Протокол № 24 от 06.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 24 гр. Пазарджик, 02.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. П. при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. П. Търговско дело № 20235200900077 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът А. И. М., редовно призована, се явява лично и с адв. Л. Г., редовно упълномощени.

За ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД, редовно призован, се явява юрк.Й. К. К., редовно упълномощена.

За третото лице помагач ЗК „Лев инс“АД се явява юрк.А. А. Г., редовно упълномощен.

Явява се вещо лице П. М., редовно призован.

Явява се вещо лице В. М., редовно призован.

Явява св.А. С. С., нередовно призован.

Адв.Г.: - Да се даде ход на делото.

Юрк.К.:- Да се даде ход на делото.

Юрк.Г.: - Да се даде ход на делото.

При редовно призовани страни, съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът докладва постъпило на 25.01.24г. заключение по допуснатата по делото комплексна съдебноавтотехническа и медицинска експертиза. Същото е в срок по чл.199 ГПК.

1

Сне се самоличността на вещите лица, както следва:

В.Л.П. М. М. - 65 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без служебни и родствени отношения със страните по делото. Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

В.Л. В. И. М. - 77г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без служебни и родствени отношения със страните по делото. Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.

Пристъпи се към изслушване на вещите лица д-р М. и инж.М.:

В.Л. д-р М. и инж.М.: - Представили сме писмено заключение, което поддържаме.

Адв.Г.:Прилагам и моля да приемете епикриза за ищцата, че току що е изписана от болница и болничен лист.

Юрк.К.:Да се приемат.

Юрк.Г.: Да се приемат.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените епикриза и болничен лист, като доказателства по делото.

В.л.М.: При прегледа, който извърших за изготвянето на експертизата ищцата ми съобщи, че е насрочена хоспитализация за 31.01.2024г. за премахване на остеосинтезните средства, а именно заключващите плаки, с които е извършена операция на счупването на двете кости на лявата предмишница - лъчевата и лакътната кост. Днес се запознах с резултата.

Наистина при премахване на остеосинтезните средства се е получил дебриколаж на един от винтовете, които крепи плаката на лъчевата кост в резултат, на което той не е могъл да бъде отстранен. Това е метален винт. При преминаване през идентифициращи устройства - летища и други зони с контролиран достъп, тя ще трябва да представи документ, че има останало чуждо тяло в ръката. По отношение на здравината на срастването и устойчивостта на отстраняването няма отношение. По отношение на възможностите за премахване може да се прави нова операция, но трябва да 2 се прави нова операция, която не е оправдана медицински да се отвори костта на същото място, да се премахне винта и отново да се очаква срастване, поради което колегите правилно са я посъветвали, че така оставят на този етап нещата. Не точно счупване, но отваряне на костта по хода на винта, което отново би довело до оздравителен период. Усещане за наличието на чуждото тяло тя няма да има. Знаете, че при доста голям процента от хора, пострадали и лекувани по този начин при съответните медицински условия остеосинтезата не се премахва, дори някои остават за цял живот, но тя има при самото счупване, в първоначалната експертиза е показано, освен костните има и мускулни увреждания на мускулите, които разгъват китката. Затова при прегледа, които извърших все още има леко ограничена рефлексия в китката т.е. в гривнената става. Записано е в основното заключение, че след сваляне на остеосинтезните средства, тя ще трябва да продължи още с физиотерапия, за да се постигне това движение в ръката. Сега след като е свален мисля, че два курса физиотерапия по 10 дни ще бъде достатъчен за възстановяване на флексията. На левия крак тя е имала непосредствена травма сериозна от цялата лява страна в резултат на тежката деформацията на купето на автомобила. В средната част има едно образование хематом, описан като размери в данните отпред. По отношение на това нещо до момента е правила консултация, но не са вземани медицински решения. То създава естетически дискомфорт, защото се вижда с просто око. Може да бъде третирано, но не е към момента. Аз допускам, че в тази зона освен хематома, който се е развил е имало и разкъсване на мускулни влакна в тази зона, за да се получи това нещо. То се е капсулирало, защото количеството на излялата се кръв е било по-голямо и не е могло да бъде всмукано обратно от организма. Тогава остават тези капсулирани хематоми. В причинна връзка е с произшествието.

Нейно решение е дали ще се наложи медицинска интервенция. Такива хематоми могат да се задържат години и да се резорбират в края на краищата, а при някои това не се случва. Аз мисля, че ще се постигне резорбция самостоятелно. Аз не съм специалист хирург, за да кажа дали трябва да се направи операция, би трябвало, защото от счупването на ключицата, което тя има един естетически дефект, особено лятото при носене на по-леки дрехи, което ще се вижда. Това на крака също. Това са късни последици от тези травми. Калуса не, така ще си остане. Тя ще трябва с дрехите по някакъв начин да го прикрие. Проблеми не. Костното срастване е става в рамките на 3 това, което е посочено в експертизата. В този случай ключицата най-често се чупи при индиректен механизъм т.е. при удар в рамото. Обикновено има съпътстваща контузия на раменната става, която създава проблем при движение. Самата имобилизация не създава такива, защото тя има за цел да изтегли назад двете рамена, тя така се регулира, така че счупената кост да застане сравнително в съос, за да може да зарасне с по-малък дефект. Тя съобщава, че в крайната фаза на отвеждането на ръката усеща лека болка в рамото. По отношение на обема не. По отношение на това, че в края на движението има усещане за болка, би трябвало да отшуми. Би трябвало да отшуми. Това е усещане. Субективните усещания няма как да бъдат измерени.

Това е умора на материала. Винтовете понякога и плаките могат да създават проблеми могат просто механично да се счупят или скъсат, определяно като дебриколаж, което би трябвало да значи някаква компрометация на самия материал. Изследвайки рентгеновите снимки на пострадалата, остеосинтезата е направена перфектно. Лекуваните кости са възстановени при много добра комбинентност на фрагментите и при много малко калци, които са се образували там на мястото на счупването, което е тежко счупване. Абсолютно медицински е недопустимо да кажа, че е от медицинска небрежност.

Няма данни в кориците на делото за това, че ищцата е ходила на рехабилитация. По време на прегледа ние ги разпитваме подробно и понякога на самия преглед пострадалите носят документация. Тя го е съобщила. Аз съм го написал. Медицинската практика е при изписване пациентите да се насочват към провеждане на физиотерапия.

Има пациенти, при които лечебна физкултура, когато те се изписват от болничното заведение още по време на болничния престои те се консултират с ортопед и физиотерапевт. Те му правят индивидуален план, които той трябва да изпълнява, защото рехабилитацията е процес, които се извършва и в лечебното заведение и в къщи, и с който се цели постигане на обема на движение. Провеждането на физиотерапия би се отразило на крайния резултат, защото тук имаме счупване на две кости и увреда на мускула. Тука става въпрос за сериозно увреждане на горния ляв крайник. Щеше да се отрази на крайния резултат. Според мен е провеждана рехабилитация.

4

Временната нетрудоспособност тя има представени болнични за 4 месеца трудова неработоспособност. Няма медицински данни за удължаване на срастването или за несрастване или за усложнения.

В.л. М.: Табелата за край на Пазарджик е 50 км/ч. Други знаци от кръговото насам няма, те се подразбират. На стр.14 са технически грешки.

Където е „Лек автомобил Мерцедес се движел в своята дясна лента от гр.Пазарджик към гр.Пловдив“ да се чете „навлиза в своята лента“. След това „марка Ауди“ съм имал предвид марка Ягуар.

Дефиницията за опасна зона е възможността един автомобил да бъде спрян при определена скорост преди удара при определени пътни условия и тя включва разстоянието, което ще измине един автомобил от момента на възникване на опасността до окончателното му спиране. В тях влизат метри и време, за което ще измине само опасната зона. След тези 1,4 секунди автомобила започва наистина да спира. В този момент той се движи с неговата скорост каквато е била 85 км/ч. Той се движи в продължение на 1.4 секунди. Неговите спирачки още не се включват. Автомобила си лети с 85 км/ч. в продължение на 1.4 секунди. Опасната зона включва това време.

Опасната зона започва да тече от момента, в който възниква опасността и тогава шофьора трябва да прецени какво да направи, да си премести крака и да натисне спирачката. До този момент откакто възникне опасността, до момента, в който шофьора си премести крака и натисне до край спирачката, автомобила 1.4 секунди се движи с пълната си скорост. Ако се беше движил със 72км/ч. и се раздели на 3.6 получавате 20 метра в секунда. Ако този автомобил се движи със 72км/ч, в продължение на 1 секунда ще измине още 20 метра, след това 4 десети още 8 метра. През целите 28 метра автомобилът не спира. Едва след тези 28 метра започват черните следи по асфалта, в които вече ще спира. Колегите казват пълен спирачен път. Опасната зона значи, ако той е можел да види, че Ягуара беше навлязъл до средата на пътното платно, той вече не може да бъде изненадан и вие го виждате това от 100 метра, но понеже не е можел да гледа подал се е малко повече и можете да съобразите отдалече какво да направите дали ще го заобиколите. Когато той е забелязал Ягуара да навлиза се създава момента на опасна ситуация. Тогава разстоянието между Ягуара и Мерцедеса не е било 82.7 метра. Когато възникне опасността, тогава шофьора ококорва очи и вика „какво стана?“. За това време оня автомобил си върви, неговия си върви с 85 км/ч. Въобще няма 5 спирачен път. Спирачния път е след 1.4 секунди, може и до 2 да стигне.

Шофьорът, когато е видял, че има опасност изминали са 1.4 секунди, след това е натиснал спирачката и от този момент започва спирането. Останалите до 87 метра са спирачен път. Ако той е видял, че там стърчи един автомобил, той е имал време да речем 5 секунди да прецени и да намали, дори да спре, да го заобиколи или да предприеме някаква маневра. Това не е опасна зона. Ако там имаше преграда и въобще не може да бъде забелязан дали чака и като едно дете изведнъж се втурва иззад ъгъла и опасната зона започва от възникване на опасността. Опасната зона се определя от момента на възможността да възприеме, че нещо става, след това той реагира, и ако детето има късмет, ще успее да спре. Опасната зона е 82.7 метра при скоростта, с която той се е движил 85 км/ч. Ако се беше движил с 50 км/ч, не е могъл да се предотврати удара, защото независимо с каква скорост се е движил, на него му трябва от момента на възприемане, че някой излиза от бензиностанцията, той ползва още 1.4 от секундата, за да реагира. Това означава, че от момента на излизането на Ягуара до момента на удара са изминали 1.39 секунди. Говоря за времето на излизане на автомобила до момента на удара. На стр.21 първия израз в скобите е цялото време, през което шофьора реагира и сработване на спирачната система. Във времето за реакция влиза 1.6 секунди плюс време за сработване на системата. За тези 1 секунда нормално шофьора би трябвало да може да види опасността и вече да си е сложил крака на спирачката през това време. След възникване на опасността той би могъл да реагира с преместване на крака, но при нощни условия световна практика е да се даде още 6 десети да се разпознае обекта. В тъмното той не винаги може да разбере какво става. Това означава, че като натисне спирачния педал спирачките още не работят, изминават още 2 десети от секунди, когато те се приближават до диска и се допират до него. След това изминават още 2 десети от секунди, за да се притиснат и да го спрат.