Решение № 88 от 02.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Наказателно дело за възобновяване № 20231000600082 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на редовно упълномощения защитник на осъдената Д. Т. С. за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 1612/2018 г. на РС Видин, във връзка с постановената присъда, потвърдена с решение № 104/22.11.2022 г. по в.н.о.х.д.

№ 181/2022 г. на ОС Видин. В искането се твърди, че присъдата на районния съд и решението на окръжния съд са постановени в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според защитника в присъдата на районния съд не са изложени мотиви за приетия квалифициращ признак особено тежък случай; съдът е допуснал противоречие, като е приел от една страна особено тежък случай, а от друга страна е определил наказанието при условията на чл. 55 НК; първоинстанционният съд не е обсъдил обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелката В. П.; окръжният съд също не е обсъдил в мотивите си показанията на свидетелката П., не е коментирал и заключенията на счетоводните експертизи, не са изложени мотиви и за правното значение на прехвърлената собственост на дружествените дялове от подсъдимата на свидетелката П.. В искането за възобновяване се поддържа, че районният съд е допуснал процесуални нарушения при разпита на свидетелите Б., С. и Р., като е ограничил правото на защитата да задава въпроси към тях; че не са посочени индивидуализиращите характеристики на двете дружества, конституирани като граждански ищци по делото; че районният и окръжният съд не са обсъдили доказателствата в тяхната 1 съвкупност, поради което са достигнали до погрешни правни изводи.

В искането се отправя молба за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 1612/2018 г. на РС Видин, във връзка с постановената присъда, потвърдена с решение № 104/22.11.2022 г. по в.н.о.х.д. № 181/2022 г. на ОС Видин.

Осъдената С. и нейният пълномощен защитник поддържат подаденото искане за възобновяване на наказателното производство. В защитната си реч адвокат Ц. И. изразява обобщеното си становище, че по същество липсва решение на Окръжен съд Видин, защото мотивите се изразяват в бланкетни изрази. Защитникът поддържа: че Окръжният съд не е изложил своя фактическа обстановка и правни изводи; че във въззивното решение не са обсъдени доводите на защитата; че в мотивите на районния съд, доколкото втората инстанция изобщо не е изложила такива, са изложени противоречиви и неубедителни аргументи за правната страна на деянието – не става ясно защо е прието, че случаят е особено тежък, а същевременно наказанието е определено при условията на чл. 55 НК – независимо от приетите преди това завишена степен на обществена опасност на деянието и на дееца; че осъдената не е имала за цел лична облага, доколкото е продала на свидетелката В. П. дяловете на дружеството, в чието имущество е била налична сумата от 515 000 лева, което се равнява на сумата, получена от нейните съконтрахенти по инкриминираните договори; че първият съд не е изложил съображенията, поради които не приема за достоверни обясненията на осъдената и показанията на свидетелката В. П., поради което е стигнал до погрешни правни изводи за виновност на осъдената. Защитникът моли за уважаване на искането и за възобновяване на наказателното производство.

В лична защита осъдената С. поддържа заявеното от защитника си; заявява, че воденето на търговски преговори и сключването на търговски сделки не е въвеждане в заблуждение на когото и да било.

В съдебното заседание на апелативния съд представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното производство, тъй като не се установяват основанията на чл. 425 НПК – не са допуснати претендираните процесуални нарушения, нито такива на материалния закон, а наложеното наказание е справедливо.

В последвана си дума осъдената С. моли да се уважи молбата й за възобновяване на наказателното производство.

Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането на осъдената Д. С. е допустимо – подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок, срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, искането е основателно.

2

С присъда № 152 от 6.04.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 1612/2018 г., РС Видин се е произнесъл по обвинението на Д. С. за извършено от нея престъпление по чл. 211 вр. с чл.

209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като я е признал за виновна по обвинението и при условията на чл. 55 НК й е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. С присъдата съдът е уважил приетите за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове, като е осъдил С. да заплати на „А. С.“ АЦС 21 Полша сумата от 195 495 евро, заедно със законната лихва от 25.06.2013 г. до окончателното плащане; на „Стартер“ САС Франция сумата от 109 134 евро, заедно със законната лихва, считано то 28.06.2013 г. до окончателното плащане.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК С. е осъдена да заплати направените разноски - в полза на ОДМВР Видин – 1 095 лв. и в полза на РС Враца – 353.46 лв., както и 23 832.10 лв – държавна такса върху уважените размери на гражданските искове за имуществени вреди от престъплението.

Присъдата на РС Видин по н.о.х.д. № 1612/2018 г. по описа на същия съд била обжалвана от защитника на подсъдимата и протестирана от прокурор от РП Видин пред ОС Видин, като с решение № 104 от 22.11.2022 г. по в.н.о.х.д. № 181/2022 г. въззивният съд на основание чл.

338 от НПК я потвърдил изцяло.

САС намира, че при посочените данни са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр с чл. 348, ал. 2, т. 2, вр с ал. 3, т. 2 НПК.

На първо място, следва да се отбележи, че в случаите, когато в наказателното производство са постановени съдебни актове от първата и въззивната инстанции, на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивният съдебен акт. Поради това релевираните основания за възобновяване трябва да се изследват с оглед осъществената от втората инстанция контролна дейност.

Възраженията в искането за възобновяване обхващат касационните основания по чл. 348, ал.

1, т. 1 – т. 2 НПК, като измежду тях от приоритетно значение е оплакването за допуснати процесуални нарушения, доколкото в разглеждания случай наличието на такова еднозначно предопределя крайния изход на делото.

САС установи наличието на процесуални нарушения при въззивното разглеждане на делото, които са от категорията на абсолютните. В този смисъл претенциите на искателя срещу законосъобразността на проведеното второинстанционно съдебно производство са основателни.

Обобщено, възраженията на осъденото лице се свеждат до това, че са допуснати съществени процесуални нарушения в съдебното производство и конкретно липсата на мотиви към въззивния съдебен акт, доколкото решението на Окръжния съд съдържа само абстрактни общи фрази. Основна част от доводите на осъдената и на нейния защитник засягат 3 дейността на Окръжния съд, като се твърди, че съдът не е изложил своя фактическа обстановка и правни изводи, съответно не е обсъдил доводите на защитата.

Видно от въззивния съдебен акт – на стр. 3 от решението, съдът е повторил в съкратен вид диспозитива на първоинстанционната присъда, но не е изложил изобщо установената от него фактология на деянията, включени в периода на инкриминираното продължавано престъпление. След това в няколко абзаца – на стр. 3 и стр. 4 от решението, съдебният състав обобщено и абстрактно е приел, че приема извършения от първата инстанция анализ на събраните писмени и гласни доказателства, без да посочи конкретно нито едно от приобщените пред районния съд многобройни доказателствени материали, част от които са съдържали противоречия, налагащи подробното им съпоставяне и задълбочено обсъждане.

С висока степен на неопределеност са и правните изводи на съда – няколко изречения, в които се приема единствено, че деянието е извършено от осъдената, такова, каквото е по обвинителния акт. Сходни по съдържане и обем са и изводите на Окръжния съд за наказанието, а по доводите на страните – на прокурора, изложени в протеста, и на защитата, развити подробно в жалбата, не е отделено никакво внимание – освен, че се приемат за неоснователни.

В този смисъл решението на втория съд не отговаря дори минимално на процесуалните изисквания за неговото съдържание, очертани в чл. 339, ал. 2 НПК, защото не е изложил фактите на престъплението, не е коментирал доказателствата, липсват правни изводи, а на възраженията на защитата не е даден отговор дори формално.

Наложително е било въззивният съд, като втори съд по фактите, дължащ на основание чл.

314 НПК пълна служебна проверка на правилността на присъдата, да извърши цялостен анализ и съпоставка на гласните, писмените, веществените доказателства и доказателствени средства, на заключенията на експертизите, за да изведе наличието или липсата на съществените съставомерни признаци на деянието от обективна и субективна страна.

Окръжният съд практически не е изложил собствени съображения по всички главни въпроси, имащи значение за правилното решаване на делото.

С оглед тези доводи САС прие, че изложената от въззивния съдебен състав аргументация не съответства на стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК, което не позволява безпрепятствено да се установи волята на решаващия орган и не осигурява възможността за пълноценна проверка на процесуалната съответност при формирането на вътрешното му убеждение. Налице е касационното основание на чл. 348, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, т. 2 НПК – липса на мотиви на въззивната инстанция, което на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е приложимо в производството по възобновяване.

Наред с това въззивният съд не е обсъдил изобщо защитната версия на осъдената, която се е основавала освен на нейните обяснения, но съща така на показанията на свидетелката В. П., на показанията на свидетелите Б., С. и Р., на многобройните писмени доказателства, на 4 заключението на счетоводната експертиза. Липсват в съдебното решение на втората инстанция съображения за наказателноправната оценка на установените между българското и чуждестранните дружества облигационни отношения, съответно доколко сключените договори в конкретния случай са били годно средство за въвеждане в заблуждение на пострадалите от страна на осъдената – и всичко това от гледна точка на обективните и субективните елементи от състава на наказателната измама.

В този смисъл въззивният съд е нарушил чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК, като не е подложил на пълен и всестранен анализ противоречивите доказателствени материали по делото.

Констатираните от САС съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, изпълват основанието за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 5, вр с чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 3, т. 2 НПК, поради което е безпредметно обсъждането на останалите доводи на защитата и осъдената за нарушения на материалния закон.

По изложените съображения и на основание чл. 425 НПК Софийският апелативен съд, наказателно отделение, ІІ състав

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в.н.о.х.д. № 181/2022 г. по описа на Окръжен съд Видин.

ОТМЕНЯ решение № 104 от 22.11.2022 г. по в.н.о.х.д. № 181/2022 г. на Окръжен съд Видин и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.