Решение № 260197 от 28.03.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14447/2020
- Вид
- Решение № 260197
- Подписан
- 28.03.2022
- В сила
- 07.02.2023
- Състав
- ДАНИЕЛА ДУШКОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
.../28.3.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14–ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14447 по опис на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
С решение № 262499 от 7.9.2021 г. съдът е уважил изцяло предявените искове като „ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ц.“ ООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** сумата 7945.91
/седем хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и 91 ст./ лева, получена от ответника без основание цена „такса достъп ниско напрежение“ за периода 01.12.2015 г. - 30.06.2016 г. за обект на потребление с.Момин сбор, общ. Велико Търново - колбасарски цех, отчитан по клиентски номер ********** и абонатен номер 05262066, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в РС Велико Търново – 26.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 7945.91 лева до заявената в исковата молба цена на иск 13635.84 лева“. Съдът се е произинесъл и по въпроса за разноските за производството.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, обективирана като „допълнение към въззивна жалба“ с искане за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК, като се впише в решението, че са предявени два иска, всеки от които на осн.чл.55, ал.1 ЗЗД – първия с цена 2919.93 лева за недължимост на сумата поради непредоставяне от страна на мрежовия оператор на мрежова услуга „Достъп до средно/ниско напрежение/, а втория иск е с цена 10715.91 лева за недължимост на сумата поради непередоставяне от страна на мрежовия оператор на мрежова услуга „Пренос ниско напрежение/. В решението си съдът е уважил частично иска, предявен с цена 13635.84 лева и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7945.91 лева за мрежова услуга „Пренос ниско напрежение“ като няма произнасяне по втория иск с цена 10715.91 лева за мрежова услуга „Пренос ниско напрежение“. Моли за постановяване на допълнително решение в този смисъл.
Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на искането, тъй като посоченото не отговаря изцяло на действителността. В решението съдът е посочил, че сумата в размер на 7945.91 лева се дължи на ищеца и подлежи на връщане на осн.чл.55, ал.1 ЗЗД като платена без основание за „такса достъп ниско напрежение за периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата амолба в РС В.Търново до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.86 ЗЗД.
Сочи, че съдът е мотивирал подробно решението си, както и че страните не са заявили възражения по обявения доклад на делото. Ищецът не само, че не е оспорил дадената квалификация от съда, а дори се е позовал на нея. За горницата над уважената част на иска, същият е отхвърлен по възражението на ответника, както и от събраните доказателства.
Безспорно е установено по делото, че ищецът е ползвал само „пренос на ел.енергия със средно напрежение“ като дължимото за него заплащане следва да бъде запазено. Моли за отхвърляне на молбата като необоснована и неоснователна.
Искането е направено в срока за отстраняване нередовностите на въззивна жалба и е подадено по ел.поща на 27.10.2021 г., подписано с ел.подпис от пълномощника на ищеца адв.Ал.П.. Препис от постановеното решение е връчен на пълномощника на ищцовото дружество „Ц.“ ООД – адв.Ал.П. на 29.09.2021 г. и същото е приложено на лист 141 от делото, от което следва, че искането е направено в едномесечния срок по чл.250, ал.1 ГПК, поради което е допустимо.
Съдът, след като се запозна с молбата, с доказателствата по делото и с постановеното решение намира от фактическа страна следното:
Искане за допълване на решението по реда на чл.250, ал.1 ГПК може да се направи от страната в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила, в случаите в които съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
С определение по чл.140 ГПК, съдът е съставил доклад на делото, който е обявен в открито съдебно заседание на осн. чл. 146 от ГПК в следния смисъл:
„Предявен е иск с пр.осн. чл.55, ал.1.пр. 1 от ЗЗД и цена на иска 13 635.84 /тринадесет хиляди шестотин тридесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева от ищец „Ц." ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Петьо Йорданов Петров, чрез пълномощник адв. Н.И., ВТАК, със съдебен адрес:*** срещу ответник "Електроразпределение Север"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет, Илиана
Георгиева, Н. Николов и Румен Лалев с искане за постановяване на решение с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума, която е получена от него без основание като недължимо платена по издадени 7 бр.фактури за периода от 08.01.2016 г. до 08.07.2016 г. с основание за плащане „задължения за мрежови услуги - пренос ниско напрежение и достъп средно/ниско напрежение за електроенергия“, консумирана от ищеца за периода 01.12.2015 г. - 30.06.2016 г.
Процесуалният представител на ищеца адв.Н.И. е заявил, че поддържа исковата молба така, както е подадена. По отношение на отговора заявява, че доколкото в доклада е обективирано твърдението на ответника, че в обекта на ищеца е доставена ел.енергия ниско напрежение, заявява, че оспорва категорично това твърдение. Енергията, която се доставя в обекта на ищеца е на ниво – средно напрежение. Заявил е, че няма възражения по проекта за доклад.
В хода на производството не е заявено от страна на ищеца искане за изменение на основанието или на размера на предявения иск. Доклада на делото съответства на петитума на предявения иск по основание и цена, като в исковата молба е пояснено, че от сумата 13 635.84 /тринадесет хиляди шестотин тридесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, 2919.93 лева е за достъп средно/ниско напрежение и 10715.91 лева е за пренос ниско напрежение.
От приетото заключение на ССЕ е установено, че за периода 01.12.2015 г. – 30.06.2016 г.
„Електроразпределение – Север“ АД е издало 7 фактури за цена за достъп и пренос на ел.енергия с получател „Ц.“ ООД като общият размер на фактурираната такса „пренос ниско напрежение“ е 10715.91 лева без ДДС и 12859.09 лева с ДДС - таблица 1. Цената за пренос „средно напрежение“ по цените, одобрени с решение № Ц-25 от 30.06.2015 г. на КЕВР, изменени с решение № Ц-35 от 01.11.2015 г. е 4094.32 лева без ДДС и 4913.18 лева с ДДС – таблица 2. Разликата, която се получава между заплатената такса от ищеца „пренос ниско напрежение“, посочена във фактурите, издадени от ответника и изчислената цена „пренос средно напрежение“ по утвърдените цени от КЕВР за процесния период е 6621.59 лева без ДДС и 7945.91 лева с ДДС.
От заключението на СТЕ е прието за установено, че обекта на ищеца се захранва единствено след трафопоста, който преобразува ел.енергията от ниво „средно напрежение“ на ниво „ниско напрежение“ и може да се направи извод, че в обекта технически е възможно да бъде консумирана единствено ел.енергия на ниво ниско напрежение. Към момента СТИ е монтирано на границата на собственост на ел.съоръженията и същото не може да измерва реално потребената в обекта на ищеца ел.енергия, след нейната трансформация от ниво средно на ниво ниско напрежение, каквато е и единствено възможната да бъде консумирана в обекта на ищеца /ниско напрежение/. От заключението на ССЕ е установено, че ответникът е издал фактури за пренос „средно напрежение“ като разликата между заплатената от ищеца сума и цените, одобрени с решение № Ц-25 от 30.06.2015 г. на КЕВР, изменени с решение № Ц-35 от 01.11.2015 г. е 4094.32 лева без ДДС и 4913.18 лева с ДДС -таблица 2 от заключението.
Разликата, която се получава между заплатената такса от ищеца „пренос ниско напрежение“, посочена във фактурите, издадени от ответника и изчислената цена „пренос средно напрежение“ по утвърдените цени от КЕВР за процесния период е изчислена от вещото лице в размер на 6621.59 лева без ДДС и 7945.91 лева с ДДС.
Доколкото вещото лице по СТЕ е заявило с категоричност, че в обекта на ищеца е доставяна ел.енергия само „ниско напрежение“, защото технически не е възможно да се достави енергия „средно напрежение“, съдът е приел, че заплатената цена като разлика, получена между заплатената такса от ищеца „пренос ниско напрежение“ по издадени фактури от ответника и изчислената цена „пренос средно напрежение“ по утвърдените цени от КЕВР за процесния период в размер на 6621.59 лева без ДДС и 7945.91 лева с ДДС е недължимо платена от ищеца на ответника и е уважил иска за тази сума. Сумарно не е посочено каква част от сумата е начислена като достъп средно/ниско напрежение и каква част от сумата е начислена като пренос „ниско напрежение“ защото съдът се е ръководел изцяло от заключеението на СТЕ и от заключението на ССЕ, като е приел, че сумата 7945.91 лева с ДДС за която е уважен осъдителния иск представлява разликата между начислената по фактури от ответника ЕРП „Север“ АД цена за „пренос средно напрежение“ и действително дължимата цена за „пренос ниско напрежение“ в която е включена и сумата 2919.93 лева. От изложеното, съдът намира, че се е произнесъл по цялото искане на ищеца в диспозитива на решението, за което е изложил мотиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, молбата за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, на осн.чл.250 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Оставя без уважение молба за допълване на решение № 262499 от 7.9.2021 г., обективирана в „допълнение към въззивна жалба“ на „Ц.“ ООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: