Решение № 4113 от 09.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4113 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Христова при участието на секретаря Ива Ат. И.а като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело № 20231100107379 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск на Р. Н. Ц. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, за присъждане на сумата 100000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 387, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 и 4 НК, за което е оправдан с Присъда № 46/28.09.2018г. по НОХД № 0204/2016г. на СВС, влязла в сила на 08.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2021г., до окончателното и изплащане, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

В исковата молба ищецът твърди, че на 03.07.2008г. е взривено – по късно установено, че умишлено, поделение 18250, близо до село Челопечене и гр.София. Случаят станала общоизвестен, т.к. тежкият инцидент застрашил живота и здравето на населението от близките райони и причинило големи материални щети на частни и обществени сгради и на имущество на МО. Силните взривове и експлозии на намиращите се в поделението тонове боеприпаси се наблюдавали от различни райони в столицата. Инцидентът се коментирал широко месеци и години наред в публичното пространство.

По случая било образувано на 03.08.2008г. досъдебно производство. След 6 години от образуването ищецът – към него момент о.р. генерал лейтенант, бил разпитан като свидетел.

На 31.01.2014г. му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Със същото постановление спрямо него била взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С постановление от 03.02.2014г. спрямо него била наложена ограничителна мярка – забрана да напуска пределите на РБългария. С повдигане на обвинението спрямо него били извършени множество процесуални действия, повторно повдигнато обвинение, множество съдебни заседания, като общо наказателния процес продължил 7 години, 7 месеца и 7 дни. С 1 окончателното решение по делото, с решение влязло в сила на 08.09.2021г., ищецът бил изцяло оправдан.

Твърди, че вследствие повдигнатото обвинение, по което е оправдан, претърпял сериозни неимуществени вреди - засягане на честта и достойнството му, уронване на авторитета му, отрицателни емоционални преживявания като стрес, напрежение, унижение, страх от бъдещето, затруднения в общуването, изолация в обществото. Бил подтиснат, затворил се в себе си, не можел да общува дори със семейството си.

Твърди, че с оглед тежестта на повдигнатото обвинение и търсената му отговорност за непосилни по размер суми, и личните му, и служебни качества – човек на честта и истински професионалист, отдал десетки години в служба като офицер към МО, с чисто съдебно минало, претърпял вреди над обичайните такива. Кариерата му на висш военен била напълно унищожена. Бил принуден да подаде оставка, а след това му били прерязани всички пътища за връщане отново на работа в армията.

След внасяне на обвинителният акт делото получило широк обществен отзвук. В пресата се появили многобройни публикации за обвинените лица, между които и ищеца, като били цитирани имената, длъжността и обвинението, както и настъпилите вреди за около 7 500000.00лв. Това публично опозоряване допълнително засегнало честта на ищеца, накърнило доброто му име и го злепоставило пред неограничен брой лица, т.к. за висшите офицери има завишени изисквания за почтеност.

Твърди и, че в резултат на обвиненията здравословното му състояние рязко се влошило. По време на досъдебното производство, около година и два месеца след привличането му като обвиняем получил мозъчно-съдов инцидент. Постъпил по спешност в лечебно заведение, от което бил изписан със сериозна лекарствена терапия, насочен за рехабилитация – двигателна и говорна.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в отговора по чл. 131 ГПК оспорва исковете.

Оспорва наличието на пряка, причинно-следствена връзка между обвинението и твърдените неимуществени вреди, както и последните по интензитет и проявление.

Възразява, че предявената претенция за неимуществени вреди е прекомерна.

Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че за времето от 15.05.2006г. до 03.07.2008г. ищецът е заемал длъжност „Заместник началник на Генералния Щаб на Българската армия по ресурсите, назначен с Указ № 131/25.04.2006г. на Президента на РБългария, обявен със заповед МЗ № КВ 341/28.04.2006г. В системата на МО е работил от края на авгукг 1997г. до 19.03.2009г.

От събраните писмени доказателства се установява следното:

2

На 03.07.2008г. с постановление на Софийска военно-окръжна прокуратура по случая с взрива в поделение 18250, близо до село Челопечене и гр.София на 03.07.2008г., е образувано ДС № IV-8/2008г. по описа на същата прокуратура, за престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. ал.1 от НК - длъжностно престъпление в глава 13-та „Военни престъпления" от НК, без да е посочено лице, срещу което е образувано делото.

На 17.12.2013г. ищецът Р. Н. Ц. - към този момент о.р. генерал лейтенант, е разпитан в качеството на свидетел.

На 31.01.2014г. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от същата дата на военен следовател при Софийска военно-окръжна прокуратура по ДП № IV-8/2008г., за извършване на тежко, умишлено престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, включващо шест различни нарушения на служебни задължения, от което са настъпили материални вреди на обща стойност 7 585 883,84лева., като за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години и отговорност за вредите. Със същото постановление, от датата на постановяването му спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

На 31.01.2014г. е проведен разпит, като обвиняем на ищеца.

С постановление от 03.02.2014г. на Военно-окръжна прокуратура София на ищеца е наложена и ограничителна мярка по смисъла на чл. 68, ал. 1 от НПК - ЗАБРАНА ДА НАПУСКА ПРЕДЕЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

След продължило четири дни предявяване на материалите, на 13.03.2014г. ДС № IV8/2008г. е внесено в Софийски военен съд, като едно от трите обвинени лица е ищецът - о.р. генерал лейтенант Р. Н. Ц..

На 22.04.2014г. с Разпореждане на съдия-докладчик, образуваното НОХД № 037/2014г. на Софийски военен съд е прекратено поради допуснати процесуални нарушения, вкл. и относно обвинението срещу обвиняемия Ц., и върнато за ново разследване, което е продължило още две години.

На 06.04.2016г. с Постановление на наблюдаващият прокурор е отменена марката за неотклонение „Подписка", както и забраната за напускане на РБългария, във връзка с изтичането на максималния законов срок за тези мерки.

По искане на ищеца, с разпореждане от 12.04.2016г. на Софийски военен съд, е разпоредено на прокурора на осн. чл. 368, ал. 2 от НПК /изм.ДВ бр.63/2017г./, в тримесечен срок да внесе делото в съда с обвинителен акт или да го прекрати.

Ha 28.06.2016г. ищецът повторно е привлечен като обвиняем на ищеца Ц. с корекции в обвинението. То отново е за умишлено престъпление по чл. 387, ал. 2, предл. 1, вр.ал. 1, предл. 3 от НК, тежко по см. на чл. 93, т.7 от НК, и вече за 8 отделни нарушения на служебни задължения, от които са произтекли вреди на обща стойност 7 255 807,16лв.

Предявяването на материалите по ДП на ищеца е продължило общо 9 дни. С Постановление на военния следовател е определен срок за проучване на материалите на дати 05, 06, 07 и 08.07.2016г., а след това по искане на защитата и поради големия обем материали и през дните 09,10 и 11.07.2016г.

3

На 13.07.2016г. Военно-окръжна прокуратура София повторно е внесла в Софийски военен съд Обвинителен акт срещу ищеца и още две лица. Съгласно Обвинителния акт - 467 страници, обвинението е в тежко умишлено престъпление по чл. 387, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1 предл. 3 от НК, за 8 отделни нарушения на служебни задължения затова, че за времето от 01.06.2006г. до 03.07.2008г. в гр. София, в качеството си на длъжностно лице - Заместник началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите не е изпълнил задължения по служба, произтичащи от длъжностната му характеристика, както и по Разпореждане № 28/24.03.2008г. на Началника на Генералния щаб относно контрола по правилното съхранение на боеприпасите в поделение 18250 - Челопечене и от това са настъпили вреди за 7 255 807,16лв.

По НОХД № 0204/2016г. срещу тримата подсъдими, включително ищеца е постъпила молба за предявяване на граждански иск от 19.08.2016г. от Министерство на отбраната, за сумата 4 342 190,22лв., и искова молба за предявяване на граждански иск от 10.09.2016г. от Държавата, представлявана от министъра на финансите, за сумата 2 913 616,94лв.

В първото о.с.з. на 12.10.2016г. ищецът прави искане то да бъде разгледано по реда на съкратено съдебно следствие, по реда на глава 27, чл.371, т.1 от НПК.

Наказателният процес пред Първа съдебна инстанция продължава от образуване на делото - 13.07.2016г. до 28.09.2018г. - две години и два месеца. Проведени са общо 32 заседателни дни, разпределени в 11 открити заседания. По време на сдебното следствие са разпитани над 160 свидетели и изслушани над 10 експертизи.

С Присъда № 46/28.09.2018г. на СВС, подсъдимият о.р. генерал лейтенант Р. Н. Ц. е признат за невинен.

На 04.10.2018г. в Софийски военен съд е постъпил Частен протест Bх. № 461-64-П461/2008г. на Военно-окръжна прокуратура София, срещу Присъда № 46/28.09.2018г. на СВС, с който присъдата се протестира изцяло - срещу тримата подсъдими, вкл. подс. Р. Ц..

На 01.02.2019г., след обявяване на мотивите на съда е постъпило допълнително изложение към протеста, с искане да се отмени изяло присъдата

След проведени две о.с.з. по ВНОХД 07/2019г. пред Военно-апелативен съд на РБългария, с Решение № 31 на Военно-апелативен съд е потвърдена изцяло оправдателната присъда на първата съдебна инстанция.

След касационен протест срещу решението на апелативен съд, е образувано Касационно наказателно дело № 874/2020г. на ВКС, З-то н.о. По същото с Решение № 205/08.09.2021г. влязло в сила на датата на постановяване, ВСК оставя в сила протестираното решение.

Така наказателното преследване срещу ищеца е продължило 7 /седем/ години, 7 /седем/ месеца и 7 /седем/ дни, от привличането му като обвиняем на 31.01.2014г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 08.09.2021г.

От приетите по делото писмени доказателства – медийни публикации се установява, че наказателното производство срещу ищеца е било широко разгласено.

4

От заключението по приетата КСМЕ се установява следното:

За периода 31.01.2014 - 08.09.2021г. ищецът е страдал от АХ II ст. с мозъчно съдово усложнение, с преживян исхемичен мозъчен инсулт в лява малкомозъчна хемисфера и дискоординационен синдром.

Като резултат от воденото наказателно производство в психологичен план при ищеца се констатират интензивни отрицателни преживявания, пораждащи трайни негативни емоционални състояния и свързани с психосоматичен дискомфорт симптоми. Каузалната връзка между отрицателната стимулация и породеното от нея психично страдание е подкрепена по времеви (последване) и съдържателен критерий (картина на реактивни състояния).

Съгласно заключението негативните психоемоционални стресови напрежения в резултат на повдигнатото и поддържано обвинение представляват един от основните рискови фактори за възникването и протичането във времето на артериалната хипертония. А тя от своя страна е един от основните рискови фактори за възникване на усложнения в сърдечно съдовата с-ма (взникване на миокарден инфаркт) както и мозъчносъдова болест - в случая преживения исхемичен мозъчен инсулт. Ищеца се характеризира като човек, който е добре приет от другите и е по-скоро социабилен, с добър интрапсихичен контрол, стреми се към себеутвърждаване и рационално процедиране, отличава се с пунктуалност. От психологична гледна точка е несъмнена връзката между стреса и сърдечно-съдовите заболявания, но генезата e мултифакторна. Продължителния психоемоционален стрес и напрежение водят до възможно ускоряване и обостряне на болестните процеси.