Определение № 5120 от 12.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5120 гр. Варна, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20263100502031 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.

Образувано по депозирана от Н. В. Н. и С. Н. Н., чрез адв. Д. В. частна въззивна жалба с вх. № 56242/13.07.2026 г., по вх. регистър на ВРС, против Определение № 9051/06.07.2026 г. по гр. дело № 1562/2026 г., по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените от Н. В. Н. и С. Н. Н. срещу Й. В. Н. искове с правно основание чл. 34 от ЗС, за допускане до делба на съсобствени недвижими имоти, след представяне на доказателства за внесена парична гаранция в размер на 2500 евро.

В жалбата се излага, че определението в тази част е неправилно, необосновано и постановено в драстично нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че липсват предпоставки за определяне на гаранция при допускане на обезпечение на иск за делба, тъй като налагането на възбрана върху недвижим имот в производство на съдебна делба има единствено консервационен характер, като цели да запази статуквото и да предотврати разпореждането с имота в полза на трети лица до приключване на съдебния спор. Оспорва определянето на парична гаранция, тъй като искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, каквито са документите за собственост и наследство. Цитира съдебна практика в този смисъл. Възразява и срещу размера на определената парична гаранция. Твърди, че същия е несъразмерен и непосилен за жалбоподателите, което накърнява правото им на достъп до съд. Моли да се отмени обжалваното определение в частта, с която е допуснато обезпечение, чрез налагане на „възбрана“ на делбените недвижими имоти е обусловено от представяне на парична гаранция, като вместо това се постанови издаване на обезпечителна заповед без налагане на парична гаранция.

На осн. чл.396, ал.2, изр. второ от ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

1

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск за делба /уточнен с молби от 30.03.2026 г. и 28.05.2026 г./ от Н. В. Н. и С. Н. срещу Й. В. Н., като се моли съдът да прогласи нищожността на извършения от Н. В. Н. отказ от наследството на В. Н. Н., починал на 01.03.2021 г., вписан в особената книга при ВРС под № 145/2021г., на основание чл. 49, ал. 2 от ЗН, поради това че наследството е било прието чрез фактически действия преди вписването на отказа. При условията на евентуалност се моли да се обяви същият отказ за унищожаем, поради измама, на основание чл. 29 от ЗЗД. Моли да се допусне делба на:

1. Самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент с идентификатор:

********** по КККР на град Варна, находящ се в град Варна, район „Приморски“, ул.

"*******" №1, ет.6, ап.24, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ на самостоятел ния обект: 52,33 кв.м, ведно с прилежащи части: избено помещение №29 с площ: 3,79 кв. м. и 0.9946% ид.ч. от общ.ч. на сградата, при граници и съседи: имоти с идентиф икатори: на същия етаж: ******, ******** под обекта: ******, над обекта:

*********

2. 9,29 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор: ****** по КККР на град Варна, находящ се в град Варна, район „Приморски“, ул. "*******" №1, целият с с площ: 940 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, при граници и съседи имоти с идентификатори: *******, *******, *******, *******, *******, **********

3. Поземлен имот с идентификатор: ******** по КККР на град Варна, находящ се в град Варна, район Аспарухово, с.о. „Ракитника“, с площ: 681 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер от предходен план: 445, квартал: 23, парцел: 1-445, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ********, *******, *******, *******

4 . Самостоятелен обект, представляващ апартамент с идентификатор:

*********** по КККР на град Варна, находящ се в град Варна, район Аспарухово, с.о.

„Ракитника“, етаж 1, в сграда с идентификатор ********.2, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, с площ на самостоятелния обект: 131,81 кв.м, при съседни са мостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: ********.***

5 . Самостоятелен обект, представляващ апартамент с идентификатор:

********.*** по КККР на град Варна, находящ се в град Варна, район Аспарухово, с.о.

„Ракитника“, етаж 2 в сграда с идентификатор ********.2, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, с площ на самостоятелния обект: 129,94 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ***********, над обекта: ********.*** 6 . Самостоятелен обект, представляващ апартамент с идентификатор:

********.2.3 по КККР на град Варна находящ се в град Варна, район Аспарухово, с.о.

„Ракитника“, етаж 3 в сграда с идентификатор ********.2, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, с площ на самостоятелния обект: 122,72 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: ********.***, над обекта: няма.

При квоти както следва: 3/4 идеални части за Й. В. Н. и 1/4 идеални части за Н. В. Н..

В условията на евентуалност делбата на процесните недвижими имоти да бъде допусната при следните квоти: 5/6 идеални части за Й. В. Н. и 1/6 идеални части за С. Н. Н..

С молба от 15.06.2026 г. Н. В. Н. и С. Н. Н., чрез адв. Д. В., са сезирали първоинстанционния съд с молба по чл. 389 от ГПК, с която са поискали съдът да допусне обезпечение на предявения иск за делба чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ на недвижимите имоти, обект на делбата. С обжалваното определение, съдът е допуснал исканото обезпечение след представяне на парична гаранция в размер на 2500 евро.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 391 ГПК предпоставките за допускане на обезпечение на иск са: редовност и допустимост на иска, наличие на обезпечителна нужда за ищеца, приложени писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на исковата претенция и посочена адекватна обезпечителна мярка. Липсата на която и да било от тях води до неоснователност на молбата за обезпечаване на иска. В този смисъл за допускане на обезпечението е необходимо основанието и петитумът на обезпечавания иск да са очертани в съответствие с изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, включително да са допустими. В хипотезата на чл. 389 ГПК, когато съдът е сезиран с искане за допускане на обезпечение на предявен иск, при необходимост от привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност, съдът може да подходи по два начина, за да се произнесе по искането за допускане на обезпечение. При първия съдът пристъпва към указание до ищеца да отстрани констатираните нередовности на исковата молба и след изпълнение на указанията или изтичане на срока за това разглежда искането за допускане на обезпечението, тоест отлага произнасянето до привеждане на исковата молба в състояние на редовност. А при втория подход той се произнася по молбата в съответствие с принципа за разглеждането й незабавно, въпреки недостатъците на исковата молба, като по необходимост и задължително отхвърля искането, тъй като предявените с нередовна искова молба искове са процесуално недопустими (на етапа преди отстраняване на нередовността) и в този смисъл не могат да бъдат обезпечавани.

В настоящия случай първоинстанционният съд е бил сезиран с нередовна искова молба и въпреки дадените указания, към момента на депозиране на молбата с искане за допускане на обезпечението /л. 108 от гр. дело № 1562/2026 г., по описа на ВРС/, все още не са били отстранени недостатъците й. Към него момент липсват ясно очертани страни, между които се иска да бъде допусната делбата, посочени са „евентуални ищци“- евентуално предявени искове от всеки от двамата ищци /в този смисъл се твърди, че същите имат противопоставими права и интереси, но независимо от това единият се легитимира като пълномощник на другия ищец/, не е посочено и на какво придобивно основание наследодателя В. Н. Н. е придобил всеки от процесните имоти, нито по какъв начин С. Н. е станала съсобственик на процесните имоти. Липсват и представени доказателства, че последната се легитимира като наследник на общия наследодател- не е представено актуално удостоверение за наследници на В. Н., а само такова, издадено преди вписване на отказа от наследство на ищеца Н. Н.. Видно от представената преписка, производството неколкократно е оставяно без движение и след произнасяне с атакуваното определение, с което молбата за допускане на обезпечение на иска за делба е намерена за неоснователна.

Настоящият състав намира за незаконосъобразно цитираното определение, с което ВРС е допуснал обезпечение на предявените искове, доколкото същите са били нередовни към момента на произнасянето на съда. В конкретния случай, за да се произнесе настоящата въззивна инстанция по отношение на допуснатото при условие на внасяне на парична гаранция, обезпечение, същата следва да извърши цялостна преценка за допустимостта и вероятната основателност на предявения иск, т.е. да вземе предвид исковата молба, уточнителните молби и приложените писмени доказателства. Недопустимо е да бъде извършена от въззивната инстанция само преценка дали има доказателства, обуславящи вероятна основателност на исковете, с оглед преценка нуждата и размера на гаранцията, а преди да се изследва вероятната основателност, е необходимо да се прецени допустимостта на исковете. Същите, предявени по начина, заявен в исковата молба, са недопустими. Затова и доколкото допустимостта на иска, и по - специално възможността за надлежното упражняване на правото на иск, се определя и от редовността на исковата молба - чл. 129 вр. чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, неспазването на съответните изисквания прави исковата молба нередовна до нейното поправяне, а следователно и възпрепятства надлежното упражняване на правото на иск, включително съпътстващите го процесуални действия, какво е и допускането на обезпечение. Нередовната искова молба не позволява на съда да изпълни задължението си за проверка на допустимостта и вероятната основателност на иска и това е достатъчно основание за оставяне без уважение на искането за допускане на 3 обезпечение (така Определение № 826 от 02.12.2013 г. по ч.т.д. № 3887/2013 г., ІІ т.о. на ВКС; Определение № 47 от 19.01.2012 г. по ч.т.д. № 871/2011 г., ІІ т.о. на ВКС).

В тази връзка съдът не следва да коментира изложените в жалбата оплаквания, досежно условията при които е допуснато обезпечението, доколкото същото е допуснато по нередовна искова молба, поради което и настоящият състав намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено, а молбата по чл. 389 ГПК да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 9051/06.07.2026 г. по гр. дело № 1562/2026 г., по описа на Районен съд – Варна, с което е допуснато обезпечение на предявените от Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес в град Перник, ул. „****** 2 и С. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес в град Варна, ул. „*******“ № 1, ет. 6, ап. 5, срещу Й. В. Н., ЕГН: **********, с адрес в град Варна, ул. „***“ № 19, вход В, ет. 3, ап. 58, искове с правно основание чл. 34 от ЗС, за допускане до делба на следните недвижими имоти:

1. Самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент с идентификатор: