Решение № 423 от 13.06.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Русе, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20224520202343 по описа за 2022 година Постъпила е жалба от В.Г.С. от гр.Русе ЕГН ********** в качеството на управител на „ШОГУН” ЕООД Русе против наказателно постановление № 18/002060/24.11.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Русе ,с което на основание чл.413 ал.2 от КТ на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.

Процесуалният представител на жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано .

Представител на административно-наказващия орган иска от съда да потвърди наказателното постановление.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва обстоятелството,че жалбоподателят е управител на „ШОГУН” ЕООД Русе. Дружеството осъществява дейността си в мандра в гр.Русе ул.“Св.Димитър Басарбовски“ №13.Свид.Г. и И. са работници в мандрата като Г. е по-опитна и към м.септември 2022г. обучава другия работник едновременно с изпълнение на работния процес. Част от работата на 1 свид. Г. е превключване на кранове на две машини при което от едната към другата и обратно по маркучи се прехвърля гореща вода от процеса на обработка на млякото за измИ.е на машината.

Във връзка с изпълнение на служебните си задължения свид.Г. и И. са получили работно облекло – гумени престилки,гумени ботуши и други.

На 20.09.2022г. на смяна са свид.Г. и И.. Г. не използва гумената престилка. При прехвърляне на горещата вода от едната машина към другата по време в което по маркучите има налягане един от тях избива от връзката и от него изтича под налягане гореща вода и облива свид.Г. в областта на корема и лявата ръка.

Във връзка със злополуката проверка в предприятието извършва свид.Р. – гл.инспектор в Д”ИТ” Русе. След проверката свидетелят изготвя протокол, в който приема,че работодателят не е осигурил рисковете при използване на работното оборудване и съставя срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение на разпоредбата на чл.195 вр. чл.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Срещу акта жалбоподателят писмено възразява,че е изпълнил задълженията си и злополуката се дължи на неизползване от работника на предпазното облекло и на случайна техническа авария.

По късно без да обсъжда възраженията на жалбоподателя и да извърши допълнително разследване на посочените във възражението обстоятелства с обжалваното наказателно постановление № 18/002060/24.11.2022г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда” Русе приема,че дружеството – жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл.195 вр. чл.2 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и на основание чл.413 ал.2 от КТ на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева. В обстоятелствената час са изложени обстоятелства относно броя на изгарянията в света и в САЩ за които обстоятелства не са събирани и представени доказателства.

По приетата за установена от съда фактическа обстановка не се спори.Тя се установява от представените с преписката писмени доказателства – 2 протокол,ведомост за работно облекло,длъжностна характеристика, както и от показанията на свидетелите – Р.,Г. и И..

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с право на жалба ,а разгледана по същество е основателна.

Обжалваното наказателно постановление се явява необосновано.

Както безспорно се установява, дружеството жалбоподател в качеството си на работодател е изпълнило задълженията си по чл.16 ал.1 т.1 от ЗЗБУТ.Съгласно възможността регламентирана в чл.25 ал.5 от ЗЗБУТ,работодателят е сключил договор със служба по трудова медицина основната дейност на която съгласно чл.25а ал.1 т.2 от ЗЗБУТ е оценка на професионалните рискове.Службата е извършила оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите включително и за длъжността и работното място – производител млечни продукти. Издал е инструкция за безопасна работа с оборудването в това число и с машината при която е възникнал инцидент.Безспорно се установява,че се касае не за неизправно оборудване,а за технически инцидент,а получаването на увреждания от работника се дължи до голяма степен на неизползване на защитното облекло – гумена престилка,която е предназначена за защита от вода в т.ч. и с висока температура.

Видно от приетото за установено,наказаното дружество в качеството си на работодател е изпълнило задължението си да оцени рисковете за безопасността и здравето на работещите и да осигури прилагане на правилата на Наредба №7.Като не е взел предвид събраните в наказателно административното производство доказателства и е направил обратен извод,наказващият орган е постановил необоснован акт, фактическите изводи в който противоречат на доказателствата.

При провеждане на административнонаказателното производство наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН.Не е обсъдил възраженията на жалбоподателя и не е събрал необходимите доказателства относно причините за възникване на инцидента и ролята на осигуреното от работодателя предпазно облекло при получаване на уврежданията от работника. Поради неизпълнението на това задължение е 3 приел,че инцидентът е възникнал в следствие на виновно поведение на работодателя. Този извод не съответства на всички събрани и обсъдени доказателства,поради което в това производство не се установява по безспорен и категоричен начин виновно поведение на жалбоподателя.

Предвид на горното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и като такова следва да се отмени изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на дружеството жалбоподател - 500 лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника в съдебно заседание е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата и два пъти се е явявал в съдебни заседания , съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, съответства на положения труд и не следва да се редуцира,а да се уважи в размера от 500лв., която сума е съответна на критериите на закона за заплащане на оказаната правна помощ.

Предвид горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 18/002060/24.11.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Русе ,с което на „ШОГУН” ЕООД Русе представлявано от В.Г.С. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.413 ал.2 от КТ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” Русе да заплати на „ШОГУН” ЕООД Русе представлявано от В.Г.С. от гр.Русе ЕГН ********** сумата от ПЕТСТОТИН лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред АС Русе в 14-дневен срок от съобщението.

4

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5