Решение № 3405 от 17.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3405 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20231110203522 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от С. В. И., ЕГН **********, с адрес гр.***, чрез адв.И. Е. от АК-Монтана, против наказателно постановление №СО-Т-С-22-04-071/20.06.2022 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.23 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност.

В жалбата се твърди, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно издадено, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.

Навеждат се доводи за процесуалната допустимост на жалбата, тъй като НП не е редовно връчено на жалбоподателя, въпреки направеното отбелязване върху него, че е връчено по реда на чл.58 от ЗАНН.

Претендира се недоказаност на твърденията в НП за извършвана търговска дейност, тъй като не е осъществена контролна покупка, както и на 1 факта, ако е извършвана такава дейност, кой я е извършвал – физическо лице или търговско дружество, чрез негов служител. Твърди се, че процесните стока и оборудване са собственост на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, с което дружеството жалбоподателят е имал сключен трудов договор, предназначен за извършване на продажби от името и за сметка на дружеството, и като негов служител не е имал задължение по снабдяване с разрешение с търговия и/или представянето на такова, в уверение на което ангажира писмени доказателства. Навежда доводи, че се касае за изцяло организационна търговска дейност, отговорността за която се носи от юридическото лице.

Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесното НП – на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и за допуснати нарушения на правото на Европейския съюз, което има директен ефект относно понятието „търговец“ и следва да бъде непосредствено приложено, ако законът не го транспонира правилно и в цялост.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

В допълнително подадена молба, моли съда да отмени процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно, на посочените в жалбата основания.

Претендира присъждане на направените разноски в полза на жалбоподателя, във връзка с което прилага списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Ответната страна по жалбата: Столична община, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.П. К., след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че е извършено нарушението от обективна и субективна страна.

Относно ангажираните писмени доказателства от жалбоподателя, удостоверяващи съществуването на трудово правоотношение на санкционираното лице с дружество сочи, че от тях не може да се изведе извод за наличие на трудово-правни отношения за извършване на търговия на открито, и то на място, където поначало е забранено извършването на търговска дейност на открито.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави 2 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид факта, че процесуалния представител на жалбоподателя не присъства в съдебни заседания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Обжалваното НП е изпратено за връчване по пощата с препоръчано писмо на известния адрес по местоживеене на жалбоподателя. Пратката е върната обратно на изпращача на 02.08.2022 г. с отбелязване, че не е била потърсена. Въз основа на тези данни в процесното НП е направено отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес, а новият му адрес е неизвестен, поради което съгласно разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, санкционният акт се счита за връчен на 02.08.2022 г. и е влязъл в сила на 17.08.2022 г. Съдът намира, че по преписката не са приложени доказателства, че НП е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН е предвиден редът за връчване на НП – препис от НП се връчва лично срещу подпис на нарушителя, а ал.2 на същата разпоредба създава една правна фикция, която се явява изключение от общото правило и позволява „неприсъствено“ връчване на НП, ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен. Тогава, наказващият орган може да отбележи това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Става въпрос за кумулативно предвидени предпоставки, при които, за да е проявен състава на чл.58, ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Съответно, ако посочените предпоставки са налице се счита, че НП е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че в настоящият случай не са налице кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Действително, видно от представеното известие за доставяне на НП е, че пратката е върната на АНО с отбелязване, че пратката не е потърсена. Към преписката липсват доказателства, че жалбоподателят е издирван за връчване 3 на издаденото НП /липсват справки за актуален адрес, за адрес по месторабота, липсват данни за повторен опит за връчване на НП и др./. При това положение, съдът не може да приеме, че е налице редовно връчване на процесното НП, при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, следователно то не е влязло в законна сила. Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН №22-04-071 на 29.03.2022 г., от компетентно длъжностно лице при СИ към СО: старши инспектор Р. И. Х., надлежно упълномощена със Заповед №СО-РД-09-567/20.06.2019 г., издадена от кмета на СО, в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта: Д. Д. Г., длъжностно лице при СИ към СО, за това, че на 29.03.2022 г., около 12:20 часа, в гр.София, Район „Оборище“, парк „Заимов“, централна алея, извършва търговия на открито, предлагайки за продан варена царевица, печени кестени, от самостоятелни съоръжения – четири броя колички, заемащи около 5 кв.метра площ – публична общинска собственост – паркова алея, като търговската дейност се извършва без разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „Оборище“, с което е нарушила разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.

АУАН е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя, на датата на неговото съставяне, срещу подпис и саморъчно вписани възражения против направените в него констатации, че работи във фирма „***“ ЕООД, за което показва касов бон и трудов договор №00001/09.01.2022 г.

Жалбоподателят се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и в законоустановения срок представил писмени възражения пред АНО, в които навел аналогични на вписаните в акта възражения против направените в него констатации, а именно: не е извършвал търговска дейност от свое име, а въпросните продажби са осъществени въз основа на трудов договор с „***“ ЕООД, чиято собственост са щандовете, от които продава и стоката, предмет 4 на продажба, като продажбите са осъществявани от името и за сметка на търговското дружество, което следва да отговаря за извършваната дейност, включително и да се снабди с необходимите разрешения.

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, компетентно длъжностно лице – заместник-кмета на Столична община, упълномощен със Заповед №РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, издал НП №СО-Т-С-22-04-071/20.06.2022 г., против С. В. И., с което на основание чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община, наложил административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.23 от същата Наредба.

АНО възпроизвел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като изложил мотиви, че определя наказанието при условията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, липса на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, както и че представените писмени възражения против акта са неоснователни, и обосновал издаването на процесното НП с налагане на административното наказание, при безспорна установеност на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Р. Х.

/актосъставител/, които съдът кредитира с доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото.; от приобщените по делото писмени доказателства - процесните АУАН и НП, писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, известие за доставяне на НП, три броя заповеди за компетентност на административните органи и длъжностна характеристика за заемана длъжност: „старши инспектор“ в РИ към СО, както и приложените към жалбата – трудов договор; справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ и длъжностна характеристика на длъжността: „продавач-консултант“.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните правни изводи:

5

АУАН и НП са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените три броя заповеди и длъжностна характеристика, издадени от кмета на Столична община, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон /чл.34, ал.1 и ал.2 от Наредбата/, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /в действащата редакция към датата на извършване на нарушението/, търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място /по образец/, издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. За да бъде налице нарушение на цитираната разпоредба, следва да бъде установено по безспорен начин, че от провереното лице е осъществена търговия на открито. В разпоредбата на чл.19 от Наредбата се съдържа легална дефиниция за „търговия на открито“, според която това е търговия на дребно върху терени общинска собственост - паркове, тротоари, площади, улични платна и други. От горното следва, че понятието „търговия на открито” е дефинирано, чрез понятието „търговия на дребно”, като по този начин не се разкрива пълно и конкретно съдържание на понятието „търговия на открито“. При това положение, съдът намира, че за изясняване съдържанието на това понятие следва да се вземат предвид разпоредбата на чл.1 от ТЗ /с оглед правилото на чл.46 от ЗНА/, в която са описаните сделките, извършвани по занятие от физическо или юридическо лице, за да се приеме същото за търговец, както възприетите дефиниции на понятието „търговия“ в речници и правната доктрина. С оглед цитираните източници следва да се приеме, че търговия ще е налице, когато се осъществява конкретна сделка по покупко-продажба на стоки. В процесните АУАН и НП не е описана нито една извършена от проверяващите контролна покупка, нито пък такава, която е наблюдавана от тях, съответно – не са вписани продажните цени на стоките. В показанията си, свидетелят Х.