Решение № 260 от 04.10.2018, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер

………………

Година 2018 Град Варна

Варненският окръжен съд

Наказателно отделение

На двадесети септември

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Трайчо Атанасов

ЧЛЕНОВЕ: Жулиета Шопова

Красимир

Гайдаров

Съдебен секретар : Десислава Вълчева

Прокурор :

Нина Величкова като разгледа докладваното от съдия Атанасов

ВНОХД № 853 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 140/17 г. на Районния съд в гр.

Девня, четвърти състав, постановена на 30.05.2018 г., с която подсъдимият Д.Д.Д. е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от три години изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от пет години.

За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното обвинение, че на 16.11.2015г. в село Войводино обл.Варненска подсъдимият е причинил на пострадалия В.В. средна телесна повреда по особено мъчителен начин и противозаконно го лишил от свобода по мъчителен и опасен начин – престъпления по чл.131 ал.1 т.5 вр. чл.129 ал.1 и чл.142А ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК. Д. е признат за виновен и в престъпление по чл. 142А ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК с пострадал Р. И. Х.

Била е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия, който е бил осъден да заплати на гражданския ищец В.В. сума в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди от деянието по чл.131 ал.1 т.5 вр. чл.129 ал.1 от НК и сума в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за деянието по чл. 142А ал.4 пр.1 вр. ал.1 от НК, като исковете са били отхвърлени до първоначалния им размер от по 70 000 /седемдесет хиляди/ лева. С определение по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 520 /петстотин и двадесет/ лева.

Въззивното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия в лицето на адв. В.Г. *** в която се твърди, че деянието по по чл.131 ал.1 т.5 вр. чл.129 ал.1 от НК не е доказано по безспорен и категоричен начин и подзащитния му следва да бъде оправдан. Претендира се прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанията и намаляване на размера на уважените граждански искове като прекомерни. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа, като се акцентира на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и се иска намаляване на наложените наказания, както и на уважената част на гражданските искове. По връчения препис от жалбата прокурорът не е подавал възражения. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли за по-ниска присъда.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратурата счита, че жалбата е неоснователна, като намира, че е налице порок в мотивите на съда и присъдата следва да бъде отменена.

Окръжният съд намира, че жалбата е частично основателна.

По реда и способите предвидени в НПК в съдебно следствие протекло по реда на чл.371 т.1 от НПК, първоинстанционния съд е установил фактическа обстановка без съществено отклонение от изложеното в обвинителния акт. Нейните основни моменти са следните :

Подс. Д.Д.Д. *** притежава кравеферма в с. Войводино, Варненска област, където отглежда животни.

В началото на м. ноември 2015 г. при него дошли да търсят работа свид. В.В.В. и Р. Ив. Хр./починал на 02.01.2016 г./ - и двамата от с.

Никола Козлево, обл. Шуменска. Уговорката им с подсъдимия била да помагат в отглеждането на животните срещу сумата от по 20 лева на ден. На 13.11.2015 г. двамата пристигнали в с. Войводино, Варненска област с лек автомобил „хх“ с рег. №В ----КР, който свид. В. владеел и започнали работа. Двамата били настанени в помещение, което се намирало на територията на кравефермата в сграда, чийто първи етаж бил обособен като кланица, а на втория етаж живеел подсъдимия със семейството си.

На 16.11.2015 г. в около 06,00 часа сутринта, свид. В. и Р.

Хр.отишли при животните, за да ги нахранят. Към 08, 00 часа подс. Д. извикал в кланицата свид. В. и му казал, че някой е извършил кражба на инструменти и го попитал дали има нещо общо. След като свид. В. отрекъл това подс. Д. го хванал, съборил го на земята, със сезал вързал двата му крака в областта на глезените, след което обхванал с помощта на една метална плоска кука, на която имало прикрепена верига /предназначена за транжиране на животни/ левия му крак в областта на глезена и с помощта на повдигателен механизъм, провесил тялото на свидетеля с главата надолу. Преди това извадил портфейла му от джоба на дрехата, в който било свидетелството му за правоуправление на МПС, както и малка сума пари. След като повдигнал достатъчно нагоре тялото на свид. В., подсъдимият поставил под главата му казан, който с помощта на маркуч напълнил с вода. След това вързал двете ръце на свид. В. зад тялото му със сезал и започнал да го спуска надолу, така че главата му да влезе във водата. Подс. В. задържал за малко свид. В. с глава във водата, след което издигал тялото му нагоре с помощта на посочения по - горе механизъм. Това се повторило няколко пъти. След това подсъдимият започнал да нанася удари на пострадалия с юмруци по тялото му, а след това и с гумен маркуч. След това започнал да го рита с ритници в областта на главата, като няколко от тях били в областта на устата му. След известно време подсъдимият свалил на земята свид. В., но не отвързал краката и ръцете му, а започнал да го влачи из помещенията на кланицата. Около обяд той го оставил завързан в едно от помещенията, различно от това, в което го бил провесил с главата надолу и потапял във водата, и повикал приятеля му Р.

Хр.. По абсолютно идентичен начин, той завързал краката на Х. с металната плоска халка, на която имало метален синджир, повдигнал го нагоре с механизма и започнал да му нанася удари с маркуча по тялото. Х. започнал да вика силно, като виковете му чувал свид. В.. Около час след това, подс. Д. свалил Х. на земята и го оставил вързан в друго, различно помещение от това, в което бил свид. В.. След това отишъл при последния, започнал да го влачи по пода, като го дърпал със сезала, с който бил вързал за краката, вкарал го в кланицата и отново го закачил на куката и го повдигнал. Продължил да му нанася удари с помощта на маркуча, както и да го потапя в казана с водата. След това отново оставил свид. В. в другото помещение завързан, върнал се при Р. Хр., като отново повторил същото. По някое време подсъдимият оставил двамата вързани в кланицата и излязъл за малко навън, като разпоредил на свой работник - свид. Ст.

Ал. да стои пред кланицата и да не пуска никого да излиза навън. Свид. Алексиев разбрал какво се случва, но тъй като се страхувал, че това може да се случи и с него, не оказал помощ на никой от двамата пострадали. След като подс. Д. се върнал, провесил свид. В. отново по същия начин с главата надолу и продължил да го удря с ритници в областта на лицето и устата, както и с маркуч по цялото тяло. В един момент той взел нож от кланицата и порязал с него ухото на свид. В. по задната страна на ушната мида, след това продължил да го удря.

В около 18, 30 часа подс. Д. чул, че навън спира автомобил, след което свалил свид. В. на земята, отвързал го и му казал да отиде на горния етаж в една от стаите и да не мърда от там, докато не го потърси. Свид. В. отишъл в стаята, свалил дрехите си, които били целите в кръв, измил се и решил да избяга. Отворил вратата, преминал плътно покрай стената в коридора, забелязал, че няма никого, след което скочил през прозорец на кошарата и излязъл извън територията на кланицата. Веднага след това отишъл до близка гориста местност, изчакал да се стъмни достатъчно и тръгнал пеш към гр.

Суворово, където знаел, че съпругата му има роднини. В около 22, 00 часа той стигнал до дома на свид. Хр. В.в гр. Суворово.

Първоначално св. Василева не могла да го познае, и го изгонила, но след това го познала и го пуснала в дома си. Свид. В. останал да нощува в дома на свид. Василева, която на следващият ден му дала пари и същият се прибрал в дома си в с. Никола Козлево, област Шумен.

След като свид. В. избягал от кравефермата, подс. Д. пуснал Р. Хр., като му казал, че ако си тръгне няма да му плати. Х. решил да остане, тъй като нямал никакви пари и работил при подсъдимия до 28.12.2015 г., когато бил прибран от роднините си, които разбрали от свид. В., какво се е случило на 16.11.2015 г. Те посетили кравефермата и настояли пред подсъдимия да се срещнат със своя роднина. След като се срещнали с Р. Хр.роднините му се уверили, че той е тежко здравословно състояние и си го прибрали в с. Никола Козлево, въпреки несъгласието на подсъдимия.

На 17.11.2015 г. свид. В. посетил спешен кабинет в МБАЛ в гр. Шумен, където бил прегледан от специалисти и освободен за домашно лечение.

На 19.11.2015 г. свид. В. бил прегледан от съдебен лекар в МБАЛ в Шумен, за което било издадено съдебно медицинско Удостоверение № 369/2015г. Няколко дни след извършеното освидетелстване, паднали два от предкътните леви зъби на свид. В., които били разклатени, непосредствено след нанесения му побой на 16.11.2015 г.

С протокол за доброволно предаване от 28.12.2015 г. подс. Д. предал на органите на МВР следните вещи - портфейл, съдържащ СУМПС № ********* на В.В.В. ЕГ№ **********, банкнота с номинал от 10 лв. с № БЛ3406848, банкнота с номинал 5 лв с № БИ4794519 и сумата от 2,55 лв. на стотинки, лек автомобил „ХХ“ с рег.№ В----КР, СРМПС - част 2 за посочения автомобил на името на Т. Р. В. ЕГ№ ********** и контролен талон Ка 3295915 на името на В.В.В. ЕГ№ **********.

С разписка от 12.01.2016 г. гореописаните вещи, с изключение на лекия автомобил били върнати на свид. В.В. от водещия разследването.

Доброволно предаденият лек автомобил „ХХ“ с ДК№ В----КР бил предаден на 05.12.2016 г. на св. В. с протокол за отговорно пазене.

На 29.12.2015 г. в помещение - кланица в с. Войводина, Варненска област, стопанисвано от подсъдимия бил извършен оглед.

На същата дата в кравефермата било извършено претърсване, като били намерени и иззети 7 броя метални куки с ширина 5,5 см и вериги към тях с дължина 60 см, както и 1 бр. метална остра кръгла кука.

За установяване характера и степента на телесните увреждания на пострадалите лица в хода на досъдебно производство са били назначени множество СМЕ, чиито заключения ДРС е кредитирал като обективно и компетентно изготвени от лица – специалисти в своята област.

Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно медицинска експертиза № П-3/2016 г. по тялото на свид. В. се установяват следните травматични увреждания:

-фрактура на девето дясно ребро;

-кръвонасядания и охлузване в теменната област на главата -охлузвания по челото;

-кравонасядания на клепачите на двете очи и на двете подочия -кравонасядане на дясната скула и буза -кръвонасядане по лигавицата на горната устна;

-разкъсно - контузна рана по лигавичната повърхност на долната устна -охлузване по кожната повърхност на долната устна и лацерации по лигавичната повърхност подлежащо -хематом по тялото на долната челюст;

-кръвонасядане под брадичката вдясно -кръвонасядане и лек оток на дясната ушна мида -порезна рана по задната страна на дясната ушна мида -кръвонасядания по гърдите -драскотина по гърба;

-кръвонасядания по корема и в дясната хълбочна област

-драскотина в дясната поясна област -ожулване и кръвонасядане по седалището -кръвонасядане на мъдната торбичка в дясно;

-кръвонасядания по предната повърхност на левите рамо, мишница и предмишница;

-напречно ивицовидно охлузване по лявата гривнена става;

-оток по гърба на лявата ръка, ограничени и болезнени движения на пръстите;

-охлузвания по пръстите на лявата ръка;

-кръвонасядания по външната страна на дясното рамо, предната и задната страна на мишницата;

-напречно ивицовидно охлузване по дясната гривнена става -охлузвания по гърба на дясната ръка и пръсти;