Решение № 14076 от 17.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14076 гр. .., 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110125795 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на „...“ ЕАД с ЕИК ..., адрес ... (ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Ц.П.. Ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабден имот с аб. номер ... Поддържа, че ответниците са ползували доставената топлинна енергия за битови нужди през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., но не са я заплатили. Заявява, че е налице облигационно отношение с ответниците като собственици или вещни ползуватели на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Заявява, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Като не е сторила това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.

138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „..“ .. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № .. г. за топлоснабдяването.

Иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците, че всеки един от тях двамата има следните задължения: сумата 573 лева и 61 стотинки, представляваща главница за стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., сумата 115 лева и 44 стотинки, представляваща мораторна лихва за цената на топлинната енергия, начислена от 15. 09. 2018 г. до 11. 12. 2020 г., сумата 12 лева и 70 стотинки, представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.

11. 2017 г. – 30. 04. 2019 г., и сумата 2 лева и 73 стотинки, представляваща лихва за 1 забава за стойността на услугата дялово разпределение, начислена от 31. 12. 2017 г. до 11. 12. 2020 г., ведно със законовата лихва върху двете главници от 21. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 64202 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2020 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба само от единия от двамата ответници К. Б. Д., ЕГН **********, адрес .... Ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на паричните задължения, които ищецът претендира за периода май 2016 г. – 31. 08. 2018 г., като обосновава приложимостта на тригодишната погасителна давност. Заявява, че прави признание на иска по чл. 237 ГПК за претендираната от дружеството топлинна енергия за периода 01. 09. 2018 г. – 30. 04. 2019 г. Оспорва исковата молба като нередовна с довод, че е подадена след изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. По същество оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че е собственик на 1/2 идеална част от топлоснабдения имот, но заявява, че с ответницата Р. Б. Д. имат устна уговорка, по силата на която всички задължения са за нейна сметка, независимо от обстоятелството, че през процесния период топлоснабденият имот не е бил обитаван. Освен това заявява, че претендираните от ищеца суми са били погрешно изчислени въз основа на счетоводни документи, които впоследствие са били коригирани и следва да се считат невалидни. Оспорва законността на извършеното от ищеца прехвърляне на партида без представени заявление-декларация и удостоверение за наследници и намира, че е бил нарушен Законът за защита на личните данни. Не иска да бъде постановявано неприсъствено решение. В хода на устните състезания заявява, че признава дължимостта на сумите, така както те са изчислени от третото лице помагач и съдебнотехническата експертиза. Възразява срещу претендираните от ищеца разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р. Б. Д., ЕГН **********, адрес ...

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „..“ .. с ЕИК ..., седалище и адрес на управление ... С писмена молба заявява, че не оспорва предявения иск и го счита за основателен и доказан.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение, поради което е процесуално допустима. Възражението на ответника К. Д., че срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК не е спазен, е неоснователно. Видно от приложеното за послужване заповедно дело (ч. гр. дело № 64202 по описа на 150-и състав на Софийския районен съд за 2020 г.) указанията на заповедния съд за предявяването на установителни искове са били съобщени на заявителя на 09. 04. 2021 г. – датата на разпечатката, че електронното съобщение е било получено от заявителя (л. 29). От този момент започва да тече едномесечният срок за предявяването на установителните искове. Когато процесуалният закон предвижда срок, който се изчислява в месеци, срокът изтича на съответното число на последния месец (чл. 60, ал. 3 ГПК). Тогава в разглеждания случай срокът е изтичал на 09. 05. 2021 г. Този ден обаче е бил неделя, тоест неприсъствен ден, поради което трябва да се приеме, че срокът е изтичал в първия следващ присъствен ден на основание чл. 60, ал. 6 ГПК – 10. 05. 2021 г., понеделник. При това положение исковата молба, постъпила на 2 регистратурата на съда на 10. 05. 2021 г., е своевременна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК осем обективно кумулативно и субективно съединени иска за установяването на съществуването на парични задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия. Първите два иска са за установяването на задължения за стойността на доставена топлинна енергия с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В тежест на ищеца по тези искове е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно отношение между него и всеки един от ответниците, по силата на което през процесния период 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. реално им е доставил спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. .., находящ се в .., аб. номер .., топлинна енергия на стойност общо 1 147 лева и 22 стотинки, както и настъпването на изискуемостта на задълженията. По вторите два иска, които също са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения за извършването на услугата дялово разпределение спрямо описания по-горе топлоснабден имот, по силата на което през периода 01. 11. 2017 г. – 30. 04. 2019 г. третото лице помагач реално е извършило услугата дялово разпределение спрямо топлоснабдения имот, която услуга е на обща стойност 25 лева и 39 стотинки, както и че задълженията за заплащането й са станали изискуеми. По останалите четири акцесорни иска с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване поставянето на всеки един от ответниците в забава, периодите на забавите и размера на обезщетенията за забавите.

Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежда – било при условията на пряко договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия. В разглеждания случай от представените с исковата молба документи, които бяха приобщени като писмени доказателства по делото, се установява, че процесният топлоснабден имот е бил продаден от Софийския градски народен съвет през 1971 г. на основание чл. 55г от Закона за планово изграждане на населените места на Благой К.ов Д.. Благой К.ов Д. починал през 2000 г., оставяйки за наследници съпругата Б. И.нова Д. и двамата ответници, негови син и дъщеря (л. 15).

Преживялата съпруга подала молба-декларация за променяването на партидата на нейно име на 06. 02. 2003 г. На неустановена дата след 06. 02. 2003 г. Б. И.нова Д. също починала, оставяйки за наследници двамата ответници, неин син и нейна дъщеря.

Страните не спорят, че смъртта й е настъпила преди процесния период. При това положение следва да се приеме за установено, че през процесния период двамата ответници са били съсобственици при равни дялове на процесния топлоснабден имот: обстоятелство, което те не оспорват. Съдът отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото обстоятелството, че процесният имот се намира в сграда-етажна собственост, която е присъединена към топлопреносната мрежа.

Следователно ищецът доказва наличието на облигационно отношение с ответниците, свързано с доставянето на топлинна енергия спрямо съответния имот (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

Във връзка с доказването на количеството и стойността на реално доставената 3 спрямо процесния топлоснабден имот топлинна енергия по искане на ищеца съдът допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Съобразно експертното заключение по нея, което съдът кредитира като пълно, ясно и професионално издържано, през време на процесния период всички отоплителни тела в процесния имот са били демонтирани. Изключение е само една щранг-лира без техническа възможност за монтиране на средство за търговско измерване, по отношение на която е била служебно начислявана топлинна енергия. През процесния период е била начислявана също така топлинна енергия, отдадена на имота от сградната инсталация, съобразно съответната формула по Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г.

Начислявана е била и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване въз основа на реално отчитане на съответното средство за търговско измерване. Технологичните разходи са били приспаднати. Отоплителните тела в общите части на сградата са били демонтирани, поради което топлинна енергия за отопляване на общите части не е била начислявана. Вещото лице счита, че третото лице помагач правилно е изчислило реално доставените количества топлинна енергия, спазвайки изискванията на нормативната уредба в областта на топлоснабдяването. Така общата стойност на топлинната енергия, която е била доставена спрямо процесния топлоснабден имот през време на процесния период, възлиза на 459 лева и 58 стотинки (от които 241 лева и 70 стотинки топлинна енергия за отопляване на имота от щранг-лирата; 145 лева и 27 стотинки топлинна енергия, отдадена на имота от сградната инсталация; и 72 лева и 61 стотинки топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на имота). Съдът констатира, че така установените стойности на реално доставената топлинна енергия не са били адекватно отразени в счетоводството на ищеца. Данните от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза следва да бъдат кредитирани за сметка на данните от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, изготвено въз основа на счетоводните записи на ищеца. Ищецът не установява при условията на пълно и главно доказване реално да е доставил топлинна енергия спрямо имота през процесния период на по-голяма стойност.