Решение № 124 от 14.04.2026, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Б.С., 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело № 20231410101669 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Т., ж.к. И.В. ***, ап. 1, против А. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б.С., *** с предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД, за сумите в размер на 83,33 лв. представляваща главница с падежна дата 10.08.2022 г. дължима по договор за кредит №373543 от 11.02.2022 г. и начислена договорна лихва в размер на 52,24 лв. дължима за периода от 11.07.2022 г. до 10.08.2022 г.

Ищецът „Изи Финанс” ЕООД е сключило с ответника на 11.02.2022 г, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №373543, като договора е сключен в условията на ЗПФУР.

Поддържа се, че сключването на договора се извършвало въз основа на подробна информация достъпна на електронен адрес, на който са и били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Сочи се, че сключването ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, с маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“. След това кандидатът получавал и-мейл, в който се съдържало преддоговорна информация за условията на договора. В случай на одобрение, кандидатът получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждение, съдържащо – чрез съобщение по телефон на предоставен от него телефонен номер, четири цифрен, уникален код. Получавал втори и-мейл със специален линк в него, като след отваряне въвеждал получения от него код. Преди извършване на парични преводи, клиентът е получавал обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговора се записвал.

Поддържа се, че по този начин отново се потвърждавало сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи, се че в случая запис не е извършван. При кандидатстването ответницата е била посочила телефонен номер *** и и-мейл [email protected], активиращият код е 8020.

В исковата молба се твърди, сключването на договора чрез електронна платформа и 1 последващото потвърждение на сключването по време на телефонния разговор е годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, във вр. с чл.9 от ЗПФУР и чл.18 ал.2 от ЗПФУР.

Посочва се, че по повод дефиницията на това какво е електронен документ е приложим чл.3, т.35 от Регламент (ЕС)№910/2014 г. на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г.

Поддържа се, че в хода на кандидатстването ответницата е изпратила снимка на личната си карта, от която е установено, че личните данни съвпадали. Предоставена е била и снимка от профил на вайбър, видно от който се установявали, че титуляр на профила била ответницата К., като телефонния номер, с който е регистриран профила е този, с който е сключен договора за кредит.

Сочи се,че при описаната по – горе процедура, извършена от ответницата, същата е получила кредит с главница в размер на 2000 лв., като сумата е преведена по банкова сметка, с титуляр ответница, открита в „Юробанк България“АД с IBAN BG17 BPBI 8170 1075 23338 02, BIC BPBIBGSF, така както повелява чл.2 ал.2 от договора.

Посочва се, че в чл.4 ал.3 т.2 от Договора за кредит вземането на главница е в размер на 2000 лв., с 24 погасителни вноски, от които първите 23 са в размер на 83,33 лв., а последната 24-та е в размер на 83,41 лв., за периода от 13.03.2022 г. – 01.02.2024 г. Поддържа се, че претендираната главница е в размер на 83,33 лв. с падежна дата на вноската за нея 10.08.2022 г. Сочи се, че ответницата е задължена и за договорната лихва, която е фиксирана, съгласно чл.2 ал.1 т.3 от Договора лихвения процент е в размер на 40,15 %. Претендираната договорна лихва за периода от 11.07.2022 г. -10.08.2022 г. е в размер на 52,24 лв.

Иска се от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми. Претендират се и разноски.

В срока на отговор по чл.131 от ГПК ответницата чрез пълномощника си Д.М. е подала отговор. Оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи се, че не е налице правен интерес за предявяване на иск само за една падежирала вноска. Поддържа, че към датата на завеждане на иска следва да са падежирали още 5 вноски, както и че разделянето на всяка погасителна вноска в отделно производство е наказателна акция срещу потребител.

Поддържа се, че със сключването на договора за паричен заем, на ответницата е начислена неустойка в размер на 999,60 лв. за непредставяне на поръчител. Задължението е било разсрочено за заплащане заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката била в размер на ½ от главницата по договора. Същата представлявала допълнително възнаграждение на кредитора или т.н. „скрита лихва“, скрита под формата на неустойка, с оглед заобикаляне на разпоредбите на чл.19 ал.4 ЗПК.

Предвид изложеното, се поддържа, че целият договор за паричен заем №373543 е недействителен.

С протоколно определение №606/11.12.2024 г. съдът е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила акт по гр.д.№1511/2022 г. по описа на РС – Б.С., чийто предмет са други части от вземането на ответника по договор за потребителски кредит №373543/11.02.2022 г.

С решение №21/28.01.2025 г. постановено по в.гр.д.№687/2024 г. по описа на Окръжен съд – В. е обезсилено изцяло решение №204/30.08.2024 г. постановено по гр.д.

№1511/2022 г. на РС – Б.С., делото е върнато на РС – Б.С. за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Новообразуваното дело е с номер 177/2025 г. по описа на РС – Б.С., по което е постановено влязло в сила на 06.02.2026 г. решение №411/12.12.2025 г. Съгласно което е признато за установено, че А. К. К. не дължи на „Изи Финанс“ ЕООД сумата в размер на 1824,29 лв., представляваща начислени суми над чистата главница по договор за 2 предоставяне на кредит №373543/11.02.2022г., сключен между страните по делото, поради обявена недействителност на процесния договор.

С определение №104/13.02.2026 г. производството по настоящото дело е възобновено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД. При разпределяне на доказателствената тежест в производството, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже наличие на облигационна връзка между него и ответника, неизпълнение/пълно или частично/ на договорните задължения, дължимостта на процесната сума, с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Ответникът следва да докаже получаването или не на услугата за процесния период, заплатил ли е частично, изцяло или не процесните суми, причината за неиздължаването на сумите, с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

Безспорен по делото факт e, че на 11.02.2022 г. ответницата е сключила с ответното дружество Договор за предоставяне на кредит № 373543, по силата на който е получила в собственост сумата от 2000,00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,15 % и ГПР в размер на 48,43% при срок на кредита - 720 дни.

Съгласно чл. 3. (1) от Договора Потребителят се е задължил в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция за сумата по чл. 2, ал. 4, т. 4 от договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане и задълженията по договора; две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодателя за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Финанс" ООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако нямат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство.

При неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, потребителят се задължил да заплати неустойка в размер на 999,60 лв., която следвало да се събере разсрочено, която сума е кумулирана в погасителната вноска по кредита.

От заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ се установява, че сумата от 2000,00 лв. по процесния договор е отпусната на ответницата, чрез преводно нареждане за кредитен превод №220429337151/11.02.2022 г. по нейна банкова сметка.

Вещото лице е установило, че ответницата е погасила сума в размер на 1293,00 лв., в т.ч. главница в размер на 334,13 лв., 247,47 лв. - договорна / възнаградителна/ лихва, неустойка в размер на 666,40 лв. и такса просрочие в размер на 45,00 лв.,отнесени по данни на ищеца.

Към датата на предявяване на иска – 13.03.2023 г. вноска с падежна дата 10.08.2022 г. не е платена, както и лихва в размер на 52,24 лв. В с.з. вещото лице заяви, че в случай, че погасените от ответницата суми за неустойка се отнесат към плащанията на редовните компоненти на дълга – главница и лихва, може да се приеме, че е платена погасителна вноска с падеж 10.08.2022 г., което излизало от уговореното между страните по процесния договор за кредит. В ГПР са включени само главницата и договорната възнаградителна лихва, като сумата за неустойка не е включена в ГПР. Според вещото лице, ако се включи като разход неустойката ГПР ще достигне по негови изчисления в размер на 178 %, което надхвърля петкратния размер на законната лихва.

Изхождайки от предмета на договора и страните по него – физическо лице, което при 3 сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11. СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, Договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съдът приема, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, по следните причини: на първо място в договора не е посочено кои разходи се включват при формиране на ГПР. В мотивите към Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр.д. № 2806/2021 г., Решение № 54 от 9.01.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 7254/2022 г. се посочва че, годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. Приема се още (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС Варна по в. гр.д. № 2218/2022 г.), че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22}.