Решение № 3840 от 18.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3840 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100505307 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 3275 от 23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 5864/2023 г. по описа на 164 състав, СРС, е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ от “ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 131421443, гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 47А, представлявано от изпълнителният директор С.Б., чрез юрк. Д.Д. срещу „Застрахователно дружество „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.

Димитров" № 1, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М. и е ОСЪДЕН ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 1597,15 лв., представляващо регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 6700335021008328, за обезщетяване вредите по л.а. „Мерцедес“, рег. № ****, причинени вследствие на ПТП от 04.07.2022 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 01.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати и сума в размер на 438,88 лева, представляваща разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК ответникът е подал въззивна жалба, с която оспорва решението, като постановено при нарушение на процесуалните правила, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковете срещу дружеството, а в условията на евентуалност – да намали присъденото обезщетение, което счита за прекомерно. На първо 1 място, оспорва механизма на ПТП, като твърди, че съда неправилно и необосновано не е обсъдил в решението поведението и на водача на лекия автомобил, застрахован при дружеството – ищец, като е оставил и неразгледано своевременно наведеното възражение за съпричиняване. Последното, освен че води до погрешно установяване на фактическата обстановка и вината относно настъпването на ПТП, представлява и нарушение на процесуалните правила. Във връзка с твърдението за съпричиняване посочва, че не е отчетено нарушението от страна на водача на лекия автомобил, застрахован при ищцовото дружество, на разпоредбите на чл.20 и чл.21 от ЗДвП. На второ място, според въззивника, приетата по делото САТЕ предоставя една хипотетична причина за настъпване на процесното ПТП, респ. за понасяне на щетите от страна на лекия автомобил, застрахован при ищеца. Вещото лице, обаче, не дава категоричен отговор относно механизма, виновното поведение на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника и причинната връзка с настъпилите вреди. Според въззивника, заключението на вещото лице не е следвало да се кредитира от съда. В заключение, счита, че не са доказани по несъмнен начин предпоставките и елементите от фактическия състав, реализирането на който позволява да се ангажира отговорността на ответното дружество. Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ищеца е подал отговор на въззивната жалба, с който заявява, че обжалваното решение е правилно, обосновано и постановено при съобразяване на материалния и процесуалния закон, както и със събраните по делото доказателства. Събраните по делото писмени доказателства установяват по безсъмнен начин механизма на настъпване на ПТП, както и че е резултат от недостатъчно внимателно управление на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника. Твърди, че ответникът не е доказал възраженията си по делото. Оспорва твърденията за допуснати процесуални нарушения, свързани с разпределената доказателствена тежест и нарушение на принципа за равнопоставеност в процеса. Счита, че правилно е установена основателността на иска от първоинстанционния съд, поради което моли да се потвърди обжалваното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ. Производството по делото 2 е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК 131421443, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 10 лв. от общо 1597,15 лв., представляващо регресно вземане по платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 6700335021008328, за л.а. „Мерцедес“, рег. № ****, за причинени вреди вследствие на ПТП от 04.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 01.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Ищецът „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК 131421443, твърди, че на 04.07.2022 г. в гр.

София, на кръговото кръстовище на бул. „Васил Левски“ до изхода за бул. „Янко Сакъзов“, водачът на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туран“, рег. № ****, станал причина за ПТП с л.а. „Мерцедес“, рег. № ****. За процесното ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1846426/04.07.2022 г. по описа на СДВР. В резултат на процесното ПТП настъпили материални вреди за л.а. „Мерцедес“, рег. № **** , за които към датата на ПТП съществувало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица № 6700335021008328. Към датата на ПТП отговорността на водача на МПС Фолксваген Туран“, рег. № **** , била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди по л.а. „Мерцедес“, рег. № ****, при ищеца е била заведена Щета № 67002200576, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1582,15 лв. на собственика на увреденото МПС. Поддържа, че във връзка извършените огледи и определяне размера на обезщетението по застрахователната преписка са били направени обичайни ликвидационни разноски, които сочи да възлизат на 25 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер на общо 1597,15 лв. с писмо с изх. № 20-03- 1 1525/19.07.2022 г., като на 24.08.2022 г. бил получен отказ за плащане на претендираната сума от страна на ответното дружество. Моли за уважаване на исковете.

Претендира присъждане на разноски. Ищецът е представил писмени доказателства и моли да бъде да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на посочени в исковата молба въпроси във връзка механизма на ПТП, вида и степен на процесните вреди, причинноследствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. Направено е искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваванеТ.И.Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „Войводина могила“ № ****, за установяване на обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП и щетите по автомобила. В условията на евентуалност прави искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза за установяване заплащането на застрахователното обезщетение от ищеца в случай на оспорване от ответника. Прави искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи по делото застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС „Фолксваген Туран“, рег. № ****. В срока по чл. 131 ГПК 3 ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Счита исковата молба за нередовна, поради липса на изложени твърдения относно механизма на ПТП. Не било посочено на коя част на пътното платно е бил паркиран увреденият автомобил. Сочи се, че приложеният към исковата молба протокол за ПТП не бил четлив. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС „Фолксваген Туран“, рег. № ****.

Оспорва иска по размер като необосновано завишен. Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач да е станало причина за настъпване на ПТП.

Оспорва механизма на ПТП. Оспорва да е настъпило описаното от ищеца ПТП с посочените участници. Възразява срещу твърдението претендираните вреди по л.а. „Мерцедес“, рег. № ****, да са причинени в резултат на процесното ПТП. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС, който се е движил с несъобразена спрямо пътните условия скорост, като е предприел „маневра престрояване в съседно платно“, станала причина за настъпване на инцидента. Твърди се, че вложените в ремонта труд и материали са прекомерно завишени като нормовремена и стойност, и несъответстващи на средните пазарни цени. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. С отговора на исковата молба ответникът се противопоставя на исканията за допускане на ССчЕ и по чл. 190 ГПК, поради липса на оспорване на обстоятелствата, чието установяване се цели с тях. Поддържа искането на ищеца за допускане на САТЕ, като поставя допълнителни въпроси. Има искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, в лицето на другия водач, участник в ПТП - С.Е.А. за установяване на обстоятелствата, около настъпването на процесното ПТП и щетите по автомобила. В условията на евентуалност прави искане за снабдяване със съдебно удостоверение, което да му послужи пред „Амиго Финанс“ ЕООД за снабдяване със справка за идентификационните данни на С.Е.А. като лизингополучател. Прави искане по чл. 190 ГПК ищецът да бъде задължен да представи в цветен вариант снимките на увреденото МПС, изготвени във връзка процесното ПТП.

Като безспорни по делото между страните са отделени наличието на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 6700335021008328, за л.а. „Мерцедес“, рег. № ****, при ищцовото дружество. Заплащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 1582,15 лв. по Щета № 67002200576 на собственика на увреденото МПС. Наличие на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС „Фолксваген Туран“, рег. № ****, при ответното дружество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

4

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд обосновано е приел, че за уважаването на иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки. Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.