Решение № 274 от 03.02.2022, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 274 от 03.02.2022 г. по АНД №

7613/2021 г. по описа на ПРС, НО, XI с.

Районният прокурор на Районна прокуратура Пловдив е внесъл с мотивирано постановление с предложение обвиняемият П. С. М. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание за това, че на 27.05.2020 г. в гр. Пловдив, е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата глезенна става, с кръвонасядане и охлузване на лявата глезенна става, оценени като дистрозио, без данни за счупване, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК на Х. Х. М. – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК вр. чл. 78а от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII НПК.

В хода на съдебните прения представителят на районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Излага анализ на събраните на съдебното и досъдебното производство доказателства, от които се установява изложената в постановлението фактическа обстановка, която подробно излага. Предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание глоба в размер, ориентиран към минимума на предвиденото наказание, а именно в размер на 1000 лв.

Защитникът на обвиняемия, адв. К., излага доводите си за осъществена различна фактическа обстановка и липсата на елементите за съставомерност на поведението на обвиняемия. Излага своя правен анализ на обстоятелствата по делото за липсата на квалифициращия признах „хулигански подбуди“, липсата субективна страна на деянието, наличието, съответно липсата на личен мотив и неговото значение в контекста на предмета на доказване. Същевременно претендира за приложението на института на „малозначителност“ на деянието на обвиняемия по чл. 9, ал. 2 от НК.

Поради горното моли обвиняемият да се признае за невинен и да се оправдае.

Обвиняемият П.М. в правото си на лична защита поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума се счита за невинен, но предоставя на съда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият П. С. М. е роден на *** б., български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, работещ, с адрес **** с ЕГН **********.

На 27.05.2020 г. в гр. Пловдив, обвиняемият се придвижвал с лек автомобил марка „Форд Мондео“ с рег. № *** в гр. Пловдив по ул. „Победа“ към кръстовището с ул. „Оборище“. В автомобила, заедно с него се придвижвал и *** му син С. П. М.. който седял в детско столче на задната седалка в автомобила. Обвиняемият приближил към кръстовището и спрял автомобила, за да изчака подаването от светофарната уредба на зелен разрешителен сигнал. По това време зад него приближавал лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег. № ***, управляван от Х. М.. Докато се 1 приближавал към кръстовището, М. видял спрелия автомобил, като задействал спирачната система на автомобила му. Независимо от това той не могъл своевременно да преустанови движението му и настъпил удар в спрелия на кръстовището автомобил на М., като контактът бил с предната част на автомобила на М. със задната на обвиняемия. От удара се отворила въздушната възглавница в автомобила на М.. От сблъсъка между автомобилите обвиняемият бил силно изненадан и се ядосал, още повече че детето му било на задната седалка. Това го разгневило, поради което той слязъл от автомобила си и отишъл до автомобила на М.. В същия момент М. отворил вратата на управляваното от него МПС и попитал М. дали е добре. Без да отговаря, последният хванал отворената врата на автомобила на М., отворил я до пълния й капацитет „***“, казал му „Ще ми убиеш детето“, след което му нанесъл удар с юмрук, който попаднал в главата на М. - в областта над лявото ухо. От удара. М. изпитал силна болка. Той вдигнал ръце над главата си, така че да се предпази. След първия юмручен удар обвиняемият продължил да му нанася удари с юмруци и крака, които попадали в различни части по тялото и главата му. М. се опитал да отключи предпазния колан и да излезе от автомобила. За да се защити от нанасяните му удари започнал да ръкомаха и се опитал да го успокои. Помолил М. да се успокои и му обяснил, че е натиснал спирачките, но автомобилът не е спрял. Казал му още, че е карал със съобразена скорост и не е имал за цел да го удари. М. успял да извади левия си крак от автомобила и стъпил на пътното платно с него, тъй като възнамерявал да излезе от автомобила и да разговаря с обвиняемия. Той не спирал да му се извинява за случилото се и, виждайки го, че е разгневен да го моли да се успокои. М. отстъпил две крачки назад и М. разбрал, че ще го ритне, доколкото позицията му била такава. За да се предпази той веднага се навел към предна дясна седалка. Не успял, тъй като в следващия момент усетил удар с крак в задната си дясна част на главата, нанесен му М.. М. се обърнал и пак се опитал да излезе от автомобила. Междувременно видял обвиняемият как нанася втори удар с крак, като ритал отворената предна лява врата.

Виждайки че вратата на автомобила ще се затвори, пострадалият без успех се опитал да прибере левия си крак в купето на автомобила. От действието на М. предната лява врата се затворила, като притиснала левия крак на М., от което последният усетил силна болка в него. След като ритнал шофьорската врата обвиняемият се върнал до автомобила си, видял детето си, след което отново се върнал при М.. Междувременно последният успял да прибере крака си в купето на автомобила. Той не спирал да моли М. да се успокои. Обърнал се към него със следната молба „Човеко успокой се!

Натиснах спирачките, но колата не спря! Карах със съобразена скорост, видях те, че спираш! Не съм бил прекадено близо до теб и просто натиснах спирачките, но колата не спря.“ М. обаче отново блъснал вратата на автомобила яростно, като отново отишъл до своя автомобил и се върнал обратно. М. през пялото време останал пасивен на проявената от страна на обвиняемия агресия. Пострадалият отворил шофьорската врата на автомобила и се опитал да излезе и да се разбере с нападателя си, но и този опит се оказал неуспешен. Тогава той се обърнал към М. като му казал „Чакай бе човек“. Независимо от отправените молби обвиняемият отново отправил множество обиди и нецензурни изрази, между които и „***“ и да вика срещу него, че е щял да му убие детето. Отново започнал да нанася удари с ръце и крака по тялото и главата на М., докато бил в седнало положение на шофьорската седалка в автомобила. М. нанесъл нов удар с юмрук в лявото рамо на пострадалия, последван от нова серия от удари е ръце и ритници, които попаднали в рамото, главата, гърдите, лявата страна от торса (в областта на ребрата), в лявото му бедро. След поредната серия от удари на помощ му се притекли присъстващите наоколо граждани, които пряко и непосредствено 2 възприели случващото се, между които М. В. П., В. Х. Я. и С. Е. Я.. Те се опитали да успокоят обвиняемия.

С. Е. Я. възприел настъпването на произшествието и силно възмутен от действията, които М. предприел спрямо М., започнал да снима с личния си мобилен телефон, приближавайки се към мястото на произшествието. Опитал се да привлече вниманието на обвиняемия. В момента в който неустановени в хода на разследването граждани и очевидците М. В. П., В. Х. Я. и С. Е. Я. се приближили към мястото на инцидента, пострадалият успял да излезе от своя автомобил и да отиде до разделителната мантинела при дошлите в района на произшествието граждани. Като видял тази реакция, както и че Я. снима, М. преустановил своите агресивни действия към М., но насочил реакцията си към пристигналите. Започнал да ги ругае, докато се опитвали да го спрат, а лично на Я. му поискал сметка защо го снима, като му казал да си гледа работата и да се разкара.

Настъпилото транспортно произшествие и последвалите действия от страна на обвиняемия М. станали достояние на множество граждани, които в момента се намирали на улицата. Всички те възприели гневното му поведение, отправените към М. нецензурни изрази, викове и нанесените множество удари. Независимо от обстоятелството, че практически обвиняемият бил пострадал от настъпилото пътнотранспортно произшествие, извършените от него действия спрямо пострадалия, проявената агресия, нанесените удари и ритници по последния и неговия автомобил, отправените викове и нецензурни изрази предизвикали силното възмущение и неодобрение на всички минувачи и граждани, които в този момент се намирали в района на произшествието. Една от тях била П. И., която в този момент била на работа в заведение, намиращо се в близост, и видяла случващото се. Когато видяла действията на М. спрямо М., тя подала сигнал на тел. 112.

Именно поради извършените от обвиняемия действия, които възприел в пълнота, М. В. П. се впуснал към автомобила на М. с цел да възпре саморазправата на М..

По същите причини С. Я. започнал да снима с мобилния си телефон създалата се ситуация и да се опита да помогне па пострадалия. Аналогична била реакцията и на В.

Х.-Я.а, която, преди да се отзове на мястото на инцидента, се намирала на близкия тротоар и също останала силно възмутена от демонстрираното поведение и действие на обвиняемия. Тя останала на място до пристигането на органите на реда и пожелала лично да даде показания за видяното.

Вследствие на притеклите се на помощ на пострадалия граждани и отправените от всички лица предупреждения, обвиняемият се успокоил и се върнал към автомобила си. Отишъл към задната седалка на управлявания от него автомобил при детето си.

След като се успокоил М. изразил съжаление пред присъстващите за създалата се ситуация. Последното било възприето от В. Х.-Я.а. Той отново отишъл до М., до който била И., която донесла вода за него и за детето М.. Тогава тя чула, че обвиняемият попитал пострадалия за състоянието му. Всички останали на място до пристигането на полицейските служители – свидетелите Ч. Д., К. М. и С. Т., които провели разпитали лицата за настъпилите събития. На местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП. които отвели обвиняемия М. и синът му в болнично заведение за преглед.

След извършения му преглед обвиняемият М. бил задържан със Заповед за задържане на лице от 27.05.2020 г. в сградата на III РУ към ОД на МВР-Пловдив за срок от 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

3

При проведеното разследване за установяване на естеството на травматичните увреждания, които са били причинени на пострадалия Х. М. е била назначена съдебномедицинска експертиза, чието заключение установило, че при настъпилия инцидент са му били причинени множество травматични увреждания, между които контузия на лявата глезена става, с кръвонасядане и охлузване на лявата глезенна става, оценени като дисторзио, без данни за счупване - причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Всички установени останали травматични увреждания - контузия на главата, повърхностна травма на окосмената част на главата, дясна ушна мида. контузия на гръдния кош, повърхностни травми на предната стена на гръдния кош, контузия и кръвонасядания на корема, контузия на други части на китката и на дланта, охлузвания по десния горен крайник, в съвкупност и всяко едно само по себе си са причинили на пострадалия болка и страдание, без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия, дадени на съдебното и досъдебното производство, както и гласните доказателства – показанията, дадени на досъдебното производство от свидетелите Х. М., М. П., С. Я., Ч. Д., К. М., П. И., В. Х.-Я.а, С. Т., както и писмените доказателства – карта за регистрация на ПТП, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, план-схема на възникнало ПТП с пострадали лица, медицинската документация, касаеща обвиняемия и С. М., протокол за доброволно предаване на веществено доказателство компакт диск, протокол за оглед на веществено доказателство, медицинска документация на пострадалия, съдебномедицинско удостоверение, досъдебно производство № 64/2020 г. по описа на сектор РТП към ОД на МВР Пловдив, пр.пр. № 4992/2020 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 51К/2020 и допълнение към нея, комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, веществените доказателства сним справка за съдимост, характеристична справка и останалите доказателства събрани по досъдебното и съдебното производство и прочетени от съда.