и събиране на писмени доказателства в условията на задочно производство в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4 б. „а“ НПК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като аргументира тезата, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 55 НК, а именно шест месеца лишаване от свобода. По отношение на ВД – неистинско СУМПС предлага същото да бъде изпратено на сектор БДС при ОД на МВР Пловдив за унищожаване, като на подсъдимия следва да бъдат възложени разноските сторени в досъдебното производство единствено по отношение на съдебно – почерковата експертиза.

Защитникът на подсъдимия – адв. А. не споделя доводите на прокурора за доказаност на обвинението, поради което моли за постановяването на оправдателна присъда. Алтернативно, в случай на постановяване на осъдителна присъда намира, че на подсъдимия следва да му се определи наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода при условията на чл.

55 НК, като същото следва да се групира по реда на чл. 25 НК с наказанието, наложено на Д. по последното му осъждане.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А. К. Д. е роден на *** г. в гр. ***, живущ в гр. ***, ***, български гражданин, основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият А. К. Д. бил неправоспособен водач на МПС, но въпреки това 1 същият често управлявал различни моторни превозни средства.

На 25.08.2016г. подс. А.Д. управлявал лек автомобил “Мерцедес ЦЛК 230 компресор“ с peг. № ***, когато му била извършена проверка от полицейски служители при сектор „Пътна полиция“ - Пловдив и било установено, че не е правоспособен водач. За това обстоятелство бил изготвен АУАН № 16-1030 005278/ 25.08.2016 г., а в последствие и Наказателно постановление № 161030-005278 от 17.09.2016 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр.Пловдив, с което на подс. Д. наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева. На 12.10.2016 г. наказателното постановление е било лично връчено на подс. А.Д. и влязло в сила на 20.10.2016 г.

Съгласно заключението на назначената по делото графологична експертиза, подписът в графа „разписка, наказателно постановление получил:“ е изпълнен от подс. А. К. Д..

На 15.02.2017 г. свидетелят В.М. и колегата му С. - полицейски служители при VI РУ - Пловдив, били на работа за времето от 08:00 до 20:00 часа като автопатрул. Около 16:45 часа, патрулирайки по ул. „Ландос“ в гр. Пловдив, полицейските служители забелязали лек автомобил „Мерцедес“ с peг. № ***, управляван от подс. А. К. Д.. Тъй като полицейските служители познавали обвиняемия като лице, което не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, те подали сигнал па водача на автомобила да спре за проверка. В автомобила, управляван от подс. Д., били свид. О.И., собственик на лекия автомобил „Мерцедес“, и лицето М.К.. Подс. Д. вместо да спре автомобила за извършване на проверка, ускорил скоростта, с опит да избегне проверката. Полицейските служители тръгнали след управлявания от подс. Д. автомобил, като го настигнали на ул. „Ландос” до № 7. При извършената проверка полицейските служители установили, че подс. Д. е сменил мястото си на водач на автомобила със свид. О.И.. Още на място свид.

И. посочил на полицаите, че наистина непосредствено преди да бъде спрян автомобилът за проверка, същият бил управляван от обв. Д., който, като видял подадения сигнал от полицейските служители се „уплашил“ и затова увеличил скоростта. Това била и причината да спре автомобила на ул.

„Ландос“, в близост до № 7 и двамата си разменили местата, преди пристигането на полицейските служители. Подс. Д. и придружаващите го лица били отведени в VI РУ - Пловдив за изясняване на случая. В управлението полицейските служители установили, че подс. Д. държи в себе си неистински официален документ, а именно британско СУМПС, издадено на името на А. К. Д., с № DIMIT903047R99XF30. Подс. Д. предал неистинския документ на полицейските служители с протокол за доброволно предаване.

Съгласно изготвената техническа експертиза, посоченият документ не е истински.

За извършеното нарушение на 15.02.2017 г. спрямо подс. Д. било издадено Наказателно постановление №17-1030-001497/20.03.2017 г., което не е било връчено на подс. Д. и към настоящия момент е погасено по давност, тоест 2 спрямо подс. А.Д. не е била реализирана административно-наказателна отговорност.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за недвусмислено установена от показанията на свидетелите В. Р. М., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на ДП (л. 76 от ДП), прочетени в цялост на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т.2 НПК, както и от показанията на свид. ОГН. ЕНЧ. ИСК., прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК със съгласие на всички страни. На следващо място като съответно на горепосочените свидетелски показания се явява и изготвената съдебно – почеркова експертиза № 21/08.01.2018 г., която съдът кредитира изцяло като изготвена от компетентно лице притежаващо нужните знания и умения от съответната област на науката. Като изготвена от компетентно лице и даваща пълни отговори на поставените въпроси, съдът кредитира и назначената в хода на досъдебното производство съдебно – техническа експертиза, обективирана в протокол № 485/ 27.07.2017 г. с обект на изследване приобщеното по делото веществено доказателства – СУМПС.

Коментираните по – горе свидетелски показания и експертни заключения хармонично си кореспондират с приобщените по надлежния ред писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно:

Наказателно постановление № 16 – 1030 – 005276 от 17.09.2016 г. , АУАН № 16 – 1030 – 005276 от 19.08.2016 г.; Наказателно постановление № 16 – 1030 – 005278/ 17.09.2016 г. ; АУАН № 16 – 1030 – 005278/ 25.08.2016 г.;

Наказателно постановление № 17 – 1030 – 001497 от 20.03.2017 г. ;

Наказателно постановление № 16 – 1030 – 010866 от 29.12.2016г. ; АУАН № 16 – 1030 – 010866/ 27.09.2016 г.; протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества; характеристична справка, справка за съдимост.

Съдът кредитира описаните по - горе писмени доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, с надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящето дело.

В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват гореизложената фактическата обстановка, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по отношение на подсъдимия са налице всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 343в ал. 2 от НК, доколкото на 3

15.02.2017г. в гр. Пловдив, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 161030 - 005278/ 17.09.2016 г., в сила от 20.10.2016г., издадено от Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР гр. Пловдив, е извършил такова деяние управлявал е моторно превозно средство - лек автомобил Мерцедес CLK 200 с peг. № *** без съответно свидетелство за управление Престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е на формално извършване. За съставомерността му от обективна страна е достатъчно да са налице следните три условия:

1) деецът да е неправоспособен водач на МПС;

2) да е наказан по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за правоуправление;

3) да е извършил същото деяние в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което му е наложено административното наказание по пункт 2).

Както се прие за установено и трите елемента в настоящия случай са налице.

Деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината. В трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2 НК с алтернативно очертания в него волеви момент разграничава умисъла на пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните (на просто извършване) престъпления.

При безрезултатните престъпления умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. Необходимо е деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и въпреки това да иска да го извърши.

Престъплението по чл. 343в ал. 2 от НК, както се спомена е на просто извършване. От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият съзнателно е управлявал МПС без да притежава съответно свидетелство за правоуправление, което определя и прекия умисъл за извършване на престъплението.

От личното връчване на Наказателно постановление № 16 - 1030 - 005278/ 17.09.2016 г. се установява и че същият е имал съзнание, че управлява МПС без правоспособност в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние.

ПО НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.

При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно пет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева.

Като основен аргумент за приложението на разпоредбата на чл. 55 НК 4 съдът отчете като обстоятелство открояващо се с изключителност срока на протичане на наказателното производство, който по мнение на настоящата съдебна инстанция е надхвърлил разумния такъв. Последното се дължи единствено и само на пороци в дейността на органите на досъдебното производство, като за този си извод съдът съобрази както конкретната фактическа и правна сложност на делото, така и обема на извършените в хода на досъдебното производство действия по разследването касателно инкриминираното деяние – а именно разпит на двама свидетели, назначаване и изготвяне на съдебно – почеркова експертиза. В контекст на изложеното и като се взе предвид, че деянието е извършено на 15.02.2017 г. , а делото е внесено за първи път в съда на 03.09.2020 г. почти три години след привличането на Д. като обвиняем /23.11.2017 г./. След това съдебното производство по НОХД 5434/ 2020 г. по описа на Районен съд Пловдив е било прекратено на 28.10.2020г. и делото е върнато на прокурора за отстраняване на недостатъци, свързани с изготвянето на обвинителния акт. Впоследствие е внесен нов обвинителен акт на 10.12.2020 г. по който е образувано настоящото НОХД. Ето защо неоправдано дълго е било забавено внасянето на делото в съда, съответно пренасянето му в съдебна фаза, доколкото последното действие по разследването е било извършено на 08.01.2018 г., а разследването е било предявено на защитника на обвиняемия на 11.01.2018 г.

Същевременно обвиняемият е бил на територията на страната – изтърпявал е наказание лишаване от свобода по НОХД 1084/ 2017 г. и НОХД № 7515/ 2014 г. и двете по описа на Районен съд Пловдив. Наказанията са били изтърпени на 31.01.2018 г. , а подсъдимият е напуснал страната едва на 19.03.2018 г.