Решение № 365 от 28.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Пловдив, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330100828 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.247 ГПК и чл. 248 ГПК.

По делото е постъпила молба с вх. № ******/09.12.2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, депозирана от „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, чрез адв. Т. К., с която е направено искане по реда на чл. 247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка в Решение № 5005/18.11.2025 г., постановено по настоящото гр.д. № 828/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV гр.с. Със същата молба е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, като се изменят присъдените разноски съобразно резултата от отстранената фактическа грешка, или да се присъдят разноски по съразмерност, съобразно изхода на спора.

Поддържа, че е налице разминаване между мотивите на съда и диспозитива на постановеното решение, доколкото в мотивите се излагали съображения за недействителност на цялата процесна кредитна сделка, а в диспозитива се прогласява за недействителна единствено клауза от договора за кредита, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, с каквото искане бил и сезиран съда от ищеца Д. У.. Счита, че доколкото мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо, то не е следвало да се проверява валидността на цялата кредитна сделка. Поради това счита и че в противоречие с мотивите е произнасянето по насрещната осъдителна претенция на „Кредито“ ООД, която е частично отхвърлена. Поддържа, че същата е следвало да се уважи в пълен размер. С оглед на различния резултат, до който молителят намира, че ще се стигне, се моли да се ревизира решението и в частта за разноските. Изтъква и че независимо от произнасянето по молбата по чл. 247 ГПК, разноските следва да се коригират, доколкото не били правилно определени по съразмерност.

1

При предоставената възможност, насрещната страна Д. Г. У. не е депозирал отговор на молбата.

Съдът след като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства, намира следното:

Настоящите молби се явяват процесуално допустими, тъй като са депозирани от легитимирана страна пред надлежен орган в съответния законен срок. Първата, с оглед заявеното искане, съставлява молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното съдебно решение, а втората – за изменение на решението в частта за разноските.

Разгледани по същество, и двете молби са неоснователни предвид следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Д. Г. У., ЕГН **********, против „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит.

По делото е приет за съвместно разглеждане и предявения насрещен иск от „Кредито“ ЕООД срещу Д. Г. У. за дължими суми по същият договор за кредит.

Срещу насрещната претенция е постъпил отговор от Д. Г. У., с който се оспорва насрещния иск със съображения относно пълната недействителност на кредитната сделка, целящи отхвърляне на претенция за суми над чистата стойност по кредита.

С постановеното по делото Решение № 5005/18.11.2025 г. е уважен първоначалния установителен иск и частично е уважен насрещния такъв, като са приети за основателни възражения на Д. Г. У.. Същият е изтъкнал пороци на процесния договор за кредит, водещи до неговата пълна недействителност, които съображения са свързани освен с първоначалната установителна претенция, но и с оглед на възраженията по повод на насрещния иск. В този смисъл като са разгледани въпросите за недействителността на кредитната сделка в нейната пълнота, настоящия състав намира, че не се е произнесъл по нещо различно, от това, с което е сезиран, доколкото този въпрос се явява преюдициален за основателността на насрещния иск, а и е включен в предмета на установителния иск, тъй като недействителността на сделката им за резултат и невалидност на отделните нейни клаузи.

От друга страна, за да е налице очевидната фактическа грешка, то следва да има разминаване между формираната от съда воля и нейното обективиране, което настъпва при неотразяване в диспозитива на решението на волята на съда, личаща и описана в мотивите му. При настоящия случай такова разминаване липсва, доколкото е приет за недействителен целият договор за кредит и са приложени последиците от тази недействителност – прогласена е за нищожна конкретната клауза от договора, която е предмет на проверка по първоначалния установителен иск, както и е съобразена разпоредбата на чл.

23 ЗПК при произнасянето по насрещния осъдителен иск. Следователно липсва твърдяната очевидна фактическа грешка.

2

За пълнота следва да се посочи още, че с направеното искане с настоящата молба от страната на „Кредито“ ООД на практика се цели да се промени произнасянето по същество на спора с постановеното съдебно решение. Този процесуален резултат обаче не може да се постигне по реда на чл. 247 ГПК, а с обжалване на решението с въззивна жалба. Нещо, което не е сторено от дружеството. Последното е още едно основание, изключващо възможността да се уважи молбата, доколкото би се ревизирало съдебното решение по недопустим начин – не чрез въззивна проверка, а по реда, предвиден за отстраняване на фактически грешки, каквито в случая липсват.

С оглед на гореизложеното за неоснователна се намира молбата на „Кредито“ ООД за отстраняване на очевидна фактическа грешка.

Доколкото не се намира за основателна молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка, то без уважение ще се остави искането за ревизиране на въпроса за разноските. По отношение на искането за корекция на присъдените суми, съразмерно с уважената част на насрещния иск, то съдът намира искането за неоснователно, тъй като не е допусната аритметична или друга грешка при разглеждането на въпроса за разноските. В случая насрещната претенция се състои от два иск – за главница и мораторна лихва. Първият е частично уважен, а вторият изцяло отхвърлен. Поради това разноски за държавна такса са присъждани единствено съразмерно с уважената част на насрещната претенция. Отново при отчитане на този резултат е присъдено и адвокатското възнаграждение. Поради това за неоснователно се намира искането на „Кредито“ ООД за изменение на решението в частта на разноски, доколкото същото се основава на неправилна според настоящия състав база за определяне на разноските по съразмерност.

Предвид изложените съображения ще се остави без уважение и молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № ******/09.12.2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, депозирана от „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, чрез адв. Т. К., в частта, с която е направено искане по реда на чл.

247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка в Решение № 5005/18.11.2025 г., постановено по настоящото гр.д. № 828/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV гр.с.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № ******/09.12.2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, депозирана от „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, чрез адв. Т. К., в частта, с която е направено искане по реда на чл.

248 ГПК за изменение на Решение № 5005/18.11.2025 г., постановено по настоящото гр.д. № 828/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХV гр.с., в частта на разноските.

3

Решението, в частта, касаеща молбата по чл. 247 ГПК подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните пред Окръжен съд – Пловдив. В частта, касаеща молбата по чл.

248 ГПК, настоящото решение има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните пред Окръжен съд – Пловдив

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4