Протоколно определение № 59 от 05.03.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 59 гр. Варна, 05.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ант. Тончева

Членове:

Янко Д. Янков

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов и прокурора С. Д. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20263000600077 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА се явява прокурор С. А..

Обвиняемият Р. И. И., редовно призован, води се от органите на РД „Охрана“ – Варна, явява се лично и с адв. К. М. от АК – София, надлежно упълномощен отпреди.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод.

Току-що ми бе докладвано, получих в електронен вариант видео и аудио техническа експертиза, изготвена по ДП №470/2025 г. по описа на РУ – Нови Пазар. Това е което получих от Окръжна Прокуратура - Шумен.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод. Да се приеме представеното доказателство.

ОБВ. И.: Да се разгледа делото. Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, както и че следва да бъдат приети представените от прокурора писмени доказателства, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал представените от прокуратурата писмо от Окръжна Прокуратура – Шумен изх.

№329/04.03.2026 г., ведно с постановление за назначаване на експертиза от 25.02.2026 г. и съдебна видео и аудио-техническа експертиза от 02.03.2026 г.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА

1

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, аз изцяло поддържам депозирания частен протест от страна на прокурора при Окръжна Прокуратура - Шумен по изложените в него съображения, на посочените от него основания. Съдът е приел и в това няма спор, че обвиняемия по делото е извършил тежко умишлено престъпление и че от събраните към настоящия момент доказателства в хода на досъдебното производство може да бъде направено обосновано предположение, че той е автор на това престъпление.

Въпросът е единствено коя е адекватната мярка за процесуална принуда.

Честно да Ви кажа аз не мога да си представя адекватната мярка да е различна от „Задържане под стража“ в случай, в който някой, който е в изпитателен срок на предходна присъда бъде спрян от служители на полицията, възприемайки полицейския служител, който е в непосредствена близост до автомобила му, той не само не спира, ами продължава движението си с висока скорост така, че в крайна сметка причинява и средна телесна повреда на служителя на полицията. По моему налице е опасност обвиняемия да извърши и друго престъпление. Затова считам, че адекватната мярка за неотклонение в този случай е „Задържане под стража“ такава каквато, съдът в гр. Шумен е отказал да наложи. Моля Ви за решение в този смисъл.

АДВ. М.: Уважаеми Апелативни съдии, представил съм на съда подробно възражение против протеста, в което съм изложил доводите си защо той е неоснователен. Само за прецизност ще добавя, че на 02.12 полицейския служител е бил разпитан от разследващ полицай и на последната трета страница е заявил следното: „След това бях на преглед в гр. Шумен за рентген на дясна ръка, където ми направиха снимки на ръката – рамо, лакът, китка.

Казаха ми, че видимо няма фрактури“. Уважаема госпожо Председател, уважаеми Апелативни съдии, всичките медицински документи на този полицейски служител са неистински такива. Това, което е написало вещото лице като телесна повреда, изложил съм подробни съображения, но само да добавя, че такава травма веднага причинява болка, оток и невъзможност да се движи дясната ръка. Тази експертиза, която днес Апелативна Прокуратура представи, очевидно доказва, че към онзи момент полицейския служител не само е могъл да движи ръката си, но и е слагал белезници, извършвал е действия по задържането. Всички медицински документи до 29.01 показват, че няма абсолютно никаква травма. Що се отнася до опасността от извършване на престъпление, тя следва да бъде реална, а не предполагаема просто, защото лицето има осъждане. Повече от три месеца от твърдяното от престъпно деяние Р. И. нито се е укривала, нито е извършвал престъпления, на всичкото отгоре самите действия на полицейския служител представляват не такива по служба, а на практика нападение. Изложил съм подробни съображения в този смисъл. Моля да ги приемете за основателни, да оставите без уважение протеста на Прокуратурата и пак ще кажа нещо, което съм сигурен, че е така. В Окръжна Прокуратура - Шумен няма образувано дело и повдигнато обвинение за умишлено ПТП при тази фактическа обстановка. Що се отнася до адекватността на мярката да, действително повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, но смятам предвид характеристичните данни ако сметнете, че паричната гаранция не е адекватна, то да не налагате мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Окръжна Прокуратура - Шумен много бързо направи видеотехническата експертиза, вчера аз лично ми беше по друго дело разбира се предявен записа от камерите за видеонаблюдение. Аз гарантирам, че ако задържите Р. И. под стража, след 2 два или три месеца при едно производство по чл.65 няма да има събрано нито едно ново доказателство. Направих доказателствени искания за изготвяне на психологична и психиатрична експертиза, тя очевидно не е готова.

Прокуратурата дава вяра на документите на Т.Н. К., които той представя, но е пропуснал този разпит, в който се твърди, че рентген му е правен още тогава и не е имало никакво счупване. По тези съображения и съображенията, които съм изложил във възражението, Ви моля да оставите без уважение протеста, а ако го намерите за основателно то да е частично и да не му налагате найтежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

ОБВ. И.: Не желая нищо да добавя. Аз смятам, че няма смисъл от „Задържане под стража“ поради причината, че аз работя, нямам намерения да се укривам, нямам намерения да правя никакви престъпления. От последният път от както са ме съдили съм си взел поука и не смятам да се повтаря.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание

Въззивният състав, след като в своето тайно съвещание обсъди доводите на частния протест, заетите становища по него от участниците в процедурата и като анализира доказателствата в досъдебното производство, приема следното:

Частният протест на прокурор от Окръжна прокуратура Шумен против определение по ЧНД №110/2026 година на Окръжен съд Шумен е допустим, но преценен по съществото си не е основателен.

По отношение на Р. И. се води досъдебно производство №470/2025 година по описа на РУ – Нови пазар, по което на 23.02.2026 година е извършено привличане по реда на чл.219 от НПК за две престъпления – по чл.270, ал.1 и по чл.342, ал.4, б.б вр. ал.3 вр. ал.1 от НК. Изводът на окръжния съд относно обоснованото подозрение за авторството на деянията е положителен, на този етап се споделя от въззивния състав. Засега показанията на свидетелите К., К., И., М., заключенията на трите експертизи подкрепят на пръв поглед обвинението по чл.270, ал.1 от НК, относими са в необходимата степен и към обвинението за квалифициран състав по чл.342 от НК. Тук е необходимо да се направи и едно уточнение - в обясненията на обвиняемия се съдържат множество оправдателни доказателства, които все още не са проверени по реда и със способите на НПК и затова не могат на този етап да опровергаят обосноваността на подозрението.

Няма съмнение и в наказуемостта на двете престъпления с лишаване от свобода.

В основата на протестираното определение стои оценката на окръжния съд, че няма реална опасност по см. на чл.63 от НПК обвиняемият да извърши престъпление и да се укрие. Оценката се споделя, т.к. тя е обективно отражение на събраните по делото доказателства. Данните за обв.И. сочат, че той работи, има постоянен адрес, обичайна социална среда, явил се е на изпратената му призовка от разследващия орган. Следователно, опасността от укриване е доказателствено незащитима. За втората опасност - от престъпление, съществува известна доказателствена база при отчитане на осъждането на И. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, в чийто изпитателен срок попадат двете инкриминирани деяния. Тази опасност обаче не е така интензивна, за което се съди от липсата на отрицателни данни за 3 личността на обвиняемия за времето от датата на инкриминираните деяния до привличането му по реда на чл.219 от НПК. Следователно на съществуващия все пак риск може да се противодейства с мярка за неотклонение, различна от тази по чл.63 от НПК, каквото правилно решение е взел окръжният съд.

Срещу аргументираните доводи на първата инстанция във връзка с отсъствието на рисковете по чл.63 от НПК, държавното обвинение не противопоставя съществени съображения – по-голямата част от мотивите на протеста касаят подозрението в авторството, но не и реалността на рисковете.

При оценката по чл.56, ал.3 и по чл.57 от НПК окръжният съд е бил прецизен, като правилно е обосновал целесъобразност на мярка за неотклонение гаранция в размер на 2500 евро.

Предвид изложеното, въззивният състав не намира основание за инстанционна намеса в контролирания съдебен акт, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение с рег. №52/25.02.2026 година, произнесено на 24.02.2026 г. от Окръжен съд – Шумен по ЧНД №110/2026 година, с което е взета мярка за неотклонение „ГАРАНЦИЯ В ПАРИ” в размер на 2500 евро, по отношение на обв. Р. И. И., ЕГН - **********, обвиняем по досъдебно производство №470/2025 година на РУ – Нови Пазар.

Определението е окончателно.

ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10:18 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

4