Решение № 65 от 28.08.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Бургас, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора И. Анг. К. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20222000600269 по описа за 2022 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело.

В искането на упълномощения защитник на осъдения С. С. Х. са релевирани основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения искателят твърди, че прокурорът неоснователно е отказал да уважи направеното искане за повдигане на обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и да се обединят в едно наказателно производство двете образувани срещу обв. С. Х. досъдебни производства, всяко от които с предмет на разследване престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Твърди също, че двете престъпления по чл.343б, ал.1 от НК са били извършени от осъдения Х. през непродължителен период от време – в рамките на четири часа, поради което двете деяния съставляват продължавано престъпление по чл.343б, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Като заявява, че това обвинение за продължавано престъпление е по-леко 1 за осъдения Х. в сравнение с двете отделни обвинения за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, обосноваващи определяне за тях на едно общо наказание по реда на чл.23 – чл.25 от НК, моли апелативният съд на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК да възобнови наказателното производство и да върне делото на прокурора от стадия повдигане на едно обвинение.

В съдебно заседание по настоящото извънредно производство упълномощеният защитник на осъдения С. С. Х. заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане съображения и не добавя допълнителни аргументи в подкрепа на направените възражения. Отстоява тезата, че извършеното от осъдения двукратно управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 промила в рамките на четири часа представлява едно продължавано престъпление по чл.343б, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Изразява позиция, че осъждането на неговия подзащитен за две отделни престъпления по чл.343б, ал.1 от НК е по-неблагоприятно в сравнение с осъждането му за едно продължавано престъпление по чл.343б, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в първата хипотеза ще последва определяне на едно общо наказание по реда на чл.23 – чл.25 от НК. По тези съображения, приемайки, че е нарушен материалния и процесуалния закон, моли апелативният съд да възобнови приключилото наказателно производство и да върне делото на прокурора с указания за повдигане на обвинение за едно продължавано престъпление по чл.343б, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Осъденото лице С. С. Х., редовно призован, не се яви в съдебно заседание в настоящото извънредно производство и не изрази становище по искането на неговия защитник за възобновяване на наказателното производство.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането на защитника на осъденото лице С. Х. за възобновяване на наказателното производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се остави без уважение. Намира за несъстоятелен довода на искателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засегнали правото на защита на осъдения Х.. Дава заключение за съблюдаване на материалния и процесуалния закон. Излага обстойни съображения в подкрепа 2 на становището си, като обръща внимание на специфичната процедура, уредена в Глава 29 от НПК, по която е било разгледано делото пред първоинстанционния съд. Счита, че са били спазени правилата на чл.381-383 от НПК в съдебната фаза, а в хода на досъдебното производство са били събрани необходимите и достатъчни доказателства, установяващи извършването на деянието от обвиняемия. Отбелязва, че решаването на делото със споразумение е една правна възможност, а не императивно изискване на закона. Обръща внимание, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от особения ред за разглеждане на делото по глава 29 от НПК, като обвиняемият и неговият защитник са изразили пълно съгласие с постигнатото споразумение, което доброволно са подписали, както и с последиците от решаването на делото по този ред и едновременно с това са се отказали от разглеждането на делото по общия ред.

Акцентира на възможността на обвиняемия и неговия защитник да се откажат от разглеждането на делото по особения ред – чрез постигане на споразумение с прокурора, в каквато хипотеза производството щеше да бъде прекратено, но те не са сторили това, поради което последващата промяна на процесуалната позиция на обвиняемия е без правно значение. Обосновава липсата на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство, като заявява, че в рамките на установените по конкретното дело факти и обстоятелства материалният закон е приложен правилно, защото именно установените в хода на конкретното разследване факти са намерили отражение в сключеното между страните споразумение, което е било предмет на одобрение от съда. Счита, че по делото няма факти, които да изискват нова правна оценка на поведението на осъдения. Подчертава, че обвиняемият и неговият защитник не са заявили пред съда претенцията си за обединяване на двете дела, водени срещу обвиняемия, нито са оттеглили съгласието си за разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК, а са се възползвали от възможността за договаряне на наказанията в благоприятния за обвиняемия минимален размер. Намира за несъстоятелен довода на защитата, че обвинението за извършено продължавано престъпление при условията на чл.26 от НК би било по-леко за обвиняемия от осъждането му за две отделни престъпления. Изтъква, че в множество съдебни решения, включително и в такива на Апелативен съд – Бургас, изрично се приема, че обвинението за еднократно извършено 3 престъпление, т. е. извън хипотезата на чл.26 от НК, е по-благоприятно за осъденото лице с оглед безспорната съдебна практика, съгласно която при продължаваното престъпление, представляващо усложнена престъпна дейност, обществената опасност е много по-висока, поради което продължаваното престъпление се приема за отегчаващо отговорността обстоятелство. Независимо от липсата на направен довод несправедливост на наказанията, счита наложените такива за справедливи, тъй като са определени снизходително в минимално предвидените в закона размери.

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от изрично упълномощен защитник на лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението по чл.382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с датата на постановяване на определението поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателно дело, което не подлежи на проверка по касационен ред.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

По повод внесено от Районна прокуратура – Бургас, ТО – Карнобат, споразумение за решаване на делото, е било образувано първоинстанционно съдебно производство - НОХД №318/2022г. на Районен съд – Карнобат.

С определение №101 от 05.10.2022г. по НОХД №318/2022г. Районен съд – Карнобат е одобрил постигнато между обв. С. С. Х. /осъдено лице в настоящото производство/, неговия защитник и представителя на Районна прокуратура – Бургас, ТО – Карнобат споразумение, с което обв. С. С. Х. се признавал за виновен в това, че на 28.09.2022г., около 20,10 часа, в село Вълчин, община Сунгурларе, обл. Бургас, е управлявал МПС – лек автомобил „Алфа Ромео“ с номер на рама ZAR93700003334962, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила – 2,74 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, за което деяние, представляващо престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, обв. Х. се съгласявал да му бъдат наложени наказания лишаване от свобода в размер на една година, 4 чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 200 лева.

Съобразявайки особеностите на настоящото извънредно производство, съдебният състав счете, че приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите на искателя за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство и при съдебното разглеждане на делото, доколкото се поддържа, че именно те са в основата на неправилното приложение на материалния закон, а и защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат предмет на обсъждане останалите възражения в искането за възобновяване. Обстойният анализ на материалите по делото води до категоричен извод за несъстоятелност на аргументите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес.

Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от съда по реда на Глава 29 от НПК - „Решаване на делото със споразумение“.

Нормите от посочената глава на процесуалния закон уреждат особена процедура за разглеждане и решаване на наказателното дело, която е въведена като приемлив компромис между интереса на обвинението и този на обвиняемото лице. В случая са били спазени регламентите на чл.381 - 383 от НПК. След предявяване на материалите от проведеното разследване на страните по делото и приключване на досъдебната фаза на процеса между прокурора, от една страна и осъдения Х., в качеството му на обвиняем, и неговия защитник, от друга, е било постигнато споразумение за решаване на делото, в което са отразени съвпадащите им волеизявления по всички въпроси, посочени в чл.381, ал.5 от НПК. Постигнато е съгласие относно обективните и субективни признаци на престъплението, правната му квалификация и авторството, вида и размера на наказанията и начина на изтърпяване и т. н. По този начин обв. Х. е признал фактите по обвинението и своето виновно поведение, като наред с това се е съгласил да му се наложат и да изтърпи конкретно договорени по вид и размер наказания. По този начин осъденият Х. е признал изцяло фактите по обвинението, включително и този, че на инкриминираната дата е управлявал процесния лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си от 2,74 промила.

5

Видно от приложеното писмено споразумение, осъденото лице С. Х. изрично се е признал за виновен в това, че на посочената в споразумението дата и на посоченото там място е управлявал МПС - лек автомобил „Алфа Ромео“ с номер на рама ZAR93700003334962, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила – 2,74 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDN 0066, т. е. признал е, че е извършил умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

В съответствие с разпоредбата на чл.381, ал. 6 от НПК обв. Х. изрично е декларирал, че е съгласен със споразумението и се отказва от разглеждане на делото по общия ред.

При стриктно спазване на нормата на чл.382, ал.4 от НПК, в съдебно заседание на 05.10.2022г. съдът е запитал обвиняемия дали разбира обвинението, признава ли се за виновен, доброволно ли е подписал споразумението и разбира ли последиците от него. От своя страна обв. С. Х. изрично е заявил пред съда, че разбира обвинението, признава се за виновен, доброволно е подписал споразумението, разбира последиците от него и се съгласява с тях, декларирал е отново, че се отказва от съдебното разглеждане на делото по общия ред.