Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 571 от 14.05.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 3866/2021
Вид
Решение № 571
Подписан
14.05.2021
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Пловдив , 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330103866 по описа за 2021 година

Образувано по предявен от З. В. Т. е предявила против Д. Г. А. осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК за осъждане на ответника да предаде на ищеца държането по отношение на следния недвижим имот: сграда с идентификатор ***** със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи- два, с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна, изградена в поземлен имот с идентификатор ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т., общ. М., обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-76 от 20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със Заповед №18-1818 от 26.02.2014 г. на Началника на СГКК - Пловдив, с административен адрес на имота: с. Т, ул.

*****, с площ от 957 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план: 1368, квартал 75, парцел XIX-1368, при граници на имота: имоти с № *********** предоставен за ползване с Решение № 4363 от 15.11.2019 г. по бр.д. № 10010/2019 г. на Pайонен съд - Пловдив, I брачен състав, с което е одобрено споразумение за прекратяване на брака на основание чл. 51 СК между В. С. Т. и Д. Г. А., на основание на което е възникнало наемно правоотношение по силата на закона с ищцата, в качеството й на титуляр на вещното право на ползване.

Ищцата твърди, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижими имоти ***** от **** г. на ****в, *** по регистъра на 1 нотариалната камара, с район на действие- Районен съд Пловдив, ищцата, заедно с К.С.Т., дарила на - Н. Д. А., действаща чрез баща си и неин законен представител Д. Г. А., следния недвижим имот: сграда с идентификатор № ****, със застроена площ от 87 кв.м., брой етажи- два, с предназначение-жилищна сграда, еднофамилна, изградена в поземлен имот с идентификатор № ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т, общ. М., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18-76 от 20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със Заповед №18-1818 от 26.02.2014 г. на Началника на СГКК-Пловдив, с административен адрес на имота: с. Т., ул. ****, с площ от 957,00 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план: 1 368, квартал 75, парцел XIX-1368, при граници на имота: имоти с № *****. По силата на така сключения договор ищцата запазила за себе си пожизненото и безвъзмездно право на ползване по отношение на посочения недвижим имот. Твърди, че с Решение № 4363 от 15.11.2019 г. по бр.д. № 10010/2019 г. на Pайонен съд - Пловдив, I брачен състав, е одобрено споразумение за прекратяване на брака на основание чл.

51 СК между В.С. Т. и Д. Г. А., като със съдебното решение е предоставено ползването на семейното жилище на двамата съпрузи, находящо се в с. Т.

Счита, че по силата на споразумението за прекратяване на брака, одобрено със съдебно решение, е възникнало наемно правоотношение между ищцата – в качеството й на вещен ползвател и съпрузите на основание чл. 56 СК във вр. с чл. 57 СК. По така изложените съображения, счита, че наемното правоотношение е възникнало по силата на закона и страни по него са ползвателя на имота, по силата на учреденото вещно право на ползване – в качеството му на наемател и бившите съпрузи – в качеството им на наематели. Твърди, че в случаите, когато няма ненавършили пълнолетие родени от брака деца и в съдебното решение не е определен сок, за който ползването се предоставя, наемното правоотношение възниква като безсрочно, поради което приложение следвало да намери разпоредбата на чл.

238 ЗЗД. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Счита, че ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем. Сочи, че на 23.11.2020 г. отправила нотариална покана с ***** на ***** за прекратяване па наемно правоотношение, като е определен едномесечен срок за освобождаване на семейното жилище, изтекъл на 26.12.2020 г. Твърди, че възникналото наемно правоотношение по сила на съдебен акт, е прекратено с отправеното едномесечно предизвестие от наемодателя, поради което наемателят е изпаднал в забава, тъй като не е освободил и предал имота и продължава да го заема. Предвид така изложеното моли на основание чл. 233, във вр. с чл. 228 ЗЗД и чл. 310, т. 2, предл. първо ГПК ответника да бъде осъден да опразни отдадения му под наем недвижим имот.

2

Ответникът Д. Г. А. е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Счита, че исковата молба не отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност, тъй като не се споделят изложените от страна на ищцата за наличие на възникнало наемно правоотношение по силата на закона. Намира за неясно твърдението на ищцата защо наемното правоотношение следва да възникне между бившите съпрузи и ползвателя на имота, а не между тях и собственика на имота. Сочи, че не е ясно същественото съдържание на възникналото наемно правоотношение. Счита, че изложеното от страна на ищцата е възможно единствено в хипотезата, в която жилището е собствено на един от двамата съпрузи. В случая разпоредбите на чл. 56 СК и на чл. 57 СК не били приложими, тъй като собственик на процесното жилище е дъщерята на ответника и бившата му съпруга, а именно Н.А.. Счита, че ищцата не е страна по споразумението за прекратяване на брака, поради което не може да черпи права и задължения от последното. По така изложените съображения счита, че ищцата не е процесуалноправно легитимирана да предяви процесния иск.

При условията на евентуалност излага съображения за неоснователност на предявения иск. Счита, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като правото на ползване на ищцата е погасено на основание чл. 59, ал. 3, предл. второ ЗС, поради неупражняването му в продължение на повече от 5 години, считано от неговото учредяване на 31.07.2014 г. Твърди, че правото на ползване е погасено преди датата на влизане в сила на споразумението за прекратяване на брака между съпрузите, и се е погасило на 31.07.2019 г. Сочи, че през целия период ищцата не е упражнявала и манифестирала правото си на ползване по отношение на недвижимия имот. Единственото действие на противопоставяне е изпращане на нотариалната покана, което действие е извършено шест години след учредяване на правото на ползване. В този смисъл се позовава на съдебна практика. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за наем, възникнало на основание чл. 57 СК по силата на установените в посочената разпоредба предпоставки; 2. ищецът да е предоставил на ответника за временно ползване процесния имот и 2. договорът за наем да е прекратен и въпреки отправената покана наемателят 3 да не освобождава последния.

По делото е представен нотариален акт за дарение на ********* по описа на *****, по силата на който З. В. Т. и К.С.Т. са прехвърлили в полза на Н.Д. А. правото на собственост по отношение на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Т, общ. М, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-76 от 20.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със Заповед №18-1818 от 26.02.2014 г. на Началника на СГКК-Пловдив, с административен адрес на имота: с. Т, ****/, с площ от 957,00 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план: 1 368, квартал 75, парцел XIX-1368, при граници на имота: имоти с № ********* както и по отношение на сграда с идентификатор № *******, със застроена площ от 87,00 кв.м., брой етажи- два, с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна, изградена в посочения недвижим имот. С изповядване на посочената сделка ищцата З.Т. е запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване по отношение на посочените недвижими имоти, т.е. с изповядване на сделката е учредено ограничено вещно право на ползване в полза на ищцата.

С Решение № 4363/***г., постановено по гр.д. № 10010/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, съдът е прекратил сключеният между В. С. А. и Д. Г. А. граждански брак, като на основание чл. 51 СК е утвърдил постигнатото между страните споразумение, по силата на което родителските права по отношение на роденото от брака дете Н. Д. А., ЕГН ***, са предоставени на майката, като ползването на семейното жилище в с.

Те предоставено на двамата съпрузи. В споразумението е установено, че съпругата възстановява моминското си фамилно име – Т..

Към момента на прекратяване на гражданския брак между страните – *** г. – денят на постановяване на съдебното решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване, роденото по време на брака дете Н.Д. А., родена на 11.10.2002 г., е било непълнолетно.

По делото е представена нотариална покана с ****г. при ***** , изпратена от ищцата и получена от ответника на 26.11.2020 г., по силата на която последният е поканен да освободи предоставеното за ползване семейно жилище в едномесечен срок, като отправя предизвестие по смисъла на чл. 238 ЗЗД. В отговор на отправената нотариална покана ответникът е изложил аргументи защо счита, че не следва да освобождава недвижимия имот.

Между страните е безспорно обстоятелството, че предоставеният по силата на одобреното от съда споразумение недвижим имот е бил семейно жилище на двамата съпрузи и представлява сграда с идентификатор № *****.

4

В производството са изслушани показанията на свидетеля К.С.Т – ***.

Свидетелства, че познава ответника Д.А., тъй като той е негов бивш зет.

Твърди, че живее в с. Т, на *** където са построени две къщи, разделени с ограда. В едната къща живеел свидетелят, заедно с неговата майка – ищцата, а в другата къща, която била нова, живеел ответникът след развода, като понякога идвала и неговата дъщеря. Къщата била дарена на дъщерята на ответника – Н. А., и била построена за семейно жилище на ответника и сестрата на свидетеля, където последните заживели от преди 7-8 години и живеели там поне 5 години преди прекратяването на брака им. Не знае майка му да е имала претенции към новата къща или някога да е ходила, за да пренощува там. Свидетелства, че тъй като двете къщи се водят на майка му, тя заплаща сметките и данъците, но след това всяко семейство й възстановява сторените разходи.

Изслушани са и показанията на свидетелката В.С.Т. – ***на ищцата и *** на ответника. Свидетелства, че майка й и баща й дарили част от двора, за да се построи къща за дъщерята на свидетелката и ответника, която да бъде семейно жилище. Строителството започнало през 2009 г., като се нанесли в къщата през 2016 г. Свидетелката живеела в имота до 2019 г., като след развода напуснала къщата и в момента живее на квартира, тъй като ответникът не искал да се изнесе. До развода майка й посещавала къщата всеки ден и всяка вечер, грижила се за детето и кучето, готвила на семейството. До развода не е имало проблеми в семейството, като къщата стояла постоянно отключена. Сметките за къщата се заплащали от майката на свидетелката, като сумата й била възстановявана. Свидетелства, че майка й заплащала данъците за имота за нейна сметка. Твърди, че всички участвали в изграждането на къщата, включително нейният съпруг. Със споразумението за прекратяване на брака се разбрали да ползват къщата съвместно, тъй като тогава били в добри взаимоотношение, но след това свидетелката била изгонена от имота от ответника и от своя брат.