Определение № 2632 от 10.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2632 гр. София, 10.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Красимир Люб. Кирилов като разгледа докладваното от Ралица Ал. Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20261100604119 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 7 – 8 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Производството по въззивно наказателно частно дело № 4119/2026 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение (СГС - НО), 11-ти въззивен състав е образувано по Жалба с входящ № 185607/10.06.2026 г. на Софийски районен съд (СРС), подадена от Б. Т. В. срещу Определение № 286, постановено на 20.01.2026 г. по наказателно частно дело № 13752/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение (СРС - НО), 16-ти състав, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателно производство, постановено на 20.11.2023 г. по досъдебно производство № 396/2021 г. по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура (СО – СГП) и прокурорска преписка № 25696/2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура (СРП).

В горепосочената Жалба се навеждат доводи за това, че в обжалваното Определение са посочени пропуски на прокурор ЕВГЕНИЯ МАНЕВА при СРП, което според жалбоподателя било нормално, когато по делото имало полицейски служители. Твърди, че съдът бил посочил, че жалбоподателят сам 1 си бил нанесъл нараняванията, като по този начин поставил под съмнение Съдебно-медицинско удостоверение № 176.05/2021 г., издадено от д-р М.Ю.Г., който със своя подпис и печат е посочил, че нараняванията на Б. Т. В. били причинени „по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения“, от което жалбоподателят прави заключение, че според съдебния състав, постановил обжалваното Определение докторът, издал въпросното Удостоверение, не бил достатъчно квалифициран, за да издава съдебномедицински удостоверения. Изразява недоумение по какъв начин съдът разбрал, че Б. Т. В. бил оказал съпротива при задържането си, което не се виждало на нито един запис. Посочва, че първата съдебна инстанция приемала за истина, че двамата полицаи са го хванали под мишниците при въвеждането му в ареста, като съдът приемал, че посочените полицаи са го въвели с извита ръка. Навежда доводи, че приетото в обжалваното Определение, че се е дърпал при задържането било съчинено от съда, защото записите не го потвърждавали, като твърди, че съдът признавал, че двамата полицейски служители са го въвели в стая без камери, където, според него, бил извършен побоят над него, но според първоинстанционния съд изложеното не било достатъчно доказателство за причинения му побой и изразява недоумение какво са правили полицейските служители там, като изразява мнение, че за съда няма нищо смущаващо в Доклада на Вътрешна сигурност при Министерството на вътрешните работи (лист 5 - 8, том 1 от досъдебното производство), според който „задържаният е изведен в съседно помещение без камери, където престоява една минута". Навежда доводи, че с израза, „разследването не е водено с необходимата задълбоченост и с оглед големият времеви интервал, тези пропуски се явяват неотстраними“, съдът сам признавал умишлените действия на прокурор ЕВГЕНИЯ МАНЕВА при СРП, извършени от нея, за да прикрие неправомерните действия на полицейските служители. Жалбоподателят посочва, че според него съдът признавал умишлените действия на прокурор ЕВГЕНИЯ МАНЕВА при СРП като посочил, че „прокурорът не е изложил детайлен и систематизиран анализ на събраните по ДП доказателства“, като навежда доводи, че за съда било без значение обстоятелството, че по времето на неговия обиск, полицейските служители затваряли вратата на ареста, което се виждало на камерите, като изказва предположение, че според съда това не било нарушение от страна на полицейските служители. Навежда доводи за 2 неправилна интерпретация на свидетелските показания на свидетеля К.З.Р. като оспорва заключението на съда, че пострадалият не се бил оплакал от полицейско насилие и от нанесените му удари, което според него не било вярно, като сочи, че от видеозаписа се виждало, че той показвал на свидетеля К.З.Р. наранените си подмишници, на което последният му отговорил, че нищо не може да се направи и че следвало да се обърне към съдебна медицина.

Жалбоподателят посочва, че не отговаряло на истината изложеното от страна на съда в обжалваното Определение, че „по време на престоя на задължения в помещението, не се наблюдават никакви действия на други лица, които му нанасят удари или наподобяват пощипване“, като навежда доводи, че от записите се виждало, че полицаят Т.Г.Б. го щипе по подмишниците в стаята за арест, което било описано в Съдебно-медицинско удостоверение № 176.05/2021 г., издадено на 07.05.2021 г. от д-р М.Ю.Г., в качеството му главен асистент в Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет - София, което умишлено било игнорирано от страна на съда. Б.

Т. В. твърди, че чрез кредитиране на свидетелските показания на свидетелите Т.Г.Б., М.М.К. и Я.И.Т., съдът приемал, че неговите свидетелски показания били недостоверни, като съдът намеквал, че същите не били истина и едва ли не жалбоподателят си измислял всичко.

Според жалбоподателя Б. Т. В. били погрешни твърденията, изложени в обжалното Определение, че „служител на СДВР е причинил на Б. В. умишлено лека телесна повреда, произхождат от самото пострадало лице и същите не могат да се приемат за достатъчни“, като навежда доводи, че съдът нямал представа, че в Районно полицейско управление имало полицаи, които не биха свидетелствали срещу свой колега или имало цивилни свидетели, като посочва, че съдът явно не знаел, че точно поради тази причина били монтирани камерите за видеонаблюдение и запис. Навежда доводи, че с изречението „от заключението на ВТЕ не се установява къде се намирал пострадалият във времевия интервал между 16:22:50 и 16:23:50 часа“ от обжалваното Определение, според съда вероятно бил изчезнал от Районното полицейско управление в друго измерение, като твърди, че съдът забравял умишлено, че точно в тази стая му бил нанесен побоят, предмет на разследване. Жалбоподателят Б. Т. В. сочи, че съдът не се е запознал с представеното от него съдебно-медицинско удостоверение, като разсъждава, че според първоинстанционния съд било нормално наличие на побой в 3

Районно полицейско управление, като щом пострадалият можел сам да се движи, то въобще не е бил бит, като изразява предположение, че вероятно за съда било необходимо някой да е на носилка, за да се признае за извършен побой. Твърди, че съдът погрешно приемал, че „не е изключена възможността те (телесните наранявания) да се причинени след освобождаването му от ареста при друг инцидент или конфликт с негово участие“, с което за пореден път съдът оспорвал цитираното Съдебномедицинско удостоверение. Жалбоподателят оспорва заключението на съда, че е буйствал, като изразява недоумение в кои от записите се виждало подобно обстоятелство. В Жалбата, поставила началото на настоящото производство, Б. Т. В. отново твърди, че съдът признавал умишлените действия на прокурор ЕВГЕНИЯ МАНЕВА при СРП, извършени от нея с цел прикрие неправомерните действия на полицейските служители като посочва в подкрепа на това свое заключение изложеното от страна на съда в обжалваното Определение, че „разследването не проведено достатъчно бързо, ефективно и задълбочено“.

Във връзка с изложеното в обжалваното Определение, че пострадалият Б.

Т. В. бил „отведен в съседна стая без камера и е стоял 5 минути, а не във времевия интервал 16:22:50 и 16:23:50 часа“, според жалбоподателя за съдията било без значение, че същият бил отведен в стая без камери и върху него бил извършен побой, а по отношение на времевия интервал, отбелязва, че вероятно трябвало да помоли полицейските служители, които го били, да пуснат хронометър, за да знае точно колко време да напише в своите оплаквания.

Според жалбоподателя Б. Т. В. във връзка с частта на Определението, в която било посочено, че била „погасена възможността на държавата да привлече към наказателна отговорност определено лице“, съдията признавал умишлените действия на прокурор ЕВГЕНИЯ МАНЕВА при СРП, които във времето не по негова вина били довели до това положение и въпреки това съдът потвърждавал умишленото прекратяване на наказателното производство. В Жалбата, поставила началото на настоящото производство, се навеждат доводи, че както наблюдаващият разследването прокурор при СРП, така и съдията при СРС не са се сетили да попитат полицейските служители защо са бутали жалбоподателя Б. Т. В. и са го отвели в стая без видеонаблюдение и какво се е случвало там. Изразява съжаление, че в 4 редиците на Министерството на вътрешните работи (МВР) работели подобни хора, които уронвали престижа на МВР като институция, губели доверието към нея и се криели зад нея. Обръща се, вероятно към въззивната инстанция, като посочва, че се надява същата да предприеме необходимите административни действия срещу съответните полицаи, с което да върне доверието към институцията, която има за цел да спазва законите и да бъде в услуга на гражданите, а не техен враг, тъй като гражданите плащали данъци, и оттам заплати на МВР, за не бъдат бити и незаконно наказвани, а да бъдат в тяхна услуга и защита. В заключение жалбоподателят Б. Т. В. изразява надежда молбата му за „възстановяване“ на прекратеното наказателно производство по досъдебно производство № 396/2021 г. по описа на СО – СГП и прокурорска преписка № 25696/2021 г. по описа на СРП да бъде уважена.

Според настоящия съдебен състав Жалба с входящ № 185607/10.06.2026 г. на СРС, поставила началото на производството по въззивно наказателно частно дело № 4119/2026 г. по описа на СГС – НО, 11-ти въззивен състав, подадена от Б. Т. В., е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице, а именно: от пострадалия от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, за разследването, на което било образувано и водено досъдебно производство № 396/2021 г. по описа на СО – СГП и прокурорска преписка № 25696/2021 г. по описа на СРП, срещу акт, подлежащ на обжалване – Определение № 286, постановено на 20.01.2026 г. по наказателно частно дело № 13752/2025 г. по описа на СРС – НО, 16-ти състав и в законоустановения в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 от НПК седмодневен срок от неговото връчване.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен съдебен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частната въззивна жалба на Б. Т. В., съдът пристъпи към преценка на обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, както и на контролираното от страна на СРС Постановление за прекратяване на наказателното производство.

Преценката по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от страна на СРС Постановление за прекратяване на наказателното производство включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по следните въпроси, а именно: извършено ли е пълно, 5 всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта, предвиден в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в досъдебното производство потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими доказателства вече са били събрани и проверени от страна на органите на разследването; от установените в хода на разследването доказателства изведени ли са верни фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство и потвърдена от страна на първоинстанционния съд фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата, изразяваща се в изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране на същия, довела до грешка в извода за фактите, допусната от страна на прокуратурата и на контролирания съд; допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката на събраните в хода на разследването доказателства - игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК ред.