Определение № 634 от 15.02.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 634 гр. Варна, 15.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20223100500294 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. АНГ. Н. от гр. Варна срещу Определение № 901/25.01.2022 год., постановено по гр. дело 20223110100655 по описа на РС-Варна за 2022 год., с което е прекратено, на основание чл. 130 ГПК, производството по цитираното гражданско дело.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно. Жалбоподателят счита, че предявеният от него против Административен съд – Варна иск по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е допустим. Навежда, че обстоятелството, че съдията от Административен съд – Варна, постановил акта, от мотивите към който акт настоящият частен жалбоподател (ищец по осъдителния иск) твърди да е претърпял и да продължава да търпи неимуществени вреди, се ползва с функционален имунитет съгласно чл. 132 от Конституцията на РБългария, не изключва отговорността за вреди на съда, в който съдията правораздава – в случая на Административен съд – Варна, в качеството му на възложител на работата по смисъла на чл.

49 ЗЗД.

Отправено е искане за отмяна на определението и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (определение с преграждащ развитието на производството характер), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 20223110100655 по описа на РС-Варна за 2022 год. е образувано по предявен от Н. АНГ. Н. от гр. Варна срещу Административен съд – Варна иск по чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати сумата от 5001 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревога, безпокойство и психични страдания, причинени от противоправните действия на съдия Марияна Бахчеван, осъществени чрез изложените от нея мотиви в Определение № 2671/14.12.2020 год. по адм. дело № 2716/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, в които мотиви съдията е приел, че ищецът Н. Ангелов е със 1 силно влошено поведение, силно влошена възможност за преценка и силно влошена адаптивност, при липсата, според ищеца, на каквито и да било доказателства в тази насока.

Счита, че за причинените му от описаното поведение на съдията Марияна Бахчеван морални вреди легитимиран да отговаря е съдът, в който тя правораздава – Администартивен съд – Варна, в качеството му на възложител на работата, съобразно чл. 49 ЗЗД. Ищецът твърди, че от 14.12.2020 г. – когато се е запознал с мотивите на определението по адм. дело № 2716/2020 г. по описа на АдмС – Варна – до настоящия момент е претърпял и продължава да търпи и понастоящем неимуществени вреди – стрес, тревога, безпокойство и психични страдания. В исковата молба твърдения за извършено от съдия М. Бахчеван престъпление по служба, във връзка с постановеното от нея Определение № 2671/14.12.2020 год. по адм. дело № 2716/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, което да е установено с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, не се навеждани.

За да прекрати производството по делото, като образувано по недопустим иск, първоинстанционният съд е приел, че твърдяното от ищеца увреждащо деяние се изразява в изпълнението на вменени на съдията М. Бахчеван от АдмС-Варна служебни задължения и постановяване на съдебен акт във връзка с осъществяваната от нея правораздавателна дейност. Позовал се е на нормата на чл. 132 от Конституцията на РБългария, уреждаща функционалния имунитет на магистратите, която норма изключва гражданската им отговорност за вреди във връзка с постановените от тях актове. Прието е, че отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата е гаранционно обезпечителна и самостоятелна, но е функционално обусловена от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД. Поради това и когато лицето, на което е възложена работата, не носи отговорност, ангажирането на гаранционнообезпечителната отговорност на възложителя в хипотезата на чл. 49 ЗДД е недопустимо.

Определението е правилно.

Съгласно чл. 132 от Конституцията на РБългария при осъществяване на съдебната власт прокурорите, съдиите и следователите не носят гражданска и наказателна отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Функционалният имунитет на магистратите, установен с разпоредбата на л. 132 КРБ, е абсолютна процесуална пречка за допустимостта на иск за вреди, насочен срещу магистрат в това му качество, освен ако извършеното не съставлява умишлено престъпление, установено по предвидения в закона ред и начин – с влязла в сила присъда или с влязло в сила решение по уважен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Т. е., в тези ищецът, който твърди, че е увреден, не разполага с процесуално право на иск сгрещу магистрата.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е самостоятелна, но е функционално обусловена от отговорността на причинителя по чл. 45 ЗЗД. В случая, след като съдия Марияна Бахчеван не носи гражданска отговорност за постановяваните от нея актове, вкл. и за постановеното Определение № 2671/14.12.2020 год. по адм. дело № 2716/2020 г. по описа на Административен съд – Варна и не е пасивно процесуално легитимирана по иск по чл. 45 ЗЗД за вреди от постановения от нея акт, цитиран по – горе, това обуславя и извода, че е налице процесуална пречка от категорията на абсолютните за процесуалната допустимост на иск за обезщетение за вреди в хипотезата на чл. 49 ЗЗД срещу съда, в който тя изпълнява служебните си задължения, в случая – Административен съд – Варна.

В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. АНГ. Н. от гр. Варна срещу Определение № 901/25.01.2022 год., постановено по гр. дело 20223110100655 по описа на Рс-Варна за 2022 год., с което е прекратено, на основание чл. 130 ГПК, производството по цитираното гражданско дело, като образувано по процесуално недопустим иск.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБългария, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3