Решение № 1663 от 19.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1663 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100505995 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 2289 от 09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 15883/2022 г. по описа на СРС, 171- ви състав, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да плати на Т. Н. П. на основание чл. 2а ЗОДОВ /в ред. изм., бр. 7 от 2018 г./ сума в размер на 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от наложени обезпечителни мерки по отношение имуществото му в периода 10.08.2010 г. – 05.03.2015 г. по допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ срещу него с определение № 23/06.08.2010 г. по гр. д. № С-27/2010 г. по описа на Софийски градски съд по искане на ответника, ведно със законна лихва за забава върху присъдената главница, считано от 03.02.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата над сумата от 12 000 лева до пълния предявен размер от 25 000 лева, като неоснователен. Със същото решение СРС е отхвърлил и предявения от Т. Н. П. срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество осъдителен иск с правно основание чл. 2а ЗОДОВ /в ред. изм., бр. 7 от 2018 г./ за сума в размер на 13 050 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в плащане на възнаградителна лихва по договор за заем от 20.01.2011 г., сключен с „КЛЦ Ню корп 2001” ЕООД, ЕИК 130774974, платена на 15.02.2012 г., настъпили вследствие на допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ срещу него с определение № 1

23/06.08.2010 г. по гр. д. № С-27/2010 г. по описа на Софийски градски съд, ведно със законна лихва от 03.02.2017 г. до окончателното плащане на вземането, като неоснователен.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество с излагане на съображения за неправилност на първоинстанционното решение в осъдителната му част. Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника са налице, тъй като извършените действия са законосъобразни, като освен това същите са предприети в условията на обвързана компетентност, а събраните по делото доказателства не установяват твърденията на ищеца за причинени неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с производството, водено от страна на ответника. Сочи се, че съдът не е отчел обстоятелството, че на ищеца са причинени стрес и финансови затруднения от воденото срещу него наказателно производство. Излагат се съображения, че присъденото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е прекомерно.

Моли се съдът да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск. В условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Т.

Н. П..

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Т. Н. П. с излагане н а съображения за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Твърди се, че районният съд неправилно е възприел извода, че по делото не е доказано ищецът да е претърпял имуществени вреди в размер на 13 050 лева, както и наличието на пряка причинно- следствена връзка на същите с противоправното поведение на ответника.

Навежда се, че извършените незаконосъобразни действия на ответника обуславят по- висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Моли се съдът да отмени решението в обжалваните части и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба.

Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок от легитимирани страни, поради което същите са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса 2 на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

По правилността на решението въззивният съд намира следното:

Съгласно нормата на чл. 2а ЗОДОВ /в приложима редакция ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г./ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. За основателността на иска по чл. 2а ЗОДОВ в доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване осъществяването на следните материалноправни предпоставки: 1./ незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностите лица по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД, отм./, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им; 2./ претърпени от ищеца вреди и 3./ причинно- следствена връзка между настъпването на вредите и противоправното поведение на съответния държавен орган.

Спорно по делото се явява обстоятелството дали са налице незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностите лица по ЗОПДИППД /отм./, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.

От събраните по делото писмени доказателства /уведомление № 4750 от 12.04.2010 г. от СГП; уведомление № 4750 от 23.06.2010 г. от СГП; протокол за започване на проверка по чл. 15, ал. 1 ЗОПДИППД на КУИППД; решение № 250 от 21.07.2010 на КУИППД; решение № 335 от 04.08.2010 г. на КУИППД; определение № 23 от 06.08.2010 г., постановено по гр. д.

№ С-27/2010 г. по описа на СГС; определение № 144 от 04.10.2010 г., постановено по ч. гр. д.

№ СП-137/2010 г. по описа на САС; определение № 638 от 14.12.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 569/2010 г. по описа на ВКС; решение № 82 от 27.02.2015 г. на КОНПИ; молба с изх.

№ ТД 10-0860 от 27.02.2015 г.; определение № 4685 от 05.03.2015 г., постановено по ч. гр. д.

№ 4685/2011 г. по описа на СГС/ се установява следното:

Образувано е досъдебно производство по пр. пр. № 4750/2010 г. по описа на СГП за извършено престъпление по чл. 304а вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК, по което ищецът е привлечен в качеството на обвиняем. Във връзка с така образуваното досъдебно производство и въз основа на получено уведомление с изх. № 4750 от 12.04.2010 г. от СГП на 21.07.2010 г. на основание чл. 13, ал. 1, т. 1 вр. чл. 15, ал. 3 ЗОПДИППД /отм./ Комисията е образувала производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу ищеца Т. Н. П.. Впоследствие Комисията е внесла мотивирано искане в СГС за допускане на обезпечение на бъдещ иск за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу ищеца и съпругата му А.В. П.а с цена на иска 880 430 лева. С определение № 23 от 06.08.2010 г., постановено по гр. д. № С-27/2010 г. по описа на СГС, потвърдено с определение № 144 от 04.10.2010 г., постановено по ч. гр. д. № СП-137/2010 г.

3 по описа на САС, съдът е допуснал поисканите от Комисията обезпечителни мерки, а именно – възбрани върху недвижими имоти, запори върху леки автомобили и запори върху вземания на бъдещите ответници – ищеца в настоящото производство и съпругата му, по банковите им сметки.

Междувременно в СГС е образувано НОХД № 4048/2010 г., като с присъда № 310 от 29.10.2012 г. ищецът е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 304а вр. чл. 20, ал. 2 вр. 1 НК, като присъдата е потвърдена с решение № 365 от 14.02.2014 г., постановено по ВНОХД № 653/2013 г. по описа на САС. Решението на САС е протестирано пред ВКС, където е образувано КНД № 515/2014 г., завършило с решение № 189 от 03.02.2015 г., с което ВКС е оставил в сила въззивно решение № 365/14.02.2014 г. на САС, НО, IV състав, постановено по ВНОХД № 653/2013 г., с което е потвърдена присъда № 310 от 29.10.2012 г. на СГС, НО, 24- ти състав по НОХД № 4048/2010 г.

С оглед изхода на наказателното производство и въз основа на доклад с № 4-243 от 05.02.2015 г. от директора на ТД на КОНПИ – София с решение № 82 от 27.02.2015 г. на Комисията производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу ищеца е прекратено, като със същото решение е възложено на ТД на КОНПИ – София да подаде молба по чл. 402 ГПК в СГС за отмяна на допуснатите обезпечения на бъдещ иск. С определение № 4685 от 05.03.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 4685/2011 г. по описа на СГС, допуснатите обезпечителни мерки са отменени по молби, подадени от Комисията и от ищеца и неговата съпруга.

Предвид гореизложеното, неоснователни са доводите във въззивната жалба, депозирана от ответника в първоинстанционното производство, а именно че действията на Комисията са били изцяло законосъобразни, като освен това, същите са извършени в условията на обвързана компетентност. Това е така, тъй като незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от проведените срещу ищеца наказателно производство и производство по ЗОПДИППД /отм./. В този смисъл установената по надлежния ред незаконност на обвинението – с влезли в сила постановление на прокурора по чл. 243, ал. 1, разпореждане на съда по чл. 250, ал. 1 или оправдателна присъда по чл.

304 НПК /каквато е налице в процесния случай/, води до извода, че Комисията е сезирана незаконно, без в действителност да съществува основание по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./.

Следователно само когато и докато съществува законово основание, предвидено в чл. 3 ЗОПДИППД /отм./, е допустимо образуването и развитието на процедурата по установяване на незаконния източник на придобитото имущество, предвидена в специалния закон.

От друга страна, нейното провеждане е недопустимо, ако законово основание за образуване на процедурата не съществува или ако то отпадне в периода на нейната висящност. Абсолютна процесуална пречка за допустимост на законната процедура има както когато основанието не съществува към момента на сезиране на Комисията за извършване на проверката по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./, така и когато основанието е отпаднало в хода на висящност на законовата процедура – при прекратяване на 4 наказателното производство поради преградата по чл. 24, ал. 1 НПК с влязъл в сила акт на прокурора, влязло в сила разпореждане на съда по чл. 250, ал. 1 или поради оправдаване на проверяваното лице поради липса на авторство или несъставомерност на деянието за престъплението, посочено в чл. 3 ЗОПДИППД /отм./.

В този смисъл при липсващо или отпаднало основание за образуване на процедурата актът, с който държавният орган – прокурорът, уведомява директора на съответната териториална агенция за основание за образуване на проверката по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./, каквото в действителност не съществува, е незаконен. Незаконен е и актът, с който директорът на съответната териториална агенция образува проверката по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./, въпреки липсата на законово основание. Незаконно е решението на Комисията за образуване на производство по специалния закон, въпреки липсата на такова основание.