Решение № 10212 от 02.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10212 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И.А при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Гражданско дело №

20241110108106 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Д. Д. В. и Е. Д. В. срещу В. Д. Н. субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне метална порта със ширина 2,55 м. и височина 1,63 м., преграждаща поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град София, находящ се в село Войнеговци, район Нови Искър, представляващ улица-тупик, изградена по продължението на вътрешната регулационна линия между поземлени имоти с идентификатори *** и *** за предоставяне на достъп на ищците до собствения им поземлен имот с идентификатор ***.

Ищците твърдят, че са брат и сестра и съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Войнеговци, Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-4/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК с последно изменение на същите, засягащо поземления имот от 30.01.2024 г., находящ се в село Войнеговци, район Нови Искър, територия § 4 ЗСПЗЗ, местност „Поленска могила“ с площ от 542 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план 493, при съседи: поземлени имоти с идентификатори № № ***, ***, ***, *** и

***. Посочват, че са придобили правата си върху имота по силата на договор за доброволна делба от 22.12.2023 г., обективиран в нотариален акт № 139, том I, рег. № 2281, дело № 117/2023 г. по описа на нотариус Ирина Радева с рег. № 51 на НК и с район на действие Софийски районен съд, с участието на лицето М. М.. Поддържат, че предмет на тази делба е неурегулирано празно дворно място, съставляващо съгласно документи за собственост имоти с пл. № 121 и с пл. № 493 с обща площ от 1365 кв.м., понастоящем заснет като два поземлени имота, съотв. поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с ***. В исковата молба се излага, че преди извършването на доброволната делба по водено срещу техните родители гражданско дело № 26068/2015 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 33-ти състав е постановено решение, потвърдено от контролната съдебна инстанция и влязло в сила, с което са отхвърлени предявените от ответника В. Н. установителни искове за признаването му за собственик на дворното място с площ от 485 1 кв.м., съставляващо поземлен имот с пл. № 493. Поддържа се, поради настъпилата в хода на производството смърт на техния баща и наследодател, ищците били конституирани като страни в процеса. Същите твърдят, че през 2008 г. бащата на ответника Д. Д. изградил метална порта със ширина 2.55 м. и височина 1.63 м. по продължението на вътрешната регулационна линия между имота, собственост на ищците и имота на М., която преграждала поземлен имот с идентификатор *** (улица – тупик) и по този начин достъпа на Д. В. и Е. В. до имота им. Излага се, че тази порта представлява „незаконен строеж“, като въпреки издадено предписание от 17.03.2009 г. от Столична община за премахването й, това не било осъществено. Впоследствие, през 2015 г. със заповед на комисия, назначена от директора на Дирекция „Контрол по строителството“ при район Искър било предложено на оправомощения административен орган – кмета на общината да издаде заповед за премахване на металната пора, но това не било сторено. Ищците посочват, че с поставянето на тази метална порта и непремахването й от ответника В. Д., наследник на баща си, единственият достъп до техния поземлен имот с идентификатор***, който е именно през имот с *** е ограничен и същите не могат да ползват собственото си дворно място по предназначение. Поддържат, че процесната метална порта има ключалка, като ищците не разполагат с ключ и преминаването през нея е ограничено за трети лица.

Сочат, че въпреки проведените разговори с ответника между страните не било постигнато разбирателство за премахване на металната порта. С тези доводи Д. В. и Е. В. отправят искане за осъждане на ответника да премахне металната порта, изградена по продължението на вътрешната регулационна линия между поземлени имоти с идентификатори *** и *** и по този начин да предостави достъп на ищците до собствения им поземлен имот.

В депозирания по делото в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът В.

Д. Н., чрез пълномощника си адв. Б., оспорва исковите претенции като неоснователни, а изложените в исковата молба твърдения като недоказани. Посочва, че е придобил по наследяване недвижим имот с неточно определени граници, граничещ с имота на ищците, предприемайки действия по геодезическото му заснемане. Ответникът оспорва да ограничава достъпа на ищците до имота им, доколкото самият той не знае от кого и кога е изградена металната порта и с какво предназначение. Изтъква, че към настоящия момент тази врата не съществува на място. Оспорва и твърденията на ищците за водени разговори с Н., посочвайки, че с поведението си същият не е дал законен повод за завеждане на делото.

С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете като недоказани и неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са – при условията на субективно активно (на страната на ищеца) съединяване помежду им осъдителни искове с правно основание чл. 109 ЗС.

Съгласно посочената разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Касае се за иск за защита на правото на собственост срещу посегателства, които, без да отнемат владението, възпрепятстват собственика да упражнява правото си в пълния му обем или съобразно предназначението на вещта.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 4/2015 г. от 06.11.2017 г. по т. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, с негаторния иск се предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати 2 последиците от него. Предмет на делото при предявен негаторен иск не е правото на собственост върху засегнатия имот на ищеца, макар същото да има значение за основателността на иска, то остава извън от предмета на делото и по него съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения, т.е., по съществуването на правото на собственост върху засегнатия имот на ищеца не се формира сила на пресъдено нещо.

Предмет на делото по исковите претенция по чл. 109 ЗС е несъществуването на съответните ограничения и неправомерността на накърненията на правото на собственост, съотв. преустановяването на неправомерните въздействия и възстановяване на положението отпреди нарушението.

В настоящия случай ищците претендират осъждане на ответната страна за извършване на определено заместимо по характера си действие – за премахване на метална порта, възпрепятстваща достъпа и ползването по предназначение на собствен недвижим имот, поради което исковата им претенция е насочена към защита на нарушено вещно право на собственост и възстановяването му в положението отпреди нарушението.

Следователно, уважаването на процесните искове е обусловено от установяване от ищците, при условията на пълно и главно доказване, на следните предпоставки: че същите са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Войнеговци, Столична община, находящ се в село Войнеговци, район Нови Искър, територия § 4 ЗСПЗЗ, местност „Поленска могила“ с площ от 542 кв.м. на твърдяното правно основание и при посочените квоти; че единственият достъп до този имот е през имот с идентификатор *** по КККР на град София, представляващ улица-тупик; че на място е изградена метална порта със сочените размери по продължението на вътрешната регулационна линия между поземлени имоти с идентификатори *** и ***, възпрепятстваща достъпа на ищците до имота им; поддържане на това състояние от ответника.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е докаже основателността на проведеното оспорване, в частност относно съществуващото в момента състояние на място по продължението на вътрешната регулационна линия между двата съседни имота, предвид довода за несъществуването на процесната метална порта на описаното място към настоящия момент.

От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за доброволна делба на недвижими имоти от 22.12.2023 г. № 139, том I, рег. № 2281, дело № 117/2023 г. по описа на нотариус Радева с рег. № 051 на НК и с район на действие Софийския районен съд, се установява, че е сключен договор за доброволна делба между съделителите Д. Д. В., Е. Д. В.

– като собственици на общо 2/5 ид. части, придобити по наследство и М. А. М., като собственик на 3/5 ид. части, придобити чрез покупка, на съсобствени недвижими имоти, като в дял на съделителите Д. Д. В. и Е. Д. В. (ищците по делото) – при равни квоти е поставен и същите стават изключителни собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Войнеговци, одобрени със Заповед № РД-18-4/11.01.2012 г., с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 30.01.2024 г., находящ се в село Войнеговци, район Нови Искър, територия по § 4 ЗСПЗЗ, местност „Поленска могила“, с площ от 542 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 493, при съседи: поземлени имоти с идентификатори

***,

***,

***,

*** и

***. По силата на договора съделителят М. А. М. получава в дял и става изключителен собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Войнеговци, община Столична, находящ се на адрес: село Войнеговци, район Нови Искър, местност „Поленска могила“ с площ от 811 кв.м., с трайно предназначение на 3 територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за ниско застрояване (до 10 м.), с предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план – 121, при съседи по скица – имоти с идинтефикатори: ***, ***, ***, ***,

*** и ***.

Установява се, че с Решение № 43858 от 22.02.2017 г. по гр. дело № 26068/2015 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 33-ти състав са отхвърлени предявените от В. Д. Н. срещу Рилка Кръстева В. - лично и като законен наследник на Д. Пенев В., Д. Д. В. и Е. Д.

В., последните двата конституирани като законни наследници на Д. Пенев В. и против М. А.

М. установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик – на основание договор за покупкопродажба и давностно владение на недвижим имот – дворно място с площ от 485 кв.м., съставляващо поземлен имот с пл. № 493, адв. Район Нови Искър, пл. район вилна зона Войнеговци, представляващ имот с идентификатор ***. Решението е потвърдено с Решение от 11.01.2019 г. по в. гр. дело № 13210/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, II-Е въззивен състав и е влязло в законна сила на 28.02.2019 г.

Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 3 Тълкувателно решение № 4/2015 г. по т. дело № 4/2015 г. ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота, но и, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, както и, че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот, които са по-големи от обикновените.

Последното обстоятелство следва и от разпоредбата на чл. 50 ЗС, съгласно която собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използването на съседния имот, по-големи от обикновените.