Решение № 172 от 02.07.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. С., 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20242230201258 по описа за 2024 година Производството е образувано по повод жалба от И. К. Д. с ЕГН ********** с адрес в гр. С., м-ст.**************, против НП № 182 от 25.07.2024 год., издадено от Началник РУ на ОД на МВР – С., с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с процесуалния си представител, подържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено по изложени в жалбата и съдебно заседание съображения.

Административнонаказващият орган, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен юрисконсулт, с което моли съда да постанови решение, с което да потвърди като законосъобразно обжалваното наказателно постановление при евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.07.2024 год. бил съставен АУАН №182 с бл. № 0641750 против жалбоподателя за това, че на 09.07.2024 год. около 15,50 часа в гр. С., на ул.

„**************” в близост до паспортна служба, след надлежно устно предупреждение и отдадено устно полицейско разпореждане, изразяващо се в това да премести неправилно паркирания от него автомобил и да не осуетява извършваната полицейска проверка, като подпира дясната предна врата на служебния полицейски автомобил ПА 620, като по този начин не позволява 1 същата да се затвори, с което съзнателно пречи на мл. автоконтрольор Г. Ц. Г. и мл. автоконтрольор И. Р. И. да изпълняват задълженията си по служба произтичащи от ЗМВР, като не изпълнява отдадените му устни предупреждения и разпореждания. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на акта и писмени такива в допълнителния 7дневен срок. Актът е предявен на нарушителя на 09.07.2024 год. за запознаване със съдържанието му, като го е подписал лично.

В докладна записка до Началник РУ – С. актосъставителя изложил, че на 09.07.2024 год. около 16.30ч. от екип на сектор „Пътна полиция“ състоящ се от мл. автоконтрольор Г. Ц. Г. и мл. автоконтрольор И. Р. И. е задържано лицето И. К. Д.. При проведена беседа със служителите на сектор „Пътна полиция“ се установило, че при извършена проверка на неправилно паркиран автомобил „Опел“ с рег.№************** на 09.07.2024 год. около 15.45ч. в гр.С., ул. „**************” в близост до паспортна служба И. Д. не е изпълнил отдадените му устни предупреждения и разпореждания, изразяващи се в това да премести неправилно паркирания автомобил и да не осуетява извършването на полицейска проверка, като подпира предна дясна врата на служебен автомобил ПА 620 и не позволява да бъде затворена. В тази връзка на И. Д. бил съставен АУАН №182 с бл. № 0641750 за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР.

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 182 от 25.07.2024 год. на Началник РУ на ОД на МВР – С., с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

В обстоятелствената част на НП било отразено, че случаят не е маловажен, поради което не са налице предпоставките за прилагане хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено на жалбоподателя на 02.10.2024 год. срещу разписка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Съдът констатира нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, трябва да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

2

В конкретния случай в обстоятелствената част на АУАН и на НП е описана една и съща фактическа обстановка, като нарушението е посочено, че се изразява в неизпълнение на надлежно устно предупреждение и отдадено устно полицейско разпореждане, изразяващо се в това да премести неправилно паркирания от него автомобил и да не осуетява извършваната полицейска проверка, като подпира дясната предна врата на служебния полицейски автомобил ПА 620, като по този начин не позволява същата да се затвори, с което съзнателно пречи на мл. автоконтрольор Г. Ц. Г. и мл. автоконтрольор И. Р. И. да изпълняват задълженията си по служба произтичащи от ЗМВР, като не изпълнява отдадените му устни предупреждения и разпореждания, което е квалифицирано като нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

Следователно в АУАН и в НП са описани две различни нарушения.

Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР предвижда, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

За неизпълнението на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление са налага административно наказание на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.

Неизпълнението на полицейско разпореждане и противозаконното пречене на органа на МВР са различни административни нарушения, за които е предвидена различна административнонаказателна отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се налага отделно административно наказание. След като административнонаказващият орган е описал в обстоятелствената част на НП две нарушения, за които е наложил едно административно наказание, е ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност – дали за това, че не е изпълнил полицейско разпореждане или за това, че е пречил на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба.

Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Освен това следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗМВР се ангажира административнонаказателната отговорност на лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите 3 си, ако извършеното не съставлява престъпление. Следователно за да се ангажира административнонаказателната отговорност за нарушение на чл.

264, ал. 1 от ЗМВР е необходимо деецът да извърши активни действия, с които да противодейства на полицейските служители. В настоящия случай посоченото в АУАН и в НП, че жалбоподателят с действията си съзнателно е пречил на полицейските органи да изпълнят задълженията не се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства. В своите показания свидетелят Г. твърди, че жалбоподателят му пречел да изпълни служебните си задължения, а свидетелят И. твърди, че жалбоподателя бил задържан за това, че не изпълнил устните им разпореждания. Съдът намира, че дадените пред съда показания от свидетелите са противоречиви както помежду си, така и с тези дадени по повод беседата с актосъставителя Д. А. вписани в докладната до Началник РУ ОД на МВР С..Като остава неясно жалбоподателя е неизпълнил полицейско разпореждане или пък е пречел на служителите да изпълнят служебните си задължения, както и на кои точно задължения съзнателно е попречил изпълнението. От събраните по делото гласни доказателства, както и писмени такива –докладна на актосъставителя Д. А. се установи единствено, че жалбоподателя е неизпълнил устно полицейско разпореждане изразяващо се в това да премести неправилно паркирания автомобил и да не осуетява извършването на полицейска проверка, за което обаче нарушение следващо да се подведе под нормата на чл.257 от ЗМВР не му е повдигнато административнонаказателно обвинение.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 182 от 25.07.2024 год., издадено от Началник РУ на ОД на МВР – С., с което на И. К. Д. с ЕГН ********** с адрес в гр. С., м-ст.**************, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 4