Решение № 4381 от 21.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4381 гр. Пловдив, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330114053 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Банка ДСК” АД, ЕИК 121830616, срещу С. И. Д., ЕГН ******, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата С. Д. дължи на ищеца на „Банка ДСК” АД следните суми: 563,43 евро (превалутирани 1101,97 лв.) - главница, дължима по Договор за стоков кредит № ******, сключен между ищцовото дружество и лицето И. Б. П. - наследодател на ответницата, 298,89 евро (превалутирани 584,57 лв.) – възнаградителна лихва за периода 25.05.2021 г. – 04.05.2024 г., 64,70 евро (превалутирани 126,54 лв.) – обезщетение за забава за периода 25.05.2021 г. – 04.05.2024 г., 58,22 евро (превалутирани 113,86 лв.) – обезщетение за забава за периода 05.05.2024 г. – 04.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 07.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 7336/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с., равняващи се на 1/3 от общия дълг по посочената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че на 05.05.2021 г. между лицето И. Б. П. и „Банка ДСК“ АД бил сключен Договор за кредит за текущо потребление, по 1 силата на който ищцовото дружество предоставило на И. Б. П. кредит в размер на 3305,91 лв. за срок от 36 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при условия подробно уговорени в договора. Кредитът бил усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя И. Б. П. на 05.05.2021 г. Крайният падеж на договора за кредит настъпил на 05.05.2024 г., като след настъпването му имало неплатени 36 броя вноски за главница и лихви, дължими за периода 25.05.2021 г. – 25.04.2024 г. За събиране на вземанията по договора за кредит ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 33521/2024 г. по описа на СРС, като в производството се установило, че длъжникът И. Б. П. е починал на 30.12.2023 г. преди подаване на заявлението, поради което производството по делото било прекратено. Твърди се, че в производство по чл. 51 от ЗН по ч.гр.д. № 41021/2024 г. по описа на СРС наследниците на И. Б. П., а именно: ответницата С. Д., И. П. и Б. П. приели наследството, оставено от И. Б. П..

Кредиторът изпратил покана-уведомление до наследниците, с което ги уведомил относно останалия непогасен дълг на наследодателя им и ги поканил да изпълнят доброволно задълженията му в 7-дневен срок. Всеки от тримата наследници отговарял за 1/3 от дълга на своя наследодател И. Б. П. спрямо „Банка ДСК“ АД. В предоставения срок не постъпили плащания от ответницата С. Д., И. П. и Б. П., поради което кредиторът подал ново заявление по чл. 417 от ГПК срещу наследниците на И. Б. П., по което било образувано ч.гр.д. № 7608/2025 г. по описа на СРС. Това производство било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - Пловдив, по което било образувано ч.гр.д № 7336/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, срещу която длъжникът С. Д. подала възражение в срок относно дължимостта на посочените в нея суми. На ищеца било указано, че следва да предяви установителен иск за вземането си спрямо ответницата. Поради изложеното за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове срещу С. Д..

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажира доказателства.

Претендира сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 о т ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответницата С. Д., в който са изложени съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че наследодателят на ищцата - И. Б. П., имал умствени проблеми и не можел да разбира свойството и значението на извършваното от него, нито да ръководи постъпките си. През 2020 г. с решение на СРС на И. Б. П. било наложено задължително амбулаторно лечение, но той не го спазил. От 07.05.2021 г. до 11.05.2021 г. И. Б. П. престоял в Център за психично здраве „*******“, където му била поставено диагноза „органично налудно шизофреноподобно разстройство“. С решение на СРС същият бил настанен в УМБАЛ „Александровска“ за принудително лечение за 2 срок от един месец, където на 31.05.2021 г., след направено психологично изследване, било установено, че лицето не може да помни и да се контролира.

С влязло в сила Решение № 512/20.04.2022 г., постановено по гр.д. № 1991/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, И. Б. П. бил поставен под пълно запрещение. Твърди се, различни лица се възползвали от недоброто здравословно състояние на И. Б. П., като го карали да подписва договори за кредит и в негова тежест оставали само задълженията по договорите. Сочи се, че било образувано досъдебно производство № ****** по описа на 7-мо РУ на СДВР, пр.пр. № ****** по описа на Софийска районна прокуратура, което не е приключило. Поради изложеното, ответницата счита, че към момента на сключване на процесния договор за кредит, И. Б. П. не е осъзнавал какво върши и не е бил в състояние да ръководи постъпките си, поради което той, респ. неговите наследници, не може да отговарят по предявените искове.

Счита, че е налице нищожност на сключения договор, тъй като И. Б. П. е бил недееспосочен и липсва съгласие от негова страна за подписване на договора.

Ответницата моли за отхвърляне на предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като от приложеното ч.гр.д. № 7336/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

417 от ГПК срещу ответницата за сумите, предмет на настоящото исково производство. Длъжникът С. Д. И. е възразила в срок срещу издадената заповед за изпълнение, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК. Следователно предявените установителни искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Не е спорно между страните, а и от приетия като писмено доказателство по делото Договор за стоков кредит № **************, се установява, че на 05.05.2021 г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството й на кредитодател, и И. Б.

П., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за стоков кредит, по силата на който банката - ищец е отпуснала на И. Б. П. стоков кредит в размер 3305,91 лв. за закупуване на следните стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД, а именно: 1 брой телевизор ****** ******+****** на цена 1090,00 лв. и 1 брой мобилен телефон ****** ****** ****** на цена 1799,00 лв., както и за сключване чрез „Банка ДСК“ АД на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ 3

ЕАД с еднократна застрахователна премия в размер на 416,91 лв. Видно от съдържанието на сключения договор за кредит и изготвения към него погасителен план, кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, възлизащ н а 17,65 % годишно, а стойността на ГПР е посочена в размер на 19,16 %.

Срокът за издължаване на кредита е 36 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с дата на краен падеж 05.05.2024 г. Видно от т. III.6 от Общите условия, приложими към процесния Договор за стоков кредит и неразделна част от него, размерът на ГПР от 19,16 % включва само начисляваните по договора възнаградителни лихви. Страните не спорят, че наследодателят на ответницата И. Б. П. е подписал лично процесния Договор за стоков кредит, както и че въз основа на този контракт са закупени стоки – телевизор и телефон от „Технополис България“ ЕАД. Съдът намира за необходимо да отбележи, че ирелевантно в случая е обстоятелството дали И. Б. П. е ползвал лично или не получените при покупката стоки – телевизор и телефон.

От заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице, се установява, че кредитът е усвоен от кредитополучателя, съобразно целта, за която е сключен договорът – за закупуване на конкретно посочени стоки, както и че по процесния договор за стоков кредит няма нито едно извършено плащане. Вещото лице изрично и ясно е посочило, че от представеното му банково извлечение от кредитора „Банка ДСК“ АД на кредитна сметка № ****** с титуляр на сметката И. Б. П. е установило, че от тази кредитна сметка, разкрита за целите на процесния Договор за стоков кредит № ******, е извършен превод на дата 05.05.2021 г. общо за 3305,91 лв., от които: сумата в размер на 2889,00 лв. е преведена в полза на „Технополис България“ ЕАД с посочено основание автоматично усвояване „****** на ************ и 416,91 лв. - в полза на ЗК „Групама-стокови кредити“ с посочено основание автоматичтно усвояване „застрахователна премия ****** на ************.

Експертът е формирал и извод, че по процесния Договор за стоков кредит не са извършвани никакви плащания.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. и медицинска документация, се установява, че по силата на Решение от 17.07.2020 г. по НЧД № 3882/2020 г. по описа на СРС И. Б. П. е бил настанен на задължително амбулаторно лечение, на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ, в Център за психично здраве „*******“ – гр. С., за срок от три месеца, което той не е спазил. На 07.05.2021 г. същият е бил хоспитализиран в Център за психично здраве „*******“ с диагноза: Органично налудно (шизофреноподобно) разстройство, като е изписан от болничното заведение на 11.05.2021 г. На 31.05.2021 г. И. Б.

П. е постъпил в УМБАЛ „Александровска“, Психиатрична клиника, където от извършеното му психологично изследване е установено, че същият е със снижени когнитивни възможности, блокиран екзекутивен самоконтрол, изразена импулсивност, невъзможност за формиране на стратегия и удържане на ограничения.

Страните не спорят, че към датата на сключване на процесния договор за кредит – 05.05.2021 г., кредитополучателят И. Б. П. не е бил поставен под запрещение, както и че впоследствие въз основа на влязло в сила Решение № 512/20.04.2022 г. по гр. д. № 1991/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив , 4 същият е б и л поставен под пълно запрещение. Видно от представеното удостоверение, издадено от Органа по настойничество и попечителство при Столична община, район Студентски, И. Д. П. е определена за настойник по право на съпруга си И. Б. П..

По делото е извършена и приета без възражения на страните послесмъртна съдебно-психиатрична експертиза, видно от заключението на която към дата 05.05.2021 г. кредитополучателят И. Б. П. е страдал от Органично налудно разстройство с код по ****** ************ на фона на когнитивен дефицит. Заболяването е хронично, като лечението е симптоматично. Заболяването е нарушило изцяло психичната годност на И. Б.