Решение № 151 от 08.08.2025, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Пловдив, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500248 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№9722/19.07.2025г. от „ГАРАНТ-АВТО 2000“ ООД и С. Х. П., чрез адв. Д. срещу Решение № 182 от 20.06.2024г. постановено по гр.дело № 236/2023г. по описа на ОС-Ст.Загора, в частта, с която се осъжда С. Х. П. да заплати на А. Х. Д. парично обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС в размер на 2 460,47 лв., дължимо за периода от деня на писменото поискване /26.01.2023г./, до датата на депозиране на молбата за обезпечение на бъдещ иск /13.02.2023г./, за използването от ответника на ½ ид.ч. от съсобствения между него и ищцата поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построените в имота сгради, а именно: хотел с площ от 578,80 кв.м., с идентификатор ***, жилище /апартамент/, с площ от 151.22 кв.м., 3 помещения за извършване на автосервиз и диагностика на автомобили, с площ от 210 кв.м, както и в частта, с която е уважен предявеният от ищцата срещу „ГАРАНТ-АВТО 2000“ ООД иск по чл.108 ЗС относно предаване владението върху ½ ид. част от посочения имот и сградите в него.

1

В жалбата се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в атакуваната част. Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички факти и доказателства по делото и е стигнал до неправилните си изводи в обжалваното решение. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства и най-вече от свидетелските показания на свидетелите, разпитани в последното по делото съдебно заседание, по безспорен начин се установява, че ответниците не са възпрепятствали ищцата да владее процесните имоти. Установило се и че ищцата, освен че през процесния период е била и все още е съдружник в „ГАРАНТ-АВТО 2000“ ООД, че същата е била наета по трудово правоотношение в това дружество през процесния период и е посещавала процесните имоти ежедневно. От свидетелските показания се установило, че само и единствено ищцата е имала ключове от хотелската част на процесния имот, като по този начин само тя е упражнявала владение върху имота. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

С молба вх.№11446/03.09.2024г., от жалбоподателите е подадено допълнение към въззивната жалба, но същото не следва да се счита част от жалбата, тъй като е подадено в срока за отстраняване на нередовности на жалбата, по повод дадени от съда с разпореждане от 23.07.2024г. указания за представяне на препис от същата за насрещните страни, както и на доказателства за внесени две държавни такси от по 103 лв по сметка на АСПловдив. Тъй като допълнението на въззивната жалба не е направено по повод дадените от съда указания за отстраняване нередовностите й, същото се явява подадено след срока по чл.259, ал.1 ГПК и не следва да се счита част от въззивната жалба.

От ищцата А. Х. Д. е подаден отговор на жалбата, с който същата се оспорва като неоснователна и се иска да се потвърди първоинстанционното решение.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и взъраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно. По отношение на допустимостта му, съдът констатира недопустимост на същото, в частта му, в 2 която, по предявения иск по чл.108 ЗС, първоинстанционният съд е осъдил „ГАРАНТ-АВТО 2000“ООД да предаде на А. Х. Д. собствеността и владението върху построените в имот с идентификатор *** сгради: хотел, съгласно строителни книжа с площ от 578, 8 кв.м., с идентификатор ***, жилище /апартамент/, с площ съгласно строителни книжа с площ от 151.22 кв.м, каквото искане не е формулирано в ИМ. Според изложените в ИМ твърдения и формулиран петитум (в коригирана ИМ вх.№ 2402/20.02.2024г.), искът по 108 ЗС се отнася за 1/2 ид. част от поземления имот с площ от 1 434 кв.м., заедно с построените в имота 3 помещения за извършване на автосервиз и диагностика на автомобили, с площ от 210 кв.м.

Ето защо, в тази част, относно предаване собствеността и владението върху построените в горепосочени имот хотел, с площ от 578, 8 кв.м., с идентификатор *** и жилище /апартамент/, с площ съгласно строителни книжа с площ от 151.22 кв.м, решението ще се обезсили като постановено по непредявен иск. В останалата обжалвана част, решението е допустимо.

С оглед твърденията в ИМ (коригираната ИМ с вх. № 2402/20.02.2024г.), съдът приема, че по делото са предявени обективно съединени искове, както следва:

Иск с правна квалификация по чл.31, ал.2 от Закона за собствеността от А. Х. Д. за осъждане на С. Х. П. да заплати на А. С.ова Д., с ЕГН ********** обезщетение в размер на 2 460, 47 лв, дължимо за периода от деня на писменото поискване - 26.01.2023 г., до датата на депозиране на молба за обезпечение на бъдещ иск - 13.02.2023 г., за използването на 1/2 ид. ч. от съсобствения между нея и ответника при равни права имот и построените върху него сгради, а именно: Поземлен имот, с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Е, о. К, о. С, одобрени със Заповед № РД-18-97/30.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 01.12.2022 г., с адрес на имота: с. Е, ул. О Х”, с площ от 1 434 кв.м., с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор; няма, номер по предходен план: 1237 /хиляда двеста тридесет и седем/, 1238 /хиляда двеста тридесет и осем/, квартал: 125 /сто двадесет и пет/, парцел: X /римско десет/, заедно с 3 построените в имота сгради, а именно: хотел, съгласно строителни книжа с площ от 578.8 кв. м., с идентификатор 27499.501,1237.1, жилище /апартамент/, с площ съгласно строителни книжа с площ от 151.22 кв.м., 3 /три/ помещения за извършване на автосервиз и диагностика на автомобили, с площ от 210 кв.м., съгласно строителни книжа и данъчна оценка.

Тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която искът по чл.31, ал.2 ЗС е отхвърлен за разликата над сумата от 2 460,47 лв, до пълния предявен размер от 3200 лв, предмет на делото пред настоящата инстанция е исковата претенция до размер от 2 460,47 лв.

- иск с правна квалификация по чл.108 ЗС за осъждане на „ГАРАНТАВТО 2000“ООД да предаде на А. Х. Д. владението върху 1/2 ид. ч. от Поземлен имот, с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Е, о. К, о. С, одобрени със Заповед № РД-1897/30.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 01.12.2022 г., с адрес на имота: с. Е, ул. О Х”, с площ от 1 434 кв.м., с трайно предназначение на територията - Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор; няма, номер по предходен план: 1237 /хиляда двеста тридесет и седем/, 1238 /хиляда двеста тридесет и осем/, квартал: 125 /сто двадесет и пет/, парцел: X /римско десет/, заедно с построените в имота 3 помещения за извършване на автосервиз и диагностика на автомобили, с площ от 210 кв.м., съгласно строителни книжа и данъчна оценка.

В ИМ се твърди, че ищцата, че ответникът С. П. ползва лично и чрез „ГАРАНТ-АВТО 2000“ООД, на което е управител и собственик на мажоритарен дял от капитала, целият имот ***, ведно с построените в него хотел, с площ от 578.8 кв. м., с идентификатор 27499.501,1237.1, жилище /апартамент/, с площ от 151.22 кв.м., 3 помещения за извършване на автосервиз и диагностика на автомобили, с площ от 210 кв.м, в това число и притежаваната от ищцата ½ от същите, без да я овъзмездява за това. Твърди се, че С. П. – брат на ищцата, ползва лично хотела и жилището (апартамент), а помещенията за извършване на годишни технически прегледи и автосервиз се използвали от „ГАРАНТ-АВТО 2000“ООД за осъществяване на търговската му дейност. Посочва се, че 4 горепосоченият имот и сградите в него са съсобствени между ищцата и брат й С. П. при равни права от по ½ ид. част. Двамата били придобили по наследство по ¼ ид. част от имота по наследство от баща им Х. П., заедно с майка им и съпруга на последния М. П.а, която придобила ½ от същия.

Последната, от своя страна, им прехвърлила по ¼ ид част от придобитата по наследство от съпруга й ½ на 20.12.2022г., с което ищцата й брат и станали собственици на по ½ от имота и сградите в него. Тъй като ищцата придобила ¼ ид. част от имота от майка си чрез покупко-продажба, по време на брака си с В Д Д, сключен през 2021г., тази част станала СИО.

В ИМ се твърди, че на 16.01.2023г., от ищцата били изпратени до ответниците извънсъдебни покани чрез ЧСИ М. Димитрова, с peг. №927 към КЧСИ, с район на действие ОС - Стара Загора, връчени на 26.01.2023г. лично на С. П. и на „ГАРАНТ АВТО 2000“ ООД, чрез С. П.. С изпратените покани, ищцата поканила своя брат и мажоритарно притежаваното от него дружество да й заплащат обезщетение по формата на наем за двете помещения за извършване на автосервиз, ведно с оборудването и машините, както и за диагностичния пункт за автомобили. В поканата било посочено също, че предвид факта, че г-жа Д. няма ключ за хотелската част от сградата и към този момент, същата се владее единствено от нейният брат, който живее в нея, тя го кани за становище каква част от хотела възнамерява да ползва, с цел определяне на обезщетение и за него.

В ИМ се твърди, че ответникът П. живее в апартамент, с площ от 151.22 кв. м. съгласно строителни книжа, който е неразделна част от хотела и е прилепен към автосервизната част на имота, но не желае да овъзмезди ищцата за това, че ползва имота, поради което се претендира обезщетение и за хотела, в който живее заедно със своето семейство си. Твърди се, че ответникът П., освен че живее в хотела, ползва и ресторантската част за организиране на лични събития, както и така общите части на имота, а именно - място за отдих към хотелската част, както и басейна. Твърди се, че посредством своето дружество ГАРАНТ АВТО 2000 ООД, без да има сключен договор за наем, ползва помещенията за автосервизна дейност и извършване на прегледи за годишна техническа изправност. Посочва се, че ответното дружество използва незастроената част от поземления имот, за да се паркират автомобили на негови клиенти.

5

С оглед тези факти, с отправената на 16.01.2023г. покана, ищцата Д. поискала да й се заплаща обезщетение в размер на 6000 лева за използването на автосервиза и диагностичния пункт за автомобили в поземлен имот, с идентификатор 27499.501,1237, с площ по документ за собственост 1434 кв. м и при съседи ПИ, с идентификатор ***, ПИ, с идентификатор ***, ПИ, с идентификатор 27499.501. 3120, като заявила, че за нея е безразлично кой от двата субекта ще й заплаща обезщетение, въпреки че „ГАРАНТ АВТО 2000“ ООД нямало правно основание, на което да извършва търговската си дейност на обекта, а именно - нямало сключен договор за наем.

С поканата, въпреки че не се посочвало точно обезщетение, което се претендира за останалата част от имота, господин П. бил поканен да плаща такова, предвид факта, че владее имота.

В Им се твърди, че на 10.02.2023 г., А. Д. получила отговор на поканата от ответниците, с който се оспорвал факта, че от тях се възпрепятства ползването от нейна страна на горепосочените недвижими вещи, под предлога, че тя имала ключ за него, но не се отричало, че „ГАРАНТ АВТО 2000“ ООД извършвало търговската си дейност там, както и че С. П. живеел в прострения в поземления имот хотел. Оспорвал се размерът на претендираното от ищцата обезщетение, но не посочвало обезщетение, което ответниците били склонни да заплатят. Било заявено, че посоченото в покана оборудването е собственост на С. П. и дружеството.