Решение № 94 от 26.06.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600013 по описа за 2023 година Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №62/19.10.2022г. по нохд №684/2022г. на Варненски окръжен съд, с която подсъдимият Г. И. Г. е била признат за виновен в това, че на 13.08.2021 г. на територията на обл.Варна, на път VAR 1003, с.Царевци – с.Синдел, 11-ти км, при управление на моторно превозно средство – автомобил марка „Мицубиши L 200“ с peг. № В 1406 ТА нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.2 изр.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на А. Л. А. ЕГН ********** и тежка телесна повреда на А. А. И. ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ вр. ал.1 б.

„в“ от НК и чл. 58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от три години. На основание чл.343г НК съдът лишил подс.Г. от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Налице е произнасяне и по веществените доказателства. В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото в размер на 2352,10лв.

Срещу така постановената присъда е постъпил протест от Варненска 1 окръжна прокуратура, в който се прави възражение за явна несправедливост на наложените наказания. Иска се изменение на присъдата и увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на три години, което да бъде отложено с изпитателен срок от пет години, настоява се също и за увеличаване размера на наказанието лишаване от правоуправление.

Постъпила е жалба и от адв.С. Ч. в качеството му на повереник на частните обвинители Л. А. А. и А. А. Т., в която също както и в протеста се претендира явна несправедливост на наложените на подсъдимото лице наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС.

Идентични с тези на държавното са и исканията на частното обвинение – увеличаване на наказанието лишаване от свобода / разликата е, че частното обвинение настоява за ефективно изтърпяване на това наказание/ и увеличаване размера на наказанието лишаване от правоуправление.

Първоначално е била подадена въззивна жалба и от адв.В. Н. в качеството му на повереник на законния представител на частния обвинител А. А. И.. Жалбата като подадена извън срока е била върната на основание чл.323 ал.1 т.2 НПК. Впоследствие е постъпило становище от адв.В. Н., с което заявява, че споделя доводите развити в протеста и въззивната жалба на адв.Ч.. Счита, че те следва да бъдат уважени.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста изцяло и настоява за увеличаване на наложените на подсъдимия наказания до размера, посочен в протеста.

Частните обвинители Л. А. и А. Т. чрез повереника си адв.К. Т. поддържат жалбата си изцяло и настояват за нейното уважаване.

Частният обвинител А. И. редовно призован чрез законния си представител, както и поверениците му адв.В. Н. и адв.Б. З. – също редовно призовани, не се явяват.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид протеста и жалбата, както и становищата на страните, констатира:

Подадените протест и въззивна жалба са основателни.

Установено е от фактическа страна по делото следното:

Подс. Г. бил правоспособен водач на МПС с категории В, С, АМ, ТКТ.

2

Притежавал СУМПС № 284091178, издадено на 12.09.2019 г. и вА.дно до 12.09.2024 г. Живеел в гр. Варна, но притежавал къща и в с. Царевци, общ.

Аврен, обл. Варна. На 13.08.2021 г. в късния следобед бил в къщата в с.

Царевци за да се подготви за откриващия се на следващия ден ловен сезон.

Вечерта, след като се приготвил той тръгнал за с. Дъбравино, общ. Аврен, където била ловната хижа на дружинката, в която членувал. Пътувал сам със собствения си т.а. „Митсубиши Л200“ с peг. № В 1406 ТА. Пътувайки за с.

Дъбравино подс. Г. се движел по път VAR 1003, с. Царевци - с. Синдел. Пътят бил с две ленти за движение, по една за всяка посока, разделени с бяла прекъсната линия. Времето било топло, ясно, а пътната настилка - суха. Вече се било стъмнило, като пътят между двете населени места не бил осветен.

Разрешената скорост за движение в пътния участък била 90 км./ч. По същото време, по същия път и в същата посока се движела и каруца с конски впряг.

Каруцата се управлявала от 17-годишния А. Л. А., ЕГН **********, като в нея се возел и 11-годишен приятел на А. - А. А. И., ЕГН **********. Двете момчета се прибирали в с. Синдел от дома на майката на А. в с. Царевци. По каруцата обаче нямало никакви светлоотразителни елементи - нито в предната, нито в задната част, така както изисквала нормата на чл. 71, ал. 1 ЗДвП. Макар, че вече било тъмно, пак в разрез с цитираната разпоредба, отзад вляво на каруцата нямало и светещо тяло, което да излъчва бяла или жълта добре различима светлина. Момчетата не били и със светлоотразителни жилетки. Каруцата се движела с 8,5 км./ч. Около 21,00 ч. на 13.08.2021 г. подсъдимият приближавал км. 11 на път VAR 1003, с. Царевци - с. Синдел, като се движел със скорост 98,46 км./ч. Видял, че в лентата за насрещно движение се движи автомобил, с който трябвало да се разминат и съобразно правилата за движение /чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДвП/ подс. Г. превключил от дълги на къси светлини. При движение на къси светлини зоната на пряка видимост била 40 м. При скоростта, с която той управлявал автомобила /98,46 км.ч./, както и при управление с разрешената за участъка скорост /90,00 км.ч./ подсъдимият нямал възможност да реагира при възникване на опасност за движението и да спре в зоната, осветена от късите светлини на автомобила.

При скоростта с която се движел /98,46 км.ч./ опасната зона на спиране на т.а.

„Митсубиши Л200“ била с дължина 93,94 м., а при разрешената за участъка скорост /90 км.ч./ опасната зона на спиране на автомобила била с дължина 81,50 м. – и двете значително надвишаващи зоната на пряка видимост. За да 3 бъде в състояние да спре пред възникнало препятствие при движение на къси светлини, респективно при зона на пряка видимост 40 м., подсъдимият следвало да управлява автомобила със скорост не по-висока от 56,16 км./ч.

Непосредствено след като се разминал с насрещно движещият се автомобил подс. Г. видял задната част на движещата се в неговата пътна лента каруца, управлявана от А.. Веднага задействал спирачките и завил волана надясно, но поради движението си със скорост, несъобразена с конкретните условия на видимост, той не бил в състояние да спре и да избегне удара в каруцата.

Последвал удар между предната дясна част на т.а. „Митсубиши Л200“ и задната лява част на каруцата /задно ляво колело и лява част на дървения кош/. Ударът бил много силен и вследствие на него двете момчета отхвръкнали от каруцата и получили наранявания. Травмите на А. били много тежки, несъвместими с живота и той починал още на мястото на произшествието. И. също получил наранявания в лявата част на тялото, ляв горен и долен крайник, но изплашен от станалото не останал на мястото, а тръгнал пеш за с. Синдел. В резултат на удара конят получил наранявания по задните си крака и откачен от каруцата продължил по пътя за с. Синдел.

Дървената конструкция /кошът/ на каруцата се раздробил, а колелата и осите се отделили, като се установили в покой в дясната затревена част на пътя. Т.а.

„Митсубиши Л200“ пък навлязъл в затревената площ на десен банкет, загубил устойчивост и се преобърнал, като се установил в покой на лявата си страна, с предница, насочена обратно на първоначалната посока на движение на автомобила. Подсъдимият успял да излезе от колата, като по него нямало тежки наранявания. В същото време по пътя в посока с. Царевци преминал автомобил, в който пътували св. Т. Т. и св. С.Д. - Т.. Те спрели и подали сигнал на тел. 112 за настъпилото произшествие. Малко по-късно на мястото пристигнали екип на Спешна помощ и полицейски служители. Медиците установили смъртта на А. А. и транспортирали А. И. от с. Синдел, където той вече се бил прибрал, до МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД гр.Варна. Детето било хоспитализирано. Вследствие на произшествието то получило различни травми, като травмата в областта на брахиалния нервен сплит /плексус брахиалис/ вляво се е усложнила с левостранна арефлексия и плегия - пълна липса на активни движения на левия горен крайник и в този смисъл това травматично увреждане определя осакатяване на ръка, т.е. тежка телесна повреда. Освен това счупването на 4-та и 5-та предкиткови /метакарпални/ 4 кости с разместване на фрагменти е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период около 1,5-2 месеца , т.е. средна телесна повреда.

Причината за смъртта на А. Л. А. е тежката черепно[1]мозъчна травма, изразяваща се със счупване на черепни кости, контузия на мозъка, субдурален и субарахноидален кръвоизлив, които заедно с развилия се мозъчен оток са довели до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност.

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, включително и чрез самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на производството по чл.371 т.2 НПК.

Правилна по съществото си и ответна на доказателствената съвкупност по делото е преценката на съда, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. В тази насока са :

1.Показанията на свидетелите Т. Ж. Т., С. Д.Д.-Т., Д.Я.Я., С.К.Г., С.К.

С., М.А. М., М.Б. Т., А. И. А., А. А. И., Л. А. А., А. А. Т.;

2.Протоколи за оглед на местопроизшествие ведно със скици и фотоалбуми към тях;

3.Различни по своя характер експертизи /като вид способ на доказване/:

3.1. Съдебно-медицинска експертиза № І-109/2021г. – от нея става ясно , че при огледа и аутопсията на трупа на А. Л. А. са констатирани: 1. Черепномозъчна травма. Контузионно огнище по основата на главния мозък и моста, кървениста течност в мозъчните стомахчета, субарахноидален кръвоизлив по конвекситета на мозъка двустранно теменнослепоочно, по основата на двата слепоочни дяла и по горната повърхност на малкия мозък, субдурален кръвоизлив - около 20 мл., счупване на черепните кости по основата на черепа с фрактурна линия, преминаваща през двете предни черепни ямки, кръвонасядане на меките черепни обвивки вдясно слепоочно, кръвонасядане на същите вляво теменно; 2. Аспирация /вдишване/ на кръв в дихателните пътища и белите дробове; 3. Остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност - тежък оток на мозъка с вклиняване, оток на белите дробове.

Причината за смъртта на А. Л. А. е тежката черепно[1]мозъчна травма, изразяваща се със счупване на черепни кости, контузия на мозъка, субдурален 5 и субарахноидален кръвоизлив, които заедно с развилия се мозъчен оток са довели до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Установените при външния и вътрешен оглед на трупа травматични увреждания счупвания на кости, ожулвания и кръвонасядания, са получени по механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удар с или върху такива предмети. Към времето на смъртта А. Л. А. не е бил алкохолно повлиян.

3.2.Съдебно-медицинска експертиза №316/2021г. – от заключението по нея се установява, че на 13.08.2021 г. при претърпяно то произшествие А. А.

И. е получил счупване на 4-та и 5-та предкиткови /метакарпални/ кости с разместване на фрагменти, разкъсно-контузни рани в същата област, разкъсно-контузна рана с размери около 15 см. в лява колянна ямка, без засягане на мускули и сухожилия, контузия /тракция-издърпване на нервни коренчета на брахиалния плексус/нервен сплит/ с миелопатия на шийния отдел на ниво С5-С6. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на лявата ръка, лявото коляно и биха могли да бъдат получени при удари от детайли на МПС, падане и удар/удари в подлежаща повърхност, каквито са и данните по делото. Счупването на 4-та и 5-та предкиткови /метакарпални/ кости с разместване на фрагменти е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период около 1,5-2 месеца. Следва да се има предвид и допълнителната хирургична интервенция във връзка с екстракцията на остеосинтезиращия материал. Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.