Решение № 489 от 18.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Махмудиева

Членове:

С. Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000503476 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №233/21.07.2022 г. по гр.д.№746/2021 г. на ОС – Перник, постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, срещу ответника „ЗД Бул Инс“АД, предявени от непълнолетните Е. Л. А. и Г. Л. А., действащи лично и със съгласието на своя баща Л. М. А., както и от П. Ц. Г. и от С. Г. Г., за присъждане на всеки от ищците застрахователно обезщетение в размер на по 200 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 12.08.2021 г. /датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция/ до окончателното плащане, за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. С. Г., настъпила на 05.07.2021 г. в резултат от ПТП на 30.06.2021 г ., причинено по вина на М. С. Г., като водач на застрахован при ответното дружество лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег.№ ********, в който пострадалата е пътувала като пътник. С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на всяка от първите две ищци /дъщери на пострадалата/, застрахователно обезщетение в размер на по 120 000 лв., а на третия и четвъртия ищец /родители на пострадалата/ - застрахователно обезщетение в размер на по 90 000 лв., ведно със законната лихва върху всяко присъдено обезщетение, за периода от 13.11.2021 г. до окончателното плащане, като над тези размери, до пълните предявени размери, исковете са отхвърлени, и са осъдени страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали всички страни.

1

1. С Въззивна жалба вх.№4433/05.09.2022 г. ищците Е. Л. А. и Г. Л. А., действащи лично и със съгласието на своя баща Л. М. А., както и ищците П. Ц. Г. и С. Г. Г., всички чрез общия им процесуален представител адвокат Г. Й., обжалват решението в отхвърлителната му част по всички предявени искове, както следва:

Ищците Е. Л. А. и Г. Л. А. обжалват решението в изцяло в отхвърлителната му част по предявените от всяка от тях искове – за разликата над уважения размер от по 120 000 лв., до пълния претендиран от всяка от тях размер от по 200 000 лв.;

Ищците П. Ц. Г. и от С. Г. Г. обжалват решението частично в отхвърлителната му част по предявените от всеки от тях искове, за разликата над присъдения размер на обезщетението от по 90 000 лв. за всеки от тях, до размера от по 150 000 лв. за всеки от тях;

Решението се обжалва от всички ищци в частта му, в която предявената от всеки от ищците акцесорна претенция за присъждане на законна лихва за забава върху главницата на присъденото застрахователно обезщетение, е уважена за период с начална дата 13.11.2021 г., вместо претендираната начална дата на периода – 12.08.2021 г.

Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в частта му по главните предявени искове, поради нарушение на материалния закон, а именно – на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на присъдените обезщетения, който не съответства на изискването за справедливост. Съдът е обсъдил доказателствата, с които се установяват относимите към определяне на размера на обезщетението обстоятелства, но необосновано е приел, че от тях не се установява интензитета на търпените болки и страдания от ищците.

Въпреки посоченото в мотивите, че определеният размер е съобразен със съдебната практика, това обективно не е така, като се сочи относима съдебна практика по сходни случаи, в които размерите на определените обезщетения са значително по-високи. Не са взети предвид икономическите условия в страната, отразени в повишените нива на застрахователните лимити, действащи към датата на процесното ПТП. Относно присъдената лихва съдът неправилно е определил начална дата на периода на забавата, считано от изтичането на тримесечният срок за произнасяне на застрахователя по предявените от ищците застрахователни претенции. Така даденото от съда разрешение не кореспондира с разпоредбата на чл.493, ал.1, т.5, във вр.чл.429, ал.2, т.1 и т.2 и ал.3 от КЗ. Поддържа се, че лихвата за забава се дължи от застрахователя от датата на предявяването на застрахователните претенции, доколкото по делото не се установява по-ранна дата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Настоява се за постановяване на решение, с което да се отмени в обжалваната отхвърлителна част решението на първостепенния съд, като се присъдят допълнителни обезщетения за неимуществествени вреди на всеки от ищците – на дъщерите на пострадалата по още 80 000 лв. /до размера от по 200 000 лв. за всяка от тях/, а на родителите на пострадалата – още по 60 000 лв. /до размера от по 150 000 лв. за всеки от тях/, ведно със законната лихва - както 2 върху първоначално присъдените главници на обезщетенията, така и на допълнителните обезщетения – за периода от 12.08.2021 г. до окончателното плащане.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, жалбоподателите са освободени от задължението за внасяне на държавна такса на осн. чл.83, ал.2 от ГПК с Определение №51/18.01.2022 г. /на л.31 от делото на ПОС/, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, и постъпил Отговор на въззивна жалба вх. №5459/24.10.2022 г., подаден от „ЗД Бул Инс“АД, чрез адв. М. Г.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищците във всичките й части. Поддържат се оплакванията на ответника, изложени във собствената му въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част, като се настоява исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни, а в условията на евентуалност да бъдат намалени присъдените обезщетения – за двете дъщери – за сумата над размера от 80 000 лв., а за родителите – за размера над 60 000 лв. за всеки от тях. Съдът подробно е обсъдил всички събрани и относими към спора доказателства във връзка с размера на обезщетенията, подробно са обсъдени всички критерии за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Неправилно съдът е приел за установена причинна връзка между процесното ПТП и смъртта на пострадалата С. Г., поради което е следвало изцяло да отхвърли предявените искови претенции, а не да ги уважава, при това – в завишен размер.

Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба на ищците, и постановяване на решение, с което предявените искове изцяло да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност – да бъдат намалени по размер присъдените обезщетения. Заявява се претенция за присъждане на разноски.

2. С Въззивна жалба вх.№4497/08.09.2022 г. ответникът „ЗД Бул Инс“АД, чрез адв. М. Г., обжалва решението изцяло в осъдителната му част по всички предявени искове. От представеното по делото писмо изх.№3257/17.06.2022 г. на РУ – Радомир се установява, че във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство за извършено престъпление, изразяващо се в причиняване на телесна повреда с опасност за живота на С. С. Г., но не и за причиняване на смъртта й, поради което не се установява по несъмнен начин да е налице причинна връзка между смъртта на пострадалата и процесното ПТП. По делото не са събрани доказателства как пострадалата е била откарана за лечение от мястото на ПТП в медицинското заведение. Разпитаният св. З. е заявил, че е заварил на мястото на ПТП празен самокатастрофиралият автомобил. Описаното петно от кръв в протокола за ПТП и от св. З. се е намирало зад шофьора, а не на мястото, където се твърди да е пътувала пострадалата – на задната дясна седалка, което опровергава приетият от експертизите механизъм на ПТП и на увреждането. Не е проведено пълно главно доказване за установяване по несъмнен начин механизма на ПТП и наличието на причинна връзка 3 със смъртта на С. Г., поради което предявените искове е следвало да се отхвърлят изцяло. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и отхвърляне на исковете, а при условията на евентуалност – за намаляване на присъдените обезщетения. Заявява се претенция за присъждане на разноски, съобразно резултата от въззивното обжалване.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което въззивната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищците, които в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са се възползвали от възможността да депозират отговор.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписан, поради което е валиден. Същия е постановен от родово и местно компетентния съд, по предявени преки искове на увредени лица срещу застраховател, след предявени от ищците извънсъдебни претенции пред застрахователя по реда на чл.380 от КЗ, които не са били удовлетворени, поради което съдебният акт е допустим в обжалваната част. По правилността на решението съдът извършва въззивна проверка в рамките на оплакванията във въззивните жалби.

Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че на 30.06.2021 г. е настъпило ПТП, причинено по вина на М. С. Г., като водач на лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Либра“, с рег.№ ********, в който пострадалата С. С. Г. е пътувала като пътник, както и че на 05.07.2021 г. е настъпила смъртта й. Не се спори, че гражданската отговорност на водача на автомобила е била застрахована при ответното застрахователно дружество с валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП. Не се спори, че първите две ищци са дъщери на пострадалата С. С. Г., а третия и четвъртия ищец са нейни родители. Не се спори, че четиримата ищци са претърпели неимуществени вреди от смъртта на пострадалата.

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран върху наличието на причинна връзка между настъпилата смърт на пострадалата С. С. Г. на 05.07.2021 г. и процесното ПТП, настъпило на 30.06.2021 г., и на това основание – върху отговорността на ответника да изплати на ищците застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта й, както и върху размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от всеки ищец от смъртта на пострадалата С. С. Г..

По спорните между страните въпроси, на основание чл.235, ал.3 от ГПК, въз основа на събраните в двете инстанции доказателства, съдът намира следното:

От приетата пред въззивната инстанция влязла в сила на 22.02.2023 г. Присъда №2/07.02.2023 г. по НОХД №6/2023 г. на ОС – Перник, се установява, че М. С. Г. е бил признат за виновен за това, че на 30.06.2021 г., в землището на с. Друган, община Радомир, 4 обл. Перник, на третокласен път „III-627“, километър „42+000“, с посока на движение от с.

Долна Диканя към с. Друган, при управление на МПС – л.а. „Ланчия“, модел „Либра“, с рег.

№ ********, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП, не е контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на пътника в автомобила С. С. Г., с ЕГН **********, настъпила на 05.07.2021 г., с което е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание.

Така постановената влязла в сила осъдителна присъда обвързва настоящия съд на осн. чл.300 от ГПК да приеме за установено, че престъпното деяние е извършено, неговата противоправност, и виновността на дееца. Гражданският съд е обвързан и от задължителната сила на присъдата и относно вредата, когато тя е елемент от престъпния състав на деянието, подлежащ на доказване в наказателния процес /в т.см. Решение №75/23.03.2016 г. по гр.д.№6298/2015 г. на ВКС – 4-то гр.отд./. В конкретния случай, престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, за което подсъдимият М. С. Г. е признат за виновен с влязлата в сила присъда, включва като съставомерен елемент настъпването на престъпен резултат – причиняване на смърт другиму. Следователно, влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД №6/2023 г. на ОС - Перник обвързва настоящия съд да приеме за установена причинната връзка между настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пострадалата пътничка С. С. Г., настъпила на 05.07.2021 г., и осъщественото ПТП на 30.06.2021 г. по вина на водача на автомобила М. С. Г..