Определение № 497 от 31.03.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. Велико Търново, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264100500262 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. В. Р., чрез пълномощник адв.А. Д. – САК, против Определение №327/19.02.2026г., постановено по Гр.д.№414/2026г. по описа на РС – Велико Търново, в частта, с която жалбоподателят твърди, че частично е оставена без уважение молбата й по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на ДТ и от разноски за производството, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.

Твърди се, че жалбоподателката живее в едно домакинство с фактическия си съжител и двете им малолетни деца, като доходите на семейството следва да осигурят издръжката на четиричленно семейство. Сочи се, че семейството обслужва значителен брой кредити по над 40 договора, което води до съществени месечни погасителни задължения и допълнително намалява реалните средства за издръжка. Сочи се, че жалбоподателката не живее в собствено жилище, притежава в собственост недвижим имот, но същата не живее в него, т.к. е с учредено право на ползване на баща й, поради което родителите й живеят в него.

Моли съда, да постанови определение, с което отмени първоинстанционното такова в частта, с която частично се отказва освобождаване на ищцата от внасяне на ДТ, и от разноските за производството, вместо което постановено друго, с което жалбоподателката /ищец/ бъде освободена от заплащане на ДТ за всички предявени искове и от разноските за производството.

В случая не се извършва размяна на частната жалба, съгласно чл.276 ал.1 ГПК.

Съдът, след като разгледа частната жалба, както и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№414/2026г. по описа на РС – Велико Търново е образувано 1 по ИМ с вх.№3572/17.02.2026г., с която са предявени от ищеца В. В. Р., чрез пълномощник адв.А. Д. – САК, против ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване главен иск с правно основание чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 и т.20 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД за прогласяване недействителност на ДПК №1396010/09.10.2025г. с цена на иска 1429,57 евро, и евентуални /в случай на отхвърляне на главният иск по чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД/ иск по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД вр. чл.26 ал.4 от ЗЗД за недействителност на клаузата на чл.7 ал.5 от процесния ДПК с цена 523,68 евро и евентуален иск по чл.26 ал.1 пр.3 вр. чл.26 ал.4 от ЗЗД за недействителност клаузата на чл.3 ал.1 т.6 от процесния ДПК с цена от 138,95 евро.

В ИМ е инкорпорирано искане по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване на ищцата от заплащане на ДТ и разноски за производството, като е депозирана и нарочна молба по чл.83 ал.2 ГПК.

Видно от представената от ищцата Декларация за материално и гражданско състояние от 11.02.2026г., същата получава месечен доход в размер на 481 евро нетно от заплата по трудов договор, живее на семейни начала, като със съжителя й осигуряват издръжка на двама души, съжителят й получава месечен доход в размер на 766 евро нетно, ищцата притежава недвижим имот - жилище с площ от 67,71 кв.м. в гр.В.Търново, не притежваа парични спестовни влогове, не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. С молбата по чл.83 ал.2 ГПК ищцата твърди, че работи на МРЗ за страната, съжителят й работи срещу 766 евро, но е с наложен зцапор на стойност 226,86 евро, ищцата е „гол“ собственик на недвижим имот, т.к. е учредено вещно право на ползване на баща й и ищцата не живее в този имот, в който живее баща й.

С Определение №327/19.02.2026г., постановено по Гр.д.№414/2026г. по описа на ВТРС, е освободена на основание чл.83 ал.2 ог ГПК ищеца В. В. Р. от заплащане на разноски и на държавна такса в частта за разликата над 25,56 евро до 57,18 евро за производството по гр.д.№414/2026г. по описа на ВТРС, като е оставена без уважение молбата в останалата част.

Определение №327/19.02.2026г. по гр.д.№414/2026г. по описа на ВТРС е връчено на ищеца чрез ЕПЕП на 28.02.2026г., а настоящата частна жалба е подадена в съда на 26.02.2026г. и като преждевременна е в преклузивният едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба срещу първоинстанционното определение, с което частично е отказано освобождаване от ДТ за производството, е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана, като съображенията за това са следните:

2

На основание чл.83 ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът по молбата за освобождаване взема предвид обстоятелствата по чл.83 ал.2 изр.2 ГПК. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото.

След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респ. и пълния размер на държавната такса.

Въззивният съд, след преценка на обстоятелствата по чл.83 ал.2 т.1 до т.7 вкл., намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отказал да освободи частично ищцата от внасяне на минималната ДТ за производството в размер на 25,56 евро, доколкото ищцата по делото, макар и да престира труд срещу минималната работна заплата за страната, е млада, на 35 години, в активна трудоспособна възраст, живее в условията на фактическо съпружеско съжителство, като съжителят й също получава месечен доход от труд в размер, по – висок от този на ищцата, както и ищцата не декларира да страда от заболявания, които да налагат постоянни разходи. Следващата се ДТ за предявените с ИМ искове в защита на един интерес е в нисък размер от 57,18 евро. С оглед изложеното и при положение, че ищцата престира труд срещу месечно трудово възнаграждение в размер на МРЗ за страната, за същата не би представлявало затруднение заплащането на ДТ в минимален размер от 25,56 евро, от която РС е отказал да я освободи, респ. не би бил препятстван достъпа й до правосъдие, предвид което първоинстанционното определение, в частта, с която е отказано частично освобождаване на ищцата от заплащане на ДТ за производството в размер на 25,56 евро, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Оплакванията на жалбоподателката в частната жалба са неоснователни.

Обстоятелството, че В. Р. и съжителят й осигуряват издръжка на две малолетни деца не води до извод, че същата не разполага с финансова възможност да заплати минимална ДТ от 25,56 евро за производството, доколкото издръжката на двете деца се осигурява не само от ищцата, но и от съжителя й, който също работи и формира по-висок по размер доход.

Обстоятелството, че семейството на ищцата обслужва значителен брой кредити по над 40 договора, освен, че е недоказано по делото, не променя извода за частична неоснователност на молбата по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ за производството в размер на 25,56 евро, доколкото ищцата и съжителят й сами са се поставили в положението на длъжници по голям брой кредити. Макар и ищцата да е само „гол“ собственик на недвижим имот, от който да не може да реализира и граждански плодове, предвид учредено право на ползване в полза на баща й, същата не твърди и не доказва да дължи разходи за ползване на жилище. Съпоставката между размера на месечния доход от труд на ищцата в 3 размер на МРЗ за страната, която към датата на предявяване на ИМ е в размер на 620,20 евро, и минималната ДТ от 25,56 евро, от чието заплащане ищцата частично не е освободена с обжалваното определение, показва, че заплащането й няма да я затрудни, респ. достъпът й до правосъдие няма да се затрудни.

С оглед изложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното определение по чл.83 ал.2 ГПК потвърдено в обжалваната част, с която частично е оставено без уважение искането на ищцата за освобождаване от внасянето на ДТ за производството в размер на 25,56 евро.

Противно на оплакванията в частната жалба, с първоинстанционното определение по чл.83 ал.2 ГПК ищцата е освободена изцяло от внасяне на разноски за производството, поради което частната жалба в частта, досежно твърдян отказ от освобождаване от разноски за производството, е лишена от предмет на обжалване.

На основание чл.274 ал.4 ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение

№327/19.02.2026г., постановено по Гр.д.

№414/2026г. по описа на РС – Велико Търново в обжалваната част, с която частично е оставена без уважение молбата на ищеца В. В. Р. по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасянето на ДТ за производството в размер на минималната ДТ от 25,56 евро.

На основание чл.274 ал.4 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4