Решение № 525 от 23.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000501014 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано възоснова подадени от КОНПИ, с Булстат 131463734 чрез пр. представител П. П., с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа, ***:

1. възизвна жалба с вх. Рег. № 282988 от 14.11.2024г. подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Решение № от 30.10.2024г. постановено по гр.д. № 13990 по опис на СГС за 2028 г., с което съдът е отхвърлил предявения от Комисията срещу П. И. П., ЕГН **********, ***, и П. А. Ф., ЕГН **********, ***, общ съд.адр.: гр. София, ул. „Кузман Шапкарев“ № 4, ет. 4, чрез адв. И. П., иск с пр.осн. чл. 153, във вр. с във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 от Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ), във вр. с чл. 74. ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), във връзка с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ и § 5. ал. 2 от ЗОНПИ, за отнемане на следното имущество: сумата в общ размер 6 578,34 (шест хиляди петстотин седемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки) лева, формирана от вноска от титуляра и изплатени лихви, в периода: 2011 г. - 2014г., налична към 31.07.2014г. по спестовен влог в лева с IВАN **********, открита в „Уникредит Булбанк“ АД; сумата в размер на 900 (деветстотин) лева. представляваща паричната равностойност на отчуждения след края на периода лек автомобил, марка „НИСАН“, модел „100 НХ“, с рег. № ***, рама № ЛМ1НЕАВ13Ш007729, двигател № ***; сумата в общ размер 15 058,42 (петнадесет хиляди петдесет о осем евро и четиридесет и два евро цента) €, с левова равностойност 29 451,71 лева, формирана от вноски от титуляра и изплатена лихва през 2014г., налична към 31.07.2014г. по разплащателна сметка в евро - 3 м. депозит с IВАN **********, открита в „Уникредит 1

Булбанк“ АД; сумата в общ размер 10 625,28 (десет хиляди шестстотин двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) лева. формирана от вноска от титуляра, входящ превод и изплатени лихви в периода: 2012г. - 2014г., налична към 26.08.2014г. по депозитна сметка в лева с **********, открита в „Токуда Банк“ АД

2. частна жалба № 260731 от 08.01.2025г. срещу Определение № 260731 от 08.01.2025г. с която е оставена без уважение молба за изменение на Решение от 30.10.2024г. постановено по гр.д. № 13990 по опис на СГС за 2028 г.,в частта за разноските.

Жалбите се основават на доводи за неправилност и необоснованост на обжалваните съдебни актове. От въззивният съд се иска да отмени обжалваните решение и определение и да постанови съдебни актове по същество, с които да уважи осъдителните искове и да изменени решението в частта за разноските като намали техния размер в частта на адвокатското възнаграждение присъдено в размер на 48 00 лева.

Въззивната жалба и частната въззивна жалба са надлежно администрирани, но отговори от въззивниците П. И. П. и П. А. Ф., представлявани от адв. И. И. П. от АК – Русе, не са постъпили (пълномощни на л. 993 и л.2074 от гр.д. № 13990/2018 г. по опис на СГС).

В съдебно заседание жалбите се поддържат от пр. представител Пл.П., който е представил и писмена защита.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Върховният касационен съд е разяснил в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Обратно, по отношение на частната жалба съдът прилага изцяло принципът на служебното начало когато решава спора по същество и може да преценява законосъобразността на обжалваното определение извън оплакванията на които се основава частната жалба.

При така очертаните правомощия, настоящият въззивен състав на Софийския апелативен съд, съобразявайки събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с ангажираните от възизвника възражения и доводи, приема следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо.

Преценявайки основателността на депозираната въззивна жалба, съобразно изложените в нея оплаквания, въззивният съд намира решението и за правилно, макар и да не споделя мотивите изложени в него, поради което и 2 не препраща към тях. За да достигне до извод за неоснователност на въззивната жалба, настоящият състав на САС съобрази следното:

Исковото производство е образувано на 22.10.2018 г. възоснова на мотивирано искане представено от КППОНПИ с Булстат 129010997, представлявана по това време от нейният председател П. Г. Д..

В искането се излагат следните твърдения за наличие на правен интерес от предявяване на иск за отнемане на имущество предявен срещу П. И. П. и П.

А. Ф.:

П. И. П. е обвиняем в извършване на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1 т.2 пр.1 т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал.1 и вр. чл. 20, ал.2 от НК, за което е образувано НДОХ № 1064/2015 г. на СНС, който е бил сезиран с Обвинителен акт № 175 от 20.08.2025г. П. И. П. е осъден с Присъда № 50 от 21.06.2018 г.

Първоначално с мотивираното искане е обоснована претенция за отнемане на имущество на обща стойност 664 730.95 лева, а след оттегляне на част от иска по реда на чл. 233 от ГПК и влизане в сила на протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 05.03.2024г. по гр.д. № 13990 по опис на СГС за 2018 г. , с което производството е прекратено за горницата над 4755.33 лева, предмет на делото е ограничен в отнемане на следното имущество: сумата в общ размер 6 578,34 (шест хиляди петстотин седемдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки) лева, формирана от вноска от титуляра и изплатени лихви, в периода: 2011 г. - 2014г., налична към 31.07.2014г. по спестовен влог в лева с IВАN **********, открита в „Уникредит Булбанк“ АД: сумата в размер на 900 (деветстотин) лева. представляваща паричната равностойност на отчуждения след края на периода лек автомобил, марка „НИСАН“, модел „100 НХ“, с рег. № ***, рама № ЛМ1НЕАВ13Ш007729, двигател № ***; сумата в общ размер 15 058,42 (петнадесет хиляди петдесет о осем евро и четиридесет и два евро цента) €, с левова равностойност 29 451,71 лева, формирана от вноски от титуляра и изплатена лихва през 2014г., налична към 31.07.2014г. по разплащателна сметка в евро - 3 м. депозит с IВАN **********, открита в „Уникредит Булбанк“ АД; сумата в общ размер 10 625,28 (десет хиляди шестстотин двадесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) лева, формирана от вноска от титуляра, входящ превод и изплатени лихви в периода: 2012г. - 2014г., налична към 26.08.2014г. по депозитна сметка в лева с **********, открита в „Токуда Банк“ АД.

В отговорите на исковата молба, пр. представител на ответниците е обосновал възражения за недопустимост на исковата претенция, евентуално неоснователност на същата, като след проведена въззивна проверка за допустимост на исковото производство, приключила с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съдът е се произнесъл по същество на спора, като е приел, че не е спорно и от фактическа страна се установява, че ответниците имат обща дъщеря, родена на 13.08.2006г. Нямат сключен граждански брак. Ползват общ административен адрес. Не са оспорили, че фактически съжителстват на същия адрес. С присъда № 30 от 21.06.2018г. по НОХД № 1064/2015г., по описа на Специализирания наказателен съд, П. И. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК и е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което следва да изтърпи при 3 първоначален общ режим и конфискация на собствените му недвижими имоти - ПИ № 079976 - лозе с площ от 0,523 дка в землището на село Лиляк, общ.

Търговище; ПИ № 024006 - нива с площ от 9,688 дка в землището на село Лиляк, общ. Търговище; ПИ № 035035 - лозе с площ от 2,250 дка в землището на село Лиляк, общ. Търговище; ПИ № 037009 - нива с площ от 9,647 дка в землището на село Лиляк, общ. Търговище. Престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал.. 1. т. 23 от ЗОПДНПИ (отм.). В течение на наказателното производство, с Протокол рег. № ТД10СФ/УВ-20634/26.08.2014г. на Директора на ТД на КОНПИ гр. София на основание уведомление от СпП София с вх. № УВ- 1291/22.08.2014г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на П. И. П., ЕГН ********** по преписка № 1291-4/2014г. Проверката и производството са започнати по реда на ЗОПДНПИ (отм.) и съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн. ДВ. бр. 1 от 3 януари 2019 г.) се довършват по реда на ЗПКОНПИ (отм).

Проверката е започнала на 26.08.2004г. Периодът на проверка е от 26.08.2004г. до 26.08.2014г.

С Решение № 580/01.08.2018г. на КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. С решение № 847 от 17.10.2018 г. на КПКОНПИ е взето решение да се поиска от съда отнемане на имущество възоснова на изводи от икономически анализ, извършен по методика останала скрита за съдебното производство. От изводите изложени в решението, възпроизведени в мотивираното искане е обосновано фактическо твърдение, за наличие на несъответствие с отрицателен знак от 1 495 972.50 лева при релевантен минимум в размер на 150 000 лева (§1 от ДР т. 7 изм. ДВ бр. 103 от 2016 г.) От заключението по СОЕ, изготвена от в.л. К., се установява, че:

Апартамент № 2, находящ се на бул. „Симеоновско шосе“ е с пазарна стойност към момента на придобиването му (10.12.2010 г.) - 301 000 лева; подземна гаражна клетка (10.12.20 10 г.) - 13 000 лева; УПИ с. Брестовене (23.07.2007г.) - 6 620 лева и УПИ с. Брестовене (18.01.2008г.) - 1 030 лева.

От заключението по СТЕ, изготвена от в.л. инж. Д.., се установява следните стойности на движимите вещи:ТА, марка „Ивеко“, ДК№ *** (12.06.2006г.) - 13 850 лева; ТА, марка „Ивеко". ДК№ *** (28.08.2007г.) - 12 766,67 лева; ЛА. марка „Фолксваген“, ДК№ *** (17.04.2006г.) - 14 266,67 лева;

ЛА, марка „Нисан". ДК№ *** (11,05.2016г.) - 429,76 лева.

От заключението на СИЕ, изготвена от в.л. Д. се установяват два варианта на несъответствие между нетните приходи и придобитото имущество, в зависимост от това, дали в тях са включени определени приходи или не, а именно при вариант № 1 , сумата е 349 022.26 лева, а при вариант № 2 сумата е 112 789.55 лева. След прекратяване на производството за една част от осъдителната претенция, е изготвена и приета като доказателство допълнителна СИЕ от същото вещо лице, което сочи, разминаване в нетния доход при първия вариант в размер на -1 572 881.12 лева , а във втория вариант - 252 430.99 лева.

Възоснова на заключенията и събраните по делото писмени доказателства, настоящият състав на САС приема от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, което съгласно чл. 1. ал. 2 от закона е такова, за което не е установен законен източник.