Решение № 3444 от 28.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3444 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231100501445 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 25.10.2022 г. по гр.дело № 9508/22г., СРС, ГО, 180 състав е отхвърлил предявените от „Б.“ ООД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ****, срещу „ДС Т.С. БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“ ул. „****“, ****, ****, ****, an. 1, искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ и 309а ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите както следва: 7040, 99лв. с ДДС -възнаграждение по договор за международен превоз на стоки от Република Гърция до Република Латвия, който превоз е удостоверен с международна товарителница, съставена на 20.07.2020г., за което е издадена Фактура № 1100005880/20.07.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.10.2021г. до окончателно изплащане на сумата и 823,47лв. - мораторна лихва за периода 18.08.2020г.-12.10.2021г., като погасени чрез прихващане със сумата от 7112,61лв.-обезщетение за вреди на товара, причинени от ищеца по време на превоза. Осъдил е „Б.“ ООД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „ДС Т.С. БГ“ ЕООД, 1

ЕИК ****, сумата от 2100 лв. - разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ****, представлявано от управителя З.Б., чрез пълномощника по делото адвокат А.

П. от ВАК, с адрес: гр.Варна, ул.“**** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че по делото е безспорно, че между „Б.“ ООД и „ДС Т.С. БГ“ ЕООД има сключен договор за превоз стоки от Република Гърция до Република Латвия, който превоз е удостоверен с международна товарителница, съставен на 20.07.2020г., че страните са в облигационни отношения с източник договор за превоз за извършване на международен превоз с композиция СВ 8984КН/С6620ЕС , с място на товарене Пела - Гърция и място на разтоварване Вилнюс-Литва на 33 палета с плодове-праскови. Видно от заключението на вещото лице е, че „ДС Транспорт Со. БГ“ ЕООД е осчетоводил фактурите, относими към настоящото производство, включени са към дневниците за покупки и съответно продажби, подавани са справки декларации по ЗДДС, следователно е ползвал данъчен кредит. След като са осчетоводени и е подадена справка декларация по ЗДДС, то следва да се приеме, че „ДС Т.С. БГ“ ЕООД е признал задължението си към ищеца в размер на 7040,99 лева с ДДС по фактура №1100005880/20.07.2020г. За уважаване на претенцията за заплащане на превозно възнаграждение, следва превозвачът да установи, че е извършил превоза, като страните в настоящия случай не спорят, че превозът е осъществен, както и че стоката е приета без забележки на 20.07.2020г. Предвид представените доказателства от Спиди и констатациите на ССЕ се установява изпращане и получаване на фактура №1100005880/20.07.2020г. издадена от „Б.“ ООД на 03.08.2020 г. На основание чл. 303а ТЗ паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14дневен срок от получаване на фактурата. След като ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение, то последният дължи и мораторна лихва за забава за периода 18.08.2020-12.10.2021г. Неоснователно СРС е уважил възражението за прихващане на ответника, поради което е отхвърлили исковете претенции. Според ищеца, възражението за прихващане е недопустимо на основание чл. 32, т. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки във вр. чл. 32, т.1, буква „а“ от 2

Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. На основание чл. 32, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки исковете, свързани с превози се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, който в случай на частична липса или повреда започва да тече от деня, в който стоката е била доставена20.07.2020г. Следователно едногодишният давностен срок за предявяване чрез иск или възражение на претенцията на „ДС Т.С. БГ“ ЕООД е изтекъл на 20.07.2021г. Писмената рекламация спира давността до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията. На основание чл. 32. т. 4 от Конвенцията погасен по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение. В настоящия случай, ответникът не доказа предявяване на писмена рекламация до ищеца. Отговорът на исковата молба, в която е релевирано възражението е подаден на 20.12.2021г. чрез куриер, като към този момент едногодишният давностен срок е изтекъл, следователно и възражението се явява недопустимо. Неправилно съдът е п р и е л имейл от 20.10.2020г. съдържащ само и единствено фактура №0000003637/13.10.2020г. за надлежно подадена рекламация. Съгласно чл.

32, т. 2 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки/Конвенцията/: Писмената рекламация спира давността до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи. В случай на частично признаване на рекламацията давността продължава да тече само за останалата спорна част от рекламацията. Доказването на фактите на получаване на рекламацията или на отговора и на връщане на приложените документи е в тежест на страната, която се позовава на тези факти.

Следващите рекламации със същия предмет не спират давността. “ Оттук следва, че само рекламация в писмена форма може да спре давността. Неправилно СРС приема, че с подадено по делото становище ищецът твърди, че е получил рекламация. Напротив, единственото твърдение, е че на дата 20.10.2020г. ищецът е получил имейл без писмен текст, а само с прикачена фактура. Към отговора на исковата молба е представена рекламация с дата 15.07.2021г., но тя не е представена на ищеца, както и по делото липсват доказателства „Б.“ ООД да я е получил или да е получил друг документ, съдържащ надлежна рекламация в едногодишния давностен срок. Съдът не е приел, че ищецът е изпратил писмено възражение изх. № 38-1/1/03.11.2020г., с което е отхвърлили рекламацията и е върнал издадената фактура № 0000003637/13.10.2020г. По делото е представено възражение на английски и български от 03.11.2020г. с доказателства за получаването на възражението от 3 ответника на 05.11.2020г., а именно известие за доставяне. „ Дс Т.С. БГ“ ЕООД не е оспорило получаването на възражението, за да е налице спор получено ли е възражението или не от ответника. СРС, въпреки надлежното доказателство известие за доставяне, не възприе, че „Б.“ ООД е върнал фактурата и е възразил, че не дължи заплащане по нея, но възприе, че ответникът е предявил рекламация надлежно и е спазил едногодишния давностен срок, т.е. съдът не приложил закона еднакво спрямо страните. От приетата по делото ССЕ и след справка на вещо лице в счетоводството на ответника във връзка с извършения превоз, вещото лице не е констатирало фактура № 0000003637/13.10.2020г., тъй като в заключението посочената фактура не е коментирана. След като ищецът е върнал фактурата, тъй като не я признава, то тя не е осчетоводена и следователно не присъства в заключението на вещото лице. Дори да се приеме, че ответникът е предявил надлежно рекламация с имейла от 20.10.2020г., то и предвид отхвърлянето на рекламацията с възражение от 03.11.2020г., давностният срок не е текъл за периода 20.10.2020- 03.11.2020г. (14 календарни дни), като тогава едногодишният давностен срок съгласно чл. 32 от Конвенцията за предявяване на възражението на ответника ще се удължи с 14 дни до 03.08.2021г., но ответникът е предявил възражението си чак с отговора на исковата молба, подаден на 20.12.2021 г. Прави се извод, че възражението на ответника е недопустимо и следва да бъде оставено без уважение.

Неправилно СРС се позова само на вътрешното законодателство, въпреки че съгласно чл.5, ал.4 от КРБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съгласно чл.32, т.4 във връзка с чл.32, т.1, б „а“ от Конвенцията погасен по давност иск не може да бъде предявен, дори и под формата на насрещен иск или възражение.

Следователно възражението за прихващане е недопустимо и не следва да бъде разглеждано. Без отношение към спора е дали съгласно националното законодателство е възможно да се прихване с вземане, което е погасено по давност, защото намират приложение разпоредбите на международния договор.

Твърдените повреди са явни такива, следователно на основание чл. 30, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на 4 стоки, ако получателят не е установил състоянието на стоката съвместно с превозвача трябва да направи възражение пред превозвача най-късно в момента на доставянето. Тъй като това не е сторено отново на основание същия текст от Конвенцията счита се, до доказване на противното, че получателят е получил стоката в състоянието, описано в товарителницата, видно от стр. 4 от доклад на Battermann + Tillery Global Marine N° GM /НК/ 199182/20/HKO е: „Получателят на стоката първоначално е издал писмена декларация за липса на щети / 4.8.2020 г./ след което Възложителят и експертът се споразумяват за приключване на преписката. На стр. 7 от доклада е посочено: „Както вече беше споменато по -горе, предявителят на претенциите първоначално е получил обратно съобщение от получателя, че последният е пуснал на пазара стоката, както е планирано, без загуба на стойност. Тези изявления от страна на получателя на стоката доказват твърденията на ищеца, че повредите по прасковите не са възникнали по време на превоза, а в последствие. Защо след като стоката е получена на 20.07.2022г., получателят не е имал възражения до 04.08.2022г. Оспорва обстоятелството, че товарът да е бил унищожен поради виновно неизпълнение на задълженията на „Б.“ ООД. Няма доказана техническа неизправност на товарния отсек на композицията, с която е осъществен товара. Ищецът твърди, че повредата по стоката е нанесена в последствие от получателя на стоката. Никъде в доклада не е посочено кога е извършен оглед на стоката. По отношение на експертизата на в.л. Н.Й.К.-П., то тя извлича данни само и единствено от доклада на Battermann + Tillery Global Marine № GM/ Н К / 199182/20/HKO. Представител на ищеца не е присъствал при изготвянето му и както става ясно е извършен след датата 04.08.2020г., а стоката е доставена на 20.07.2020 г. Не става ясно как е съхранявана стоката от 20.07.2020 г.-04.08.2020 г. Ищецът като превозвач няма как да да отговаря за лошото съхраняване на стоката следователно и „Б.“ ООД не дължи заплащане на сума в размер на 3 803,30 евро или левовата й равностойност от 7438,61 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло процесното и вместо него да постанови друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемият/ответник „ДС Т.С. БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“ ул. „****“, ****, ****, ****, an. 1, чрез пълномощника по делото адвокат С. Й. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за 5 настоящата инстанция, включително адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.