Решение № 1608 от 08.06.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Административно дело 40/2026
- Вид
- Решение № 1608
- Подписан
- 08.06.2026
- Състав
- Росица Басарболиева
Други актове по делото
- Определение № 156 от 20.01.2026 · Росица Басарболиева
- Определение № 254 от 28.01.2026 · Росица Басарболиева
- Определение № 488 от 19.02.2026 · Росица Басарболиева
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 155, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 1, ал. 2 · Закон за закрила на детето
- чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за закрила на детето
- чл. 23 · Закон за закрила на детето
- чл. 3, т. 3 · Закон за закрила на детето
- чл. 4, ал. 1, т. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 8, ал. 6 · Закон за закрила на детето
- § 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
- чл. 18 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
- чл. 18, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
- чл. 18, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
- чл. 18, ал. 5 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 1608
Русе, 08.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - VIII състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 20267200700040 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет).
Образувано е по жалба от В. М. М. от с. Сандрово, община Русе, чрез адв. П. Б. от АК - Перник, срещу Задължително предписание № П/Д-В-001/29.12.2025 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Русе (ДСП – Русе), с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) във вр. чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет на В. М. М., [ЕГН] - баща на детето К. В. М. е предписано:
„Да спазва разписания в Определение № 2031/13.08.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по гр. д. № 20232100101568 режим на лични отношения между детето и майката всяка първа и трета събота на месеца от 12:00 ч. до 17:00 ч. в дома на майката. Бащата следва да осигурява детето до дома на майката в определените дни и часове, като разходите му за пътуване са за сметка на майката. При първите десет срещи между майката и детето следва присъства социален работник от съответната дирекция "Социално подпомагане“ (ДСП).
Определението в тази му част не подлежи на обжалване.
Да сътрудничи на социалните работници за осъществяване на определения от Окръжен съд – Бургас режим на лични отношения между детето и майката.
Да съдейства за изпълнение на разписаните в плана за действие цели.“
Жалбоподателят релевира доводи за незаконосъобразност на оспореното задължително предписание поради пълна липса на мотиви, противоречие с относимите материалноправни разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че макар в административният акт да са описани фактите по случая на детето К., от предписанието не става ясно как точно бащата, г-н М., не е сътрудничил за изпълнение на плана за действие. Изпълнението на определението на ОС – Бургас, с което е определен режим на контакт на детето с майката, не е в правомощията на служителите на ДСП, които не разполагат с функции на съдебни изпълнители. Жалбоподателят счита, че изпълнението на определението на ОС – Бургас, което той намира за незаконно, е в разрез с основен принцип, регламентиран в чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), а именно принципа за най-добрия интерес на детето. В случая не било взето предвид, че майката на детето се намира под домашен арест не за какво да е престъпление, а по обвинение за предумишлено убийство на съпруга си, биологичен баща на другото й дете, и с поведението си може да застраши сигурността на детето К.. Счита също така, че издаденото предписание не съответства на целта на закона, която е закрила на детето, а в случая предписанието задължава бащата на К. да се придържа към режим, който не е съобразен с потребностите на детето с оглед на голямото разстояние между София и Русе. Жалбоподателят е в готовност за осъществяване на дистанционни чувания между майката и детето, които не само могат да удовлетворят потребността на майката и детето от контакт, но и да превентират риск от вреда върху детето от страна на майката, но подобно решение не било коментирано нито в плана, нито в предписанието.
С тези доводи жалбоподателят иска отмяна на оспорените задължителни предписания.
В хода на делото жалбоподателят е депозирал молба вх.№ 1801 от 20.04.2023 г. (л. 61), в която посочва, че Определение № 2031/13.08.2025 г. по гр.д.№ 1568/2023 г. по описа на ОС – Бургас, в изпълнение на което е издадено оспорваното предписание, не е в сила, тъй като е постановено протоколно определение № 61/13.03.2026 г. по възз.гр.д.№ 440/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, с което са изменени определените ОС – Бургас привременни мерки на личен режим на контакт на майката, поради което основанието за издаване на задължителното предписание към момента на подаване на молбата е отпаднало. В тази връзка моли производството по настоящото дело да бъде прекратено поради отпадане на правния интерес от оспорването на административния акт.
В съдебно заседание на 21.04.2026 г. съдът е указал на жалбоподателя, във връзка с така направеното искане, да посочи заявява ли изрично оттегляне на жалбата или отказ от оспорването (чл. 155, ал. 1 от АПК). В отговор на даденото от съда указание жалбоподателят, с молба вх.№ 2004/30.04.2026 г. (л.81) е заявил, че „нито оттегля, нито се отказва от жалбата си“, но поради отпадането на основанието за издаване на задължителното предписание съдът следва да прекрати производството поради липса на предмет на оспорването. Алтернативно в молбата се посочва, че ако все пак съдът приеме, че задължителното предписание няма временен характер и не подлежи на автоматична отмяна след отпадане на основанието за издаването му, то съдът следва да вземе предвид новонастъпилото обстоятелство – постановяването на определение № 61/13.03.2026 г. по възз.гр.д.№ 440/2025 г. на Апелативен съд – Бургас и определянето на нови привременни мерки, включително пледоарии предхождащи диспозитива, разкриващи мотивите на жалбоподателя да иска не само промяна на режима, но и да се противопостави на изпълнението на досегашния такъв.
В хода на делото по същество чрез депозирана писмена молба вх.№ 2248/18.05.2026 г. (л. 89) жалбоподателят, чрез своя пълномощник, поддържа становището, че делото следва да се прекрати поради липса на предмет в следствие на отпаднало основание за издаване на задължителното предписание, като моли изрично, ако съда прецени да не прекратява делото, изменението на привременните мерки да бъде третирано като ново обстоятелство от значение по делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК и отново настоява да бъдат взети предвид пледоариите и мотивите му, изложени пред Апелативен съд – Бургас, относно противопоставянето му да изпълни досегашния режим на контакти на майката с детето. В условията на евентуалност моли съда да уважи жалбата, както е предявена. Липсва направено искане за присъждане на разноски.
Ответната страна – Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Русе, чрез процесуален представител, в депозиран по делото писмен отговор на жалбата (л.29-32) и в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Счита издадения административен акт за правилен и законосъобразен, като посочва, че поведението на жалбоподателя В. М. – баща на детето К. представлява по своето естество отказ за сътрудничество по смисъла на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет и чрез задължителното предписание ДСП – Русе е целяла да обезпечи осъществяване на режима на лични контакти на детето с майката, такъв, какъвто е бил определен от съда към него момент с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Родители на детето К., [ЕГН], са: майка - Г. П. С.-П., [ЕГН] и баща - В. М. М., [ЕГН]. Към 18.01.2024 г. като баща на К. бил вписан П. П., съпруг на Г. С.-П., който починал от насилствена смърт на посочената дата. С. П. имали и друго дете – М.. Тъй като майката на двете деца – Г. С. била задържана от органите на реда, децата били настанени при И. и О. П. (родители на П. П., т.е. бабата и дядото на децата по бащина линия).
Междувременно настоящият жалбоподател В. М. предприел действия за установяване по съдебен ред на бащинството му за детето К.. С решение № 381/16.05.2025 г. по гр.д.№ 1568/2023 г. на Окръжен съд - Бургас е прието за установено, че В. М. М. е биологичен баща на детето К. П. П., постановена е промяна на бащиното и фамилното име на детето - К. В. М.. Родителските права и местоживеенето на детето са предоставени на бащата В. М.. Определен е режим на лични отношения между детето К. и майката Г. П. С.-П..
Б. В. М. обжалвал частта на решението, свързана с личните контакти на детето с майката, а майката обжалвала частта на решението относно родителските права и местоживеене на детето. Решението влязло в законна сила на 26.06.2025 г. само в частта, в която е установен произхода на детето от жалбоподателя с промяна на имената и акта за раждане. Съставено било ново удостоверение за раждане на детето К., в което В. М. бил вписан като негов баща (л. 1 от преписката).
Въз основа на получена информация от ОЗД към ДСП – Русе, в която се посочвало, че В. М. би могъл да задоволява потребностите на сина си и да му осигури спокойна и сигурна среда за отглеждане, със Заповед № ЗД/Д-СТ-Ч-029/29.07.2025 г. на директора на ДСП - Чирпан било прекратено настаняването на детето К. в семейството на О. и И. П. (живеещи към този момент на територията на Община Чирпан) и детето било реинтеграрирано в семейството на бащата В. М.. Той декларирал на 30.07.2025 г., че местоживеенето на детето ще бъде в неговия дом на адрес: с. Сандрово, общ. Русе, [улица].
Спрямо детето К. В. М. на 06.08.2025 г. била предприета мярка за закрила, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет. Приет бил план за действие (л. 16-18 от преписката) с включена краткосрочна цел 2.9. Спазване и съдействие от страна на двамата родители по изпълнение на съдебни решения, както и краткосрочна цел 3.3. Изготвяне на график за срещи между майката и детето при получено положително становище от специалистите, работещи с нея и съобразно влязло в сила съдебно решение. Планът бил съгласуван от бащата и изпратен за съгласуване и от майката Г. С., която го подписала на 20.08.2025 г., но посочила, че са налице причини за несъгласуване на плана, тъй като към този момент било влязло в сила определение на ОС – Бургас, с което са определени привременни мерки и това налагало преразглеждане на така съставения план.
С определение № 2031/13.08.2025 г. по гр.д.№ 1568/2023 г. на ОС-Бургас (л. 45-48 от преписката) съдът е определил привременни мерки, като е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето К. В. М. на бащата В. М. М. с постоянен адрес с. Сандрово, Община Русе, [улица], който адрес определя за местоживеене на детето. Определя и режим на лични отношения между детето и майката Г. С., както следва: всяка първа и трета събота на месеца от 12:00 часа до 17:00 часа в дома на майката на адрес гр. София, ул. Елемаг, [адрес] като бащата следва да осигурява детето до дома на майката в определените дни и часове, а разходите му за пътуване са за сметка на майката. При първите десет срещи между майката и детето следва да присъства социален работник от съответната ДСП. Определението не е подлежало на обжалване и е влязло в сила.
В тази връзка, на 19.08.2025 г. бил проведен телефонен разговор с бащата на детето (л. 49 от преписката). В разговора М. заявил, че е запознат с горецитираното определение на Окръжен съд - Бургас и изразил учудване от произнасянето на съда. М. информирал служителя на ДСП - Русе, че ще заведе иск за незаконност на определението. По неговите думи, подобен режим на лични отношения на детето с неговата майка не е в интерес на момчето, предвид голямото за пътуване разстояние между с. Сандрово, общ. Русе и гр. София.
След указания от АСП (л. 65 от преписката), на 27.08.2025 г. в ЦОП към КСУДС – Русе била проведена среща за преглед на оценката на случая и плана за действие (л. 79-80 от преписката) с участието на г-н М., екипа на социалната услуга и служители от ОЗД към ДСП – Русе. Една от задачите, поставени при извършения преглед била бащата да осигурява и подготвя К. за провеждане на лични контакти с майката, съгласно определението на Окръжен съд – Бургас. М. подписал протокола, като изрично вписал несъгласието си с посочената задача, тъй като смятал, че определението на ОС-Бургас е нищожно и не планирал да води детето до гр. София за контакт с майката „извън постановените валидни съдебни решения“.
От ДСП - Оборище постъпва информация (л. 87 от преписката), че социални работници от отдел "Мобилна работа с деца в риск" са присъствали на адреса на г-жа С.-П. на 23.08.2025 г. по повод на личните й контакти с К.. При пристигане на адреса социалните работници са информирали майката, че са на адреса и са изчакали бащата и детето да пристигнат в определения час от съда. Екипът е престоял около 30 минути на адреса, но бащата и детето не са се появили и режимът не бил осъществен.
Разпечатката съдържа 30 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b3acf555-20fa-492e-8123-fa9fba5b83a7