Решение № 1364 от 16.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1364 гр. В., 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100502123 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ТП на НОИ-Варна срещу Решение № 2842/25.07.2025 год., постановено по гр. дело №14143/2024 год. по описа на РС-Варна, с което е уважен предявен от Д. К. И. от гр. В. против ТП на НОИВ. иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР и е прието за установено по отношение на ТП на НОИ-В., че в периода 01.07.1998 год. до 31.07.199 9 год. (1 година и 1 месец) ищцата е работила по трудово правоотношение с работодател ЕТ „**“, с ЕИК ****, на пълно работно време на длъжността „касиер-счетоводител“.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, постановено е по недопустим поради липса на правен интерес иск в частта му за периода 01.07.1998 год. до 30.09.1998 год. и за периода 01.11.1998 год. 31.07.1999 год., тъй като не е спорно, че в посочените периоди ищцата е полагала труд при работодател **** с ЕИК ****, предвид наличната информация за подадени данни за ищцата в Регистъра на осигурените лица.

Отправено е искане за обезсилване на решението в горните части и за прекратяване на исковото производство в тези части.

По отношение на решението по иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР в частта му за периода 01.10.1998 год. до 31.10.1998 год. въззивникът счита, че 1 решението е неправилно и необосновано, тъй като за посочения период липсват доказателства – писмени или гласни – установяващи придобит от ищцата трудов стаж при сочения работодател.

Отправено е искане за отмяна на решението в тази част и за постановяване на друго, с което искът на ищцата по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР в частта му за периода 01.10.1998 год. до 31.10.1998 год. да се отхвърли.

Преди открито съдебно заседание, въззивникът депозира писмена молба, с която заявява, че поддържа въззивната си жалба, настоява за обезсилване на решението, в евентуалност - за отмяната му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор, подаден в срока по чл 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, насрещната страна Д. К. И. от гр. В. – ищца и настояща въззиваема – оспорва жалбата, счита решението за допустимо, по същество – за правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага съображения.

В открито съдебно заседание въззиваемата, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Д. К. И. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., срещу ТП на НОИ – гр. В., Булстат **, с адрес: ** иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за установяване в отношенията между страните, че в периода 01.07.1998 год. – 31.07.1999 год. ищцата е придобила трудов стаж по трудово правоотношение с ЕТ „****”, по което е полагала труд на длъжността „касиер-счетоводител” на пълен работен ден, В исковата молба се твърди, че на 01.02.1996 год. ищцата е сключила трудов договор с ЕТ „****” по силата на който е заемала длъжност „касиер-счетоводител” на пълен работен ден, като месечното й трудово възнаграждение е било заплащано в брой. Трудовото правоотношение е било прекратено на 01.07.1998 год. на основани чл. 325, т. 3 от КТ. На 01.07.1998 год. със същия работодател е сключен нов срочен трудов договор, по който ищцата заемала същата длъжност при същите условия. Трудовото й правоотношение е било прекратено на 31.07.1999 год. В осигурителната й книжка обаче е бил вписан положен трудов стаж при въпросния работодател единствено за периода 01.02.1996 год. – 01.07.1998 год. и прекратяване на правоотношението й на основание чл. 325, т. 3 от КТ. Твърди че в осигурителната й книжка е била направена рекапитулация за продължителността на трудовия й стаж от 2 г. и 5 м. с подпис и печат на ръководителя на предприятието и на ревизор от РУ „Социално осигуряване” – гр. В., която обаче не включва стажът й в периода 01.07.1998 год. – 31.07.1999 год. Твърди, че работодателят вече е прекратил дейността си – едноличният търговец е заличен от търговския регистър. Сочи, че според регистрите на НАП, работодателя й подавал декларация по образец 1 за отработените месеци, като за всеки от тях са вписани отработени дни и дохода, който е получавала. Излага, че на основание чл. 30, т. 5 от Инструкция № 5/30.06.2005 год. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник се е 2 снабдила с удостоврение с изх. № 5506-03-831#1/26.09.2024 год. според което в осигурителния архив на НОИ липсват писменни данни за положен трудов/осигурителен стаж за периода 01.06.1998 год. – 31.07.1999 год. при работодателя ЕТ „****”, със седалище гр. В.

Навежда, че с писмо с изх. № 5506-03-831#2/26.09.2024 год., на основание чл. 30, т. 1 вр. чл. 36 от Инструкция № 5/30.06.2005 год. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, на ищцата е било отказано издаването на удостоверение обр. УП-13 с мотива, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО, респ. съхранявани ведомости за заплати и трудови документи. Горното обосновава и правния интерес на ищцата от предявения иск.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител, ответникът НОИ ТП Варна оспорва иска. Счита, че за периода 01.07.1998 год. – 30.09.1998 год. и за периода 01.11.1998 год. – 31.07.1999 год. искът е недопустим, тъй като за тези периоди са налични данни в Регистъра на осигурените лица за трудовия стаж на ищцата в ЕТ „****”, поради което и настоява в тази част производството да се прекрати. В частта му за периода 01.10.1998 год. – 31.10.1998 год. ответникът счита, че искът е неоснователен, поради липса на представено удостоверение по чл. 5, ал. 1 или ал. 2 от ЗУТОССР, като настоява в тази част искът да се отхвърли като неоснователен.

Оспорва също, че липсват доказателства за прекратяване на дейността на търговеца, както и че нямал правоприемник.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск и настоява да бъде уважен.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, оспорва иска, поддържа подадения писмен отговор. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От представените ведомости за заплати, получавани от ищцата от ЕТ „****” в периода януари 1998 – юли 1998 год., както и от заверен препис от осигурителната й книжка, се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение при посочения едноличен търговец от 01.02.1996 год. до 01.07.1998 год. на длъжност „касиер-счетоводител”, като трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 3 КТ.

От извлечение от регистър БУЛСТАТ от партидата на едноличния търговец е видно, че търговецът е заличен от търговския регистър, воден при ОС-Варна, на 01.01.2012 год. на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.

По подадено от ищцата заявление с вх. № 5506-03-831/26.09.2024 год. до НОИ ТП Варна за издаване на удостоверение обр. УП-13 за осигурителен стаж за периода 01.06.1998 год. – 31.12.1999 год. придобит при ЕТ „****”, със седалище гр. В., на основание чл. 30, т. 1, вр. чл. 36 от Инструкция № 5/30.06.2005 год. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и 3 трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник, е постановен отказ вх. № 5506-03-831#2/26.09.2024 год., тъй като в осигурителния архив на НОИ не са предавани и не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, от които да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя ЕТ „****”, със седалище гр. В..

На ищцата е издадено и удостоверение изх. № 5506-03-831# 1/26.09.2024 год. на основание чл. 30, т. 5 от цитираната Инструкция № 5/30.06.2005 год., вр. чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в уверение на това, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от нея трудов/осигурителен стаж в периода 01.06.1998 год. – 31.07.1999 год. при ЕТ „****”, със седалище гр. В..

Между страните липсва спор, че от ЕТ „****”, със седалище гр. В., не са предавани ведомости за заплати и трудовоправни документи в ТП на НОИ.

Прието е за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за периода 01.07.1998 год. – 30.09.1998 год. и за периода 01.11.1998 год. – 31.07.1999 год. ищцата е полагала труд при осигурителя ЕТ „****” на пълно работно време, като е заемала длъжността „касиер-счетоводител”.

В този смисъл е и Удостоверение с изх. № 030192404358412/14.10.2024 год., изд. от ТД на НАП – гр. В., според което за ищцата е полагала труд при ЕТ „****”, в периода 01.07.1998 год. – 30.09.1998 год. и 01.11.1998 год. – 31.07.1999 год. За месец октомври 1998 год. данни липсват. Според удостоверението, за месеците юни – септември 1998 год., ноември 1998 – юли 1999 год. ищцата е била осигурявана за рисковете пенсия, болест и майчинство, трудова злополука и безработица.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

С предявения иск ищцата цели установяване по съдебен ред на придобит от нея трудов стаж преди 31.12.1999 год. на основание чл. 1, ал. 1, т.

3 от ЗУТОССР, а именно в периода 01.07.1998 год. – 31.07.1999 год. при осигурителя ЕТ „***”.

Установено e по делото, че едноличният търговец е заличен на 01.01.2012 год., като липсват данни за негов правоприемник. Предвид горното и съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР искът правилно е насочен единствено срещу ТП на НОИ – гр. В..

Съгласно чл. 5, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 3 от ЗУТОССР, в случаи на осигурител, който е прекратил дейността си, без да има правоприемник, предпоставка за допустимостта на производството е представяне към исковата молба на удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Доколкото такова е представено по делото, то и предявеният иск е процесуално допустим, а доводите на ответника за недопустимост на иска са неоснователни.

4

Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР к огато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Анализът на цитираната норма обосновава извод, че производствата по ЗУТОССР са допустими не само когато съответните документи са изгубени или унищожени, но и когато липсват писмени данни за претендирания стаж.

Диспозитивният характер на чл. 8 от ЗУТОССР и липсата на указана негативна последица от непредставянето на декларация или неявяването на ищеца лично пред съда няма за последица недопустимост на иска, няма и отношение към основателността или неоснователността му.

Твърдяната от ответника липса на отказ за зачитане на стажа не представлява законовоизискуема предпоставка за допустимост на производството. Изложеното в отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба относно наличието на данни за трудовия стаж на ищцата при въпросния работодател в периодите 01.07.1998 год. – 30.09.1998 год. и 01.11.1998 год. – 31.07.1999 год. в Регистъра на осигурените лица не води до недопустимост на иска в частта му за посочените два периода. Изложеното от ответника има характер единствено на съдебно признание на неизгоден за него факт по смисъла на чл. 175 от ГПК, което признание следва да бъде ценено от съда с оглед на всички останали относими към спора доказателства – в този смисъл са Решение № 475/08.06.2010 год. по гр. д. № 1311/2009 год. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 98/21.03.2011 год. по гр. д. № 952/2010 год. на ВКС, ІV ГО; Решение № 199/05.10.2011 год. по гр. д. № 1171/2010 год. на ВКС, ІІ ГО и др.