Решение № 332 от 28.04.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Шумен, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20253630103166 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск за собствеността на поземлен имот с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от З. М. А., ЕГН ********** и А. Ш. А., ЕГН ********** - двамата с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 101, двамата със съдебен адрес: гр. Шумен, ***-13, ет. 2, кантора 29 чрез пълномощник – адв. С. П. от ШАК срещу Община Шумен, с адрес на управление: гр. Шумен, бул. „****” №17, представлявана от кмета – проф.Христо Атанасов Христов.

Ищците твърдят, че през 1950 г. техния баща и свекър - М. А.ев Гаргов, починал през 1982 г., заживява в поземлен имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „***“ № 101, към днешна дата поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Шумен, ул. „***“ № 101, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване /до 10м./, с площ 357 кв. м., стар номер 503006400, квартал 0, заедно с построени в имота: сграда с идентификатор ***, друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 128 кв. м. и сграда с идентификатор ***, с функционално предназначение - промишлена сграда, брой етажи 1, застроена площ 15 кв. м., при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, 83510.66114, 835 10.661.10, ***,

***.

Твърдят, че първият ищец З. А. живеел в имота от своето раждане през 1959 г., като на 15.11.1984 г. сключил брак със втория ищец А. А., с която живеели в имота и до днес.

Излагат, че по отношение на гореописания имот единствено и само те били плащали данъци, такси и разноски за електроенергия, В и К услуги. Твърдят, че никой освен тях двамата не бил живял в имота от 1982 г. до настоящия момент - 2025 г. Те били единствените владелци на имота от 1982 г. след смъртта на М. А.ев Гаргов /баща на първия ищец/ през 1982 г. Ищците сочат, че поддържали имота, упражнявали фактическата власт върху него, единствено те живяли там от далечната 1982 г., като в последствие сключват и гр. брак през 1984 г.

Излагат, че при справка в Община Шумен се оказало, че имота бил частна общинска собственост. Това правило невъзможно законосъобразното прехвърляне на собствеността на имота на тяхно име. Многократно се опитвали през годините да узаконят имота по давностно владение, но това се оказвало невъзможно поради наложения мораториум върху 1 чатната общинска собственост.

Сочат, че в сила от 1 юни 1996 г. влизат промени в Закона за собствеността, като тогава се правят изменения в чл. 86 от ЗС и не можело да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Така от този момент имотите частна държавна и частна общинска собственост не можело да се придобиват по давност. Срокът за придобиване въз основа на недобросъвестно владение трябвало да изтече на 31 май 2006 г.

От тази дата обаче бил въведен първият мораториум за придобиване по давност на държавна и общинска собственост - с § 1, ал. 1 от Закон за допълнение на ЗС, първоначално за 7 месеца. Мораториумът бил удължаван многократно, като последното удължаване на забраната за придобиването по давност на имоти - частна държавна и общинска собственост, бил до 31.12.2022 г. Това било направено с § 1, ал.1 ЗД ЗС /обн., ДВ. бр.46/2006 г., поел. доп., ДВ. бр. 18/2020 г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ, бр. 7/2018 г./ С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. дело № 16/2021 г. били обявени за противоконституционни посочените разпоредби от ЗС. В практиката на ВКС, свързана с прилагане на това решение на Конституционния съд, се приемало, че за периода 31.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 07.03.2022 г. /когато е публикувано в ДВ решението на КС/ придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум. Давността е текла само в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. ВКС приемал също, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г., както и за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018 г. /Решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. дело № 3194/2021 г., I г. о./.

Излагат, че в настоящият случай, владението било установено през 1981 г., давностният срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС бил текъл от 01.06.1996 г. до началото на мораториума - 31.05.2006 г., т. е. 10 години, без един ден. С решението на Конституционния съд по к. дело № 16/2021 г., се приемало, че придобивна давност е текла в периода 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., защото обратното действие на материалния закон не можело да засяга вече придобити права. Така в този период бил изтекъл последния ден от спряната да тече придобивна давност за процесния имот, конкретно 01.01.2018 г.

С оглед на това считат, че по отношение на процесния поземлен имот имало изтекла в тяхна полза придобивна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобивало по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което следвало да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнявала с намерението той да се свои без противопоставяне от страна на собственика и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца.

Следвало владелецът да е демонстрирал по отношение на лицето - собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Излагат, че те упражнявали владение за себе си, като същото било във връзка с установената в чл. 69 от ЗС презумпция, както и с трайната и непротиворечива практика на ВКС, според която след като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот, се предполагало до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато, до момента, в който не се установяло осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятствало възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота /Решение № 330/28.11.2011 г. по гр. дело №1519/2010 г. на ВКС/.

Твърдят, че от момента на влизане във владение - 1982 г. заплащали ежемесечно разходите за ток, вода, плащали редовно данък на имота /43 години/, имали издадени скици и данъчна оценка. Повече от 43 години само те владеели имота, като го стопанисвали, 2 ползвали и обитавали. Никой не бил оспорвал владението и не бил заявявал собственически претенции. През изминалите години били направени множество подобрения в самия имот.

Повече от десет години владеели имота явно и необезпокоявано от никого.

С настоящата искова молба молят съда да постанови решение, по силата на което: да признае за установено спрямо ответника – Община Шумен, че З. М. А., ЕГН ********** и А. Ш. А., ЕГН ********** са собственици въз основа на настъпила придобивна давност при режим на съпружеска имуществена общност на: поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Шумен, ул. „***“ № 101, вид територия - урбанизирана, НТП Ниско застронване /до 10м./, с площ 357 кв. м., стар номер 503006400, квартал 0, заедно с построени в имота: сграда с идентификатор ***, друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 128 кв. м. и сграда с идентификатор ***, с функционално предназначение - промишлена сграда, брой етажи 1, застроена площ 15 кв. м., при съседи: ***, ***, ***, ***, ***,

83510.66114, 83 510.661.10, ***, ***. Молят да им бъдат и присъдени направените в процеса разноски.

В проведените по делото съдебни заседания, ищците, редовно призовани, не се явяват лично, а изпращат упълномощен представител – адв. С. П. от ШАК, като поддържа изцяло предявения иск. В съдебно заседание излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответника заявява, че счита за допустим, но изцяло неоснователен и моли съда да го отхвърли. Твърди, че ищците не са собственици на процесините имоти. Твърдят, че Община Шумен е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, като сочат, че за процесния имот бил съставен Акт за държавна собственост № 357/1957 г., като в имотния и парцеларен регистър процесния имот със стар № 5951 бил записан като държавен.

Излагат, че със Заповед № РД-25-1026/30.07.2004 г. било одобрено изменението на действащия план за регулация за парцел /УПИ/ 1 - „Озеленяване“ от квартал 201 от плана на гр. Шумен одобрен със Заповед № 981/1987 г., с който се образували нови парцели /УПИ/ по границите на поземлените имоти и новообразуваните УПИ получават номера III - 5945, IV – 5946, V - 5949, VI - 5950, VII - 5957, VIII - 5958, IX - 5956, X - 5955, XI - 5954, XII - 5953,

XIII - 5951, XIV – 5948, XV - 5947 и XVI - 5944. Заповедта била съобщена на заинтересованите лица - собственици на засегнатите имоти. Видно било от съставеното обявление и приложен списък, че били уведомени всички собственици на засегнати имоти, като сред тях липсвали имената на ищците. За имот № 5951 като собственик било посочено лицето Хасан Мустафа Али.

Съставеният документ - обявление и приложен списък установявали, че към 30.07.2004 г. ищците не се легитимират като собственици на процесния имот. За осъществяване състава на придобивната давност било необходимо владението да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следвало да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица. Видно било от представения документ и поконкретно вписаното лице като собственик на имота, не се установявало непрекъснато, явно и несъмнено владение, упражнено от ищците, в сочения от тях период.

По силата на действал мораториум за придобиване по давност на имоти - частна общинска собственост, такава не е могла да тече в периода 31.05.2006 г. - 31.12.2017 г. и от 20.01.2018 г. до 07.03.2022 г.

Периодът, в който тече давност за придобиване на такива имоти бил от 09.11.1999 г. до 30.05.2006 г., от 01.01.2018 г. до 19.01.2018 г. и от 07.03.2022 г. до момента, като към 3 настоящия момент не бил изтекъл предвидения в закона срок, след който можело да се придобие имот частна общинска собственост, с общо 10 г. давностно владение, т. е. към момента давността не била изтекла за имоти общинска собственост, независимо от техния вид и предназначение, поради което предявения иск бил неоснователен и недоказан.

Сочат, че от изложеното в исковата молба, както и от приложените към нея доказателства не се установявал момента, в който ищците завладявали имота. В изложението на исковата молба се съдържали противоречиви данни - сочили се три различни години на завладяване на имота - 1950 г., 1981 г. и 1982 г., а приложените доказателства обхващали периода от 2018 г. до депозиране на исковата молба.

Моли да им бъдат и присъдени направените в процеса разноски.

В проведените по делото съдебни заседания представляващият ответника – Общината, изпраща представител – юрисконсулт Валерия Георгиева, като поддържа отговора и направените с него искания. В съдебно заседание моли иска да бъде отхвърлен изцяло, като излага конкретни мотиви в тази насока и в представени по делото писмени бележки.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: