Решение № 295 от 09.09.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Разлог, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Гр. дело № 20251240101379 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.28 от ЗЗД. Образувано е по молба на директора на Д„СП”Р., с искане за настаняване на детето Н.Б.Ш., ЕГН*, в професионално приемно семейството на М.Г.М., с ЕГН*, и А.С.М., с ЕГН*, с адрес, на който ще осъществяват родителските грижи: с.Б., о.Р., о.Б., у.„О.“№18, за срок от 18 месеца, считано от датата на влизане в сила на съд. решение или до промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако са в негов интерес.

Твърди се в ИМ, че о-л „ЗД“ към Д„СП“-Р. работи по случая на детето Н.Б.Ш. от 10.06.2022 г., когато със заповед №*/10.06.2022 г. на директора на Д„СП“-С., детето е настанено спешно в професионално приемно семейство на М.Г.М. и А.С.М., с адрес: с.Б., о.Р., у.„О.“№18, за срок до произнасяне на съда с решение. Сочи се, че мярката за закрила е предприета в условията на спешност, с цел опазване живота и здравето на малолетното дете. О-л „ЗД“ при ДСП-С. е идентифицирал малолетното дете, като дете в риск по смисъла на §1, т.11, б.В от допълнителните разпоредби на ЗЗД, а именно - дете, за което съществува риск от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, предвид липсата на родителски качества и умения у двамата му родители.

Адм. заповед е потвърдена с решение на Рг.РС по гр. дело №734/2022 г. за срок от 12 м..

След изтичане срока на съд. решение е извършено актуално социално проучване, по време на което не е констатирана промяна и предпоставки за реинтеграция на детето в биологичното семейство.

Със заповед №*/20.10.2023 г. на директора на ДСП-Р., детето Н.Ш. е настанено в професионално приемно семейство на М. и А.М. за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.

Адм. заповед е потвърдена със съд. решение на PC-Рг.. Определен е режим на лични отношения с родителите, но от постановяване на решението и към днешна дата родителите не са се възползвали от правото си на контакти с детето нито веднъж. В молбата се сочи, че последната среща с детето е на 07.09.2024 г.

Видно от приложеното заверено копие на ЕР на ТЕЛК с №* от 171/20.09.2024 г. от ТЕЛК към МБАЛ „Д.Б.Ш.“АД-С., Н. страда от тежка умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение, 95% ВСУ, с чужда помощ.

Цитираното ЕР на ТЕЛК е за срок от 1 г. - до 01.09.2025 г., като се сочи, че са извършени 1 актуални мед. прегледи с цел преосвидетелстване на детето.

След изтичане срока на съд. решение отново е извършено социално проучване, като е предоставена е информация от ОЗД-С., че родителите на детето не са променили начина си на живот в положителна посока, както и не е налице промяна в родителския им капацитет.

По данни на ДСП-С. битовите условия в жилището на семейството са крайно неблагоприятни, неподходящи за отглеждане на деца, тъй като би поставило в риск здравето им.

Със заповед от 06.08.2025 г. на директора на ДСП-Р. е продължена мярката за закрила спрямо детето Н.Б.Ш. в приемно семейство на М. и А.М. за срок до произнасяне на съда с решение.

Сочи се, че от 10.06.2022 г. и към днешна дата, грижи по отглеждането и възпитанието на детето полага професионално приемно семейство М. и А.М.. Основните, здравни, емоционални и социални потребности на детето се задоволяват, осигурени са подходящи жил. условия, сигурна и безопасна среда за отглеждането му. Има избран общопрактикуващ лекар в с.Б.. Физическото и психо-емоционално състояние на детето не отговарят на календарната възраст, Н. изостава в развитието си. От 04.09.2023 г. детето ползва социална услуга Дневна грижа, предоставяна от ДЦДМУ„Б.“-Р.. Приемното семейство е депозирало заявление, с което изразява желание да продължи да полага грижи за Н..

В съд. заседание Д„СП“-г.Р., ч/з упълномощения си представител, поддържа молбата, излага подробни съображения и моли съда същата да бъде уважена.

Особеният представител на детето анализира в детайли събраните по делото док-ва и пледира за уважаване на разглежданата молба.

Съдът като взе предвид постъпилата молба и събраните по делото док-ва, намира че молбата на ДСП-Р., е основателна при следните фактически и правни изводи:

От Удостоверение за раждане №* на детето Н.Б.Ш., съставено въз основа на акт за раждане №* от 06.06.2020 г., се установява факта на малолетие на детето и произхода му от родители М.Д.П. - майка и Б.Ю.Ш. - баща.

По делото е представена и Заповед №*/06.08.2025 г. на директора на ДСП-Р., с която на основание чл.27 от ЗЗД, малолетната Н.Б.Ш., ЕГН*, е настанена в професионално приемно семейство на М.Г.М., с ЕГН*, и А.С.М., с ЕГН*, с адрес на който ще осъществяват родителските грижи: с.Б., о.Р., о.Б., у.„О.“№18, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.

По делото е представен и социален доклад от 06.08.2025 г., изготвен от ДСП-Р., с който ни информират, че Заключението на социалното проучване е, че в приемното семейство на детето е осигурена стабилна и сигурна среда, потребностите му се задоволяват отговорно, осигурени са условия за неговото отглеждане и възпитание.

Изразено е становище, че предприетата мярка за закрила е актуална и подходяща, като основната цел е да се осигури нормално физическо и психическо развитие на малолетното дете Н.Б.Ш. в сигурна семейна среда. Твърди се, че възможността момичето да бъде отглеждано в безопасна и стабилна обстановка, с гарантирана подкрепа за задоволяване на основните му потребности, е важен фактор за неговото благосъстояние. Сочи се, от 10.06.2022 г. и към днешна дата, грижи по отглеждането и възпитанието на детето полага професионално приемно семейство М. и А.М., което според ДСП-Р. е адекватно решение, предвид липсата на родителски качества и умения у двамата родители.

Първоинстанционният съд е изслушал в съд. заседание заинтересованите страни М.Г.М. и А.С.М. – приемно семейство, които категорично потвърждават желанието си да полагат грижи за детето Н.Ш., което вече е настанено по адм. ред при тях и изразяват желание същото настаняване да бъде продължено. Грижите по отглеждането му са поети изцяло от приемното семейство, където детето се чувства добре в осигурената му социална и семейна среда и получава всичко, от което има нужда. Заявяват, че в тяхното семейство е настанено и братчето на Н., което е на 2 г. и двете деца са привързани едно към друго.

2

Съобразно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗЗД, настаняването на детето извън неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл.25, ал.1, от ЗЗД.

От събраните по делото док-ва се установява по безспорен начин, че от страна на родителите се наблюдава пълна дезиинтересираност спрямо детето - не го посещават в г.Р., не се обаждат по телефона. Грижите по отглеждането на малолетното дете Н.Ш. са поети изцяло от приемното семейство, където детето се чувства добре в осигурената му социална и семейна среда.

Съгласно чл.10, ал.1, от ЗЗД, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и за защита на неговите права и интереси. В настоящия казус е безспорно, че малолетното дете Н.Б.Ш., ЕГН*, по отношение на което се иска налагане на мярка - „настаняване в професионално приемно семейство“, е дете по смисъла на чл.2 от този закон. Безспорно е от доказателствената съвкупност също така, че се касае за дете в риск, по смисъла на чл.5, ал.1, от ЗЗД, и §1, т.11, б.„в“ от ДР на ЗЗД, а именно - дете, за което съществува риск от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, предвид липсата на родителски качества и умения у двамата му родители.

Отглеждането на дете изисква непрекъснати непосредствени материално-технически грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и пр. От друга страна, и възпитателната функция на родителите е извънредно важна поради своя незаменим хар-р.

Именно в семейна среда се извършва първоначалното оформяне на човешката личност.Оставянето на детето без такава среда в първоначалните етапи от живота му биха накърнили в голяма степен правото му на отглеждане и възпитание, на образование, на грижи за здравето, имуществото и др. Без значение е също така дали опасността е предизвикана от виновно поведение или от обективно безвиновно състояние на родителите.

Основната цел е да се даде защита срещу всяка опасност, а не срещу виновно поведение.

Именно поради тази причина субективното отношение на родителите към засягането на правата на децата няма значение за публичноправната намеса в тези отношения, след като основния движещ фактор в процеса е благосъстоянието на детето.

Съгласно чл.26, ал.1, от ЗЗД, мерките за закрила свързани с настаняване извън семейството, са 3 - настаняване в семейство на близки или роднини, настаняване в приемно семейство или настаняване в специализирано заведение. Съгласно чл.28, ал.3, изр.2 от ЗЗД, при определяне на мярката съдът трябва да следва посочената поредност, освен ако това не е в интерес на детето. Съобразно безспорно установените по делото обстоятелства, съдът приема, че в настоящия случай са налице предвидените от закона предпоставки за настаняване на детето Н.Б.Ш. в професионално приемно семейство, като мярка за закрила, тъй като са изчерпани всички възможности за закрила в биологичното му семейство.

Установи се, че детето няма близки и роднини, които биха били в готовност да укажат съдействие при отглеждането и възпитанието му.

При преценка на взетата мярка за ЗД, съдът намира, че на този етап са налице по-добри възможности от тези за отглеждане на детето в специализирана институция, а именно: за приобщаване на детето в семейна среда, каквато се явява семейната среда на приемните родители – М. и А.М., утвърдени за професионално приемно семейство по предвидения в закона ред.

Според чл.33, ал.1, от ЗЗД, приемното семейство е задължено да дава сведения на родителите за децата и да им съдейства за личните им отношения с тях. Ето защо съдът, в приложение на нормата на чл.33, ал.1, изр.2 от ЗЗД, следва да определи режим на виждане на детето с неговите родители М.П. и Б.Ш.. Това се налага с оглед необходимостта детето да общува с родителите си, предвид правилното формиране и изграждане на същото като личност, като режимът на лични контакти следва да се съобрази и с възрастта на детето.

3

Съдът намира, че режимът на контакти м/у детето и майката, така, както е заявен от молителя по делото Д„СП“-Р., е подходящ, като е съобразено че м/у детето и биологичните родители все пак следва да съществува емоционална и роднинска връзка, въпреки отношението на последните към настоящия момент.

От страна на молителя е направено искане за постановяване на разрешение детето да има право на „заместваща приемна грижа“ във всеки случай на нужда или краткосрочна, временна невъзможност на приемния родител да полага грижи за него. Съгласно чл.20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях при настаняване на дете в приемно семейство в заповедта на директора на Д„СП“ и/или в съд. решение се определят условията за ползване на „заместваща приемна грижа“ съгласно Правилника за прилагане на ЗЗД . Според чл.20, ал.4, т.3 от Правилника за прилагане на ЗЗД се ползва заместваща грижа по чл.92 от Закона за социалните услуги от семейства на роднини или близки и приемни семейства, Д„СП“ дава направление след изричното определяне на възможност за ползване на тази грижа в Адм. заповед и/или в съд. решение за настаняване на детето извън семейството. Съгласно §1, т.20 от ДР на ЗСУ, „заместваща грижа“ е краткосрочна грижа, която се предоставя за подкрепа на родители на деца с трайни увреждания, семейства на роднини или близки, приемни семейства, семейства и лица, които полагат грижа в домашна среда за пълнолетни лица с трайни увреждания в невъзможност за самообслужване и за възрастни хора в невъзможност за самообслужване, в случай че лицата, които обичайно полагат грижата, не могат да я осигурят, или с цел превенция на раздялата ч/з осигуряването на краткосрочна подкрепа на лицето, което обичайно полага грижата. С оглед на посоченото, съдът намира, че следва да определи възможност за ползване на услугата „заместваща грижа“.