Решение № 363 от 20.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Г.а като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20241100601023 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.318 ал.1 и сл. вр чл.327 вр чл.289 ал.4 вр ал.1 НПК.

То е образувано въз основа на жалба, подадена от адв.М. О. П., повереник на В. К. Т., частен тъжител по делото, против Определение от 04.04.2023 г по н.ч.х.д. № 11890/22 по описа на СРС, 130 състав, с което е прекратено наказателното производство по делото, на основание чл. 289 ал.1 вр чл.24 ал.5 НПК. За да прекрати наказателното производство, СРС е приел, че инкриминираното изявление, за което се твърди, че представлява клевета, е направено от колегиален орган – Комисия, назначена със Заповед на Министъра на образованието и науката, поради което определено лице, член на тази Комисия, не би могъл да реализира престъпление по чл. 147 НК.

В жалбата се посочва, че определението е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на закона. Посочва се, че подсъдимият – независимо че е част от Комисия с още четирима членове – е взел самостоятелно решение, без то да е обвързано от мненията на другите участници в Комисията и без да бъде издадено колективно решение след съвещание. Поради което приема, че той е извършил деянието „клевета“. Така той, чрез изготвения и подписан от него доклад, го обвинява в престъплението „плагиатство“.

Възпроизвежда изявлението, което счита, че представлява такова обвинение. Иска да бъде отменено Определението и делото да се върне на СРС за разглеждането му по същество.

Постъпило е възражение от подсъдимия Ц. Г. С., в което посочва, че настоящето производство е част от пет дела с идентично съдържание, заведени от тъжителя против 1 отделните членове на Комисията. Счита, че с процесната тъжба се заобикаля закона, регулиращ начина, по който се оспорват решенията на тази Комисия. Счита, че би било абсурдно разглеждането на тъжбата по същество, при условие, че останалите дела вече са прекратени. Моли да се потвърди обжалваното Определение. Претендира разноски.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител и самият частен тъжител не се явяват и не изразяват становище

Защитникът на подсъдимия посочва, че определението на СРС е правилно, доколкото е недопустимо членовете на колективен орган да носят наказателна отговорност за становище, изразено в техни актове; обратното би било тежък прецедент и би отворило вратите за сериозни злоупотреби, предвид чувствителния характер на правомощията на комисията по етика. Моли да се потвърди прекратителното определение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:

Настоящето производство е образувано въз основа на частна тъжба, подадена от В. К.

Т. против Ц. Г. С.. Видно от съдържанието на тази тъжба, както и на уточнението към нея, се твърди следното:

А именно подс.С. е бил член на Комисия по академична етика към Министерство на науката и образованието, заедно с още четири лица. На тази Комисия било възложено да провери сигнал, свързан с евентуално плагиатство от страна на тъжителя, при придобиване на неговата научно-образователна степен „доктор“ и научната степен „доктор на науките“.

Тази Комисия е изготвила доклад, публикуван на сайта на Министерство на образованието, подписан и от подсъдимия, в който достигнала до следния краен извод:

„Във връзка с изложеното, заключението на Комисията по академична етика е, че в процедурата по присъждане на образователната и научна степен „доктор“ В.Т. е допуснал, осъществил плагиатство по смисъла на дефиницията на §1 т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ“.

Посочва се и още един доклад, относно присъждането на научната степен „доктор на науките“, без да се цитира съдържанието му.

Посочва се, че по този начин подсъдимият е разпространил неверни обстоятелства относно извършената проверка. В уточнението към тъжбата се посочва, че подсъдимият, независимо че е част от Комисията, е взел самостоятелно решение, без да е обвързан от мнението на останалите членове и без да е издадено колективно решение.

Посочва се, че тези констатации не отговарят на истината, доколкото текстът, възприет като плагиатстван, е бил публикуван в докторската работа през 2014-2015 г, като текстът, от който се счита, той е бил плагиатстван, е публикуван през 2019 г.

Дава се правна квалификация, че с този доклад подс.С., чрез печатно произведение, е опозорил и оклеветил тъжителя, като му е приписал престъпление и също така му е уронил престижа и достойнството, увредил е психическото и физическото му здраве. Също така се посочва, че за самото публикуване не може да му се търси отговорност, но все пак с това публикуване този доклад е станал обществено достояние. Предявен е и граждански иск.

След това, въз основа на изпълнение на дадените от съда указания, ясно се цитират откъси от два Доклада, относими към проверката относно оригиналността на трудовете, с които тъжителят е придобил научно-образователната степен „доктор“ и научната степен 2

„доктор на науките“, които откъси – според тъжителя – представляват клевета.

Приложени са и двата Доклада.

--Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в тази насока.

Относно доводите в жалбата. Те са пряко противопоставими на доводите в обжалвания акт. А именно СРС е приел, че член на колективен орган не може да носи лична отговорност за акт, постановен от този орган. Жалбоподателят посочва, че подсъдимият – независимо че е част от Комисия с още четирима членове – е взел самостоятелно решение, без то да е обвързано от мненията на другите участници в Комисията и без да бъде издадено колективно решение след съвещание. Поради това се приема, че той самостоятелно е извършил престъплението „клевета“.

Въззивният съд приема, че следва да бъде възприет крайният извод на СРС, макар и с различни мотиви.

За разлика от СРС, въззивният съд не счита, че ако един колективен орган вземе определено решение, то при всички случаи не е възможно да се ангажира наказателна отговорност на отделите му членове, ако това решение и / или изпълнението му представляват определен вид престъпление. Напротив, след като се установи престъпният характер на това решение, се поставя въпросът за конкретният принос на всеки един член на този колективен орган към достигането му. След като този принос се установи, ще може да се установи също така дали и до каква степен личното деяние на всеки един от членовете е довело до осъществяване на престъпното деяние. Следователно е въпрос на доказване дали член на колективен орган може да носи лична отговорност за взетото от този орган решение.

Но този въпрос за авторството на деянието, както е посочено по-горе, се поставя само ако решението на колективния орган представлява престъпление. А в случая е несъмнено – още по твърдения в частната тъжба – че не е налице такова престъпление. Следователно правилно е било прекратено наказателното производство.

Така в тъжбата се твърди, че подсъдимият със Заповед № РД 09-2516/14.09.2018 г на Министъра на образованието и науката е бил определен като член на Комисията по академична етика към това Министерство. След това, със Заповед № РД01150/01.06.2021 г и Заповед № РД 09-1459/14.07.2021 г, заедно с още четири лица, членове на същата Комисия – е бил натоварен от Министъра на образованието и науката да проверят оригиналността на академичните трудове, с които тъжителят е бил придобил научно-образователната степен „доктор“ и научната степен „доктор на науките“. Посочва се, че те са отчели Становищата на арбитрите, като след това са достигнали до определени изводи – а именно, че значителна част от двата академични труда представлява плагиатство и автоплагиатство по смисъла на §1 т.7 ДР на ЗРАСРБ. Тези изводи са надлежно мотивирани, като за всяка част от тези два труда са посочени в проценти онези части, които представляват плагиатство.

При това положение е несъмнено, че така описаното деяние не може да представлява клевета по смисъла на чл.147 НПК. При клеветата деецът по публичен начин прави определени фактически твърдения, относими към тъжителя (негово деяние, негово качество, негово отношение към трети лица или обекти и др), които фактически твърдения или са позорящи, или пък представляват престъпление.

В случая, обаче, видно от цитираните в допълнението към тъжбата доклади, Комисията (а също така евентуално и посоченото като подсъдим лице, ако се установи определен негов принос в изготвянето на тези два доклада) е направила експертна оценка на 3 двата академични труда, с които тъжителят е придобил научно-образователната степен „доктор“ и научната степен „доктор на науките“, като е достигнала до извод за определена степен на съответствие на текста им с текстовете на предходни трудове – издадени от трети лица, или от самия тъжител (самостоятелно или в авторство с други лица). Също така е достигнала до извод, че се касае аз плагиатство по смисъла на ЗРАСРБ.

При това положение е очевидно, че се касае за експертно становище, изготвено след надлежно възлагане. Процесните два Доклада не съдържат фактически твърдения, а съдържат професионална преценка на определени качества на двата академични труда на тъжителя. Тази преценка е продукт на професионалните знания и умения на членовете на тази Комисия, като по своето естество е обща и абстрактна. След като липсват конкретни фактически твърдения, относими към плагиатстването, то изявлението в Докладите не би могло да бъде клевета.

Както е посочено по-горе, при клеветата се разпространяват фактически твърдения.

Тези твърдения следва да бъдат ясни и конкретни. А в случая е налице обща и абстрактна професионална преценка. Тази преценка е субективна, като е резултат от професионален анализ. Поради което по своето естество не би могла да бъде клевета.

Ако евентуално се цитира даден текст от академичен труд на тъжителя и се твърди, че този текст е плагиатстван от друг текст, отново изрично посочен, издаден от трето лице преди този академичен труд, то в този случай вече ще са налице достатъчно ясни и конкретни фактически твърдения – чиято истинност или неистинност може да бъде проверена. Но в случая общо е посочено, че в увода, първа, втора и трета глава има или няма определен процент плагиатстване или самоплагиатстване.

Тези изявления, дори и да бъдат възприети от подсъдимия като уронващи професионалното и академичното му достойнство, не биха могли да представляват клевета по смисъла на чл.147 НК.

Недоволството на тъжителя от преценката, осъществена от Комисията по професионална етика при преценката на оригиналността на двата му академични труда, не би могло да намери правна защита в твърденията му, че е налице престъплението „клевета“.

Обратното, доколкото тази преценка е елемент от цялостна процедура, уредена в ЗРАСРБ, насочена към гарантиране на високо качество на академичния състав, то именно правните средства за защита, част от тази процедура, се явяват по-подходящи за защита на доброто му академично име.

Поради което и обжалваното определение следва да се потвърди, като основанието за това е чл.250 ал.1 т.2 НПК – деянието, описано в тъжбата, не представлява престъпление.

Неправилно СРС е приел, че липсва искане за разноски, доколкото защитникът на подсъдимия претендира разноски – 2 000 лв общо за двете съдебни инстанции. Това искане следва да се уважи.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 04.04.2023 г по н.ч.х.д. № 11890/22 по описа на СРС, 130 състав, с което е прекратено наказателното производство по делото.