Решение № 722 от 16.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. Перник, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Гражданско дело № 20251720105613 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от М. Л.

М., ЕГН **********, с адрес гр. П. кв. „Д. м.“, бл. **, ап. **, чрез адв. В. Н., срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

„Младост 4“, „Бизнес парк София“ №1, бл. 15, вх. А, ет. 4.

В исковата молба се твърди, че по молба на взискателя „Обединена българска банка“ АД срещу ищеца било образувано изпълнително дело №20118440400330 на ЧСИ С. Я. въз основа на изпълнителен лист от 24.11.2010 г. по ч. гр. дело № 11081/2010 г. по описа на PCПерник, издаден в полза на „Обединена българска банка“ АД. Сочи се, че по силата на изпълнителния лист ищецът бил осъден да заплати на „Обединена българска банка“ АД следните суми: 1915 лева – главница по договор за предоставяне на кредитна карта от 24.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2010г. до окончателното изплащане, 628,06 лева – договорна лихва за периода 09.03.2009г.24.01.2008г., 85,50 лева – наказателна лихва и 315,20 лева – съдебни разноски. Твърди се, че впоследствие вземането по изпълнителния лист било прехвърлено към ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Сочи се, че вземането било частично погасено, като към настоящия момент остатъкът от него възлизал в размер на 761,00 лева – главница по договор за предоставяне на кредитна карта от 24.01.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2010г. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че последното валидно предприето изпълнително действие по изпълнително дело №20118440400330 на ЧСИ С. Я. било извършено на 29.09.2017 г., като на 29.09.2019 г., изпълнителното дело било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Излага съображения, че вземането по изпълнителния лист се явявало погасено по давност към датата на предявяване на настоящия иск, тъй като от последното валидно извършено изпълнително действие 29.09.2017 г., бил изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят бездействал и не предприел действия по принудително събиране на дълга. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 761,00 лева - остатък от главница по Договор за предоставяне на кредитна карта от 24.01.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2010 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен лист от 1

24.11.2010 г. по ч. гр. дело № 11081/2010 г. по описа на PC-Перник, поради погасяване на вземането по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който са изложени съображения за недопустимост на исковата претенция поради липса на правен интерес. Прави се изрично изявление, че не се оспорват обстоятелствата, че въз основа на процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №20118440400330 по описа на ЧСИ Я., че делото е било прекратено поради перемпция години преди предявяването на настоящия иск, както и че след прекратяването му от страна на взискателя не са предприемани каквито и да било действия по процесуална принуда, накърняващи правната сфера на ищеца, като се заявява, че ответното дружество се е дезинтересирало от предприемането на действия по принудително изпълнение спрямо длъжника. Ответникът твърди, че подадената от него информация до Централния кредитен регистър за кредитна задлъжнялост на ищеца е негово законово задължение и не накърнява правната сфера на ищеца, доколкото задължението му се е превърнало в естествено такова. По тези съображения, моли да бъде прекратено производството поради недопустимост на исковите претенции, а в условията на евентуалност, при уважаване на иска, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

С Определение по протокол № 919/05.06.2026г. е конституиран на основание чл. 227 ГПК в качеството на ответник по делото „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, на мястото на първоначалния ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 - заличен търговец, считано от 02.12.2025 г.

В предоставения му срок, новоконституираният ответник не е изразил становище по делото.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. С писмена молба, депозирана по делото, процесуалният му представител поддържа иска и излага съображения за неговата основателност. Моли претенцията да бъде изцяло уважена и в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:

Искът е предявен от легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Доколкото основното възражение, въведено от ответника, е това за липса на правен интерес у ищеца от предявяване на иска, с оглед обстоятелството, че от страна на ответника не били предприемани каквито и да било действия по принудително събиране на вземането, накърняващи правната сфера на ищеца, съдът намира за необходимо да отбележи и следното: в хипотезата на иск по чл. 439 ГПК възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само в исковия процес, като наличието на изпълнителен лист в полза на ответника (което обстоятелство е обявено за безспорно между страните с доклада по делото) поражда за длъжника интерес да иска да се отрече вземането със сила на пресъдено нещо след изтичане на срока на погасителната давност. Самото съществуване на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който последният разполага с възможност по своя преценка да поиска пристъпване към принудително изпълнение, представлява основание за възникване на правен интерес у ищеца за предявяване на отрицателен установителен иск, чрез който да бъде установено, че правото на принудително изпълнение е погасено поради изтекла погасителна давност. Тоест самият факт, че ответникът разполага с изпълнителен лист (независимо дали е образувано изпълнително производство или същото е прекратено) поражда право за длъжника да поиска да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност със сила на пресъдено нещо.

В тази връзка, съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че подадената от него информация до Централния кредитен регистър за кредитна задлъжнялост на ищеца, не накърнявала правната сфера на последния. По силата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009г. за централния кредитен регистър, институциите и лицата по чл. 4, ал. 1 (включително небанковите финансови институции, като ответното дружество), са 2 длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, ежемесечно до 15-то число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец, както и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Доколкото в отговора на исковата молба самият ответник твърди, че от негова страна е подадена информация до ЦКР за кредитна задлъжнялост на ищеца, то съдът намира, че ответникът не е предприел предписаните му с посочената норма действия да подаде в ЦКР коригираща информация за кредита на ищеца, в случай, че задължението по същия е погасено по давност. А след като в ЦКР е наличен запис на кредита, след твърдяната дата на погасяването му, то за ищеца – длъжник по този кредит, е налице правен интерес от предявяване на иск, с който да се отрече вземането със сила на пресъдено нещо след изтичане на срока на погасителната давност, като е без значение, че ищецът не се е възползвал от правата си по реда на чл. 24 от посочената наредба.

Разгледан по същество, съдът намира, че предявеният иск е основателен по следните съображения:

С оглед становището на ответника в депозирания от него отговор на исковата молба, съдът, с изготвения доклад по делото, е обявил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, за безспорни между страните, респ. ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: че с изпълнителен лист, издаден на 24.11.2010г. по ч.гр.д. № 11081/2010г. по описа на ПРС, ищецът е осъден да заплати сумата в размер на 761 лева, представляваща остатък от главница по Договор за предоставяне на кредитна карта от 24.01.2008г., ведно със законната лихва от 24.11.2010г. до окончателното изплащане; че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 330/2011г. по описа на ЧСИ Я.; че последното изпълнително действие по посоченото изп.дело е било предприето на 29.09.2017г. и че считано от 29.09.2019г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на осн. чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и че от тази дата - 29.09.2017г., ответникът, в качеството му на цесионер по вземането, обективирано в изпълнителния лист, не е предприемал каквито и да било действия по принудително изпълнение въз основа на издадения срещу ищеца изпълнителен лист.

Видно от представения с исковата молба заверен препис от извлечение от Централния кредитен регистър към БНБ, към 09.09.2025г. към регистъра е била подадена информация за наличие на активен кредит, отпуснат на ищеца, с просрочена главница по него в размер на 716,00 лева и с кредитор по вземането - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чийто универсален правоприемник се явява ответното дружество.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника, срещу който е бил издаден изпълнителен титул, в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на последното.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. По този въпрос в настоящия случай спор между страните няма, поради което съдът приема, че вземанията, обективирани в издадения срещу ищеца изпълнителен лист, се погасяват с изтичането на петгодишна давност.

Разпоредбата на чл. 114 ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а нормите на чл. 116, б. „б“ и „в“ ЗЗД предвиждат, че давността се прекъсва: б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение, като чл. 117, ал. 1 ЗЗД предвижда, 3 че от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Началният момент, от който започва да тече срокът на погасителната давност, е влизането в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед приетите за безспорни обстоятелства по делото, за такъв следва да се приеме моментът на издаване на изпълнителния лист - 24.11.2010г.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и така нататък до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. Посочва се още, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Предвид изложеното е прието, че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила.