Определение № 487 от 22.05.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. гр. Добрич, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева М.а

Членове:

Диана Г. Дякова

С. Т. Ангелов като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500311 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.248 ал.3 от ГПК,във връзка с чл.258 и сл. от ГПК въз основа на частна жалба рег.

№16488/05.09.2025 год. ,подадена от “Кредито" ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407,р-н Лозенец, бул.“Черни връх“, № 51Г, офис 32 срещу определение рег.№ 2130/11.08.2025 год. по гр.д.

№ 250/2024 год. на Районен съд Добрич, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба вх.№ 24373/19.12.2024 год. за изменение на решение № 980/27.11.2024 год. по гр.д.№250/2024 год. по описа на РС Добрич, в частта за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, вписано в регистър Булстат под № ***, с адрес на упражняване на дейността гр.С., ЖК ***, представлявано от Д. М. М. от 750 лева на 100 лв. без да начислява ДДС върху тази сума.

С доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се претендира отмяната му ,като присъденото на адвокатското дружество възнаграждение бъде намалено на сумата 100-150 лв.,обичайно присъждана по такъв тип дела,а ДДС да не бъде начисляван. Дружеството възразява,че първоинстанционният съд не е определил възнаграждението по чл. 38 ал.2 от ЗА в съответствие с решение по дело С-438/22 на СЕС;неточно е приложил правилото на чл.78 ал.5 от ГПК,като не е съобразил ниската фактическа и правна сложност на делото-исковете за недействителност на клаузи от договора ,почивали на общ правопораждащ факт, материалния интерес по делото бил нисък,а претендираната сума с осъдителния иск била платена преди завеждане на делото; извършените от пълномощника процесуални действия били в малък обем,а спора разрешен само въз основа на представените от страните доказателства и приложена трайно установената съдебна практика.Изразява позиция ,че е недопустимо подобен тип дела да се 1 превръщат в източник за генериране на съдебни разноски,надхвърлящи многократно материалния интерес по делото и използвани недобросъвестно (чл.3 от ГПК) като източник за неоснователно обогатяване.

При данни, че съдебния акт е бил връчен на дата 29.08.2025 год., частна жалба рег.№ 16488/05.09.2025 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК и е процесуално допустима.

Ответникът по жалбата -Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, вписано в регистър Булстат под № ***, с адрес на упражняване на дейността гр.С., ЖК ***, представлявано от Д. М. М. е посочило в отговор рег.№ 5115/05.03.2026 год.,че счита частната жалба за неоснователна, тъй като споделянето на изложените в нея доводи би обезценило адвокатския му труд.

Гр.д.№ 250/2024 год. е било образувано въз основа на искова молба рег.

№1512/22.01.2024 год.,,изпратена по пощата на 17.01.2024 год.,с която от С.

С. В., ЕГН ********** срещу „Кредито" ЕООД, с ЕИК: 204554530 са заявени два установителни иска ,да бъдат признати за нищожни на основание чл.146,във връзка с чл.143 от ЗЗП на клаузите по т.4 т.5 от договор за потребителски кредит № *** от 04.06.2021 год., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и неустойка при непредставяне на обезпечение и заявен като частичен осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД , във връзка с чл.34 от ЗЗД за връщане на платена без основание въз основа на нищожните клаузи за сума от 5 лв. ,размерът на който е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 от ГПК на сумата от 581.36 лв. и съставляваща сбор от платен такса експресно разглеждане и неустойка в размерите от по 505.45 лв. и 75.91 лв. с определение от проведено на дата 07.11.2024 год. съдебно заседание.

С решение № 980/27.11.2024 год.по гр.д.№ 250/2024 год. са били уважени установителните искове ,а осъдителния иск за сумата от 581.36 лв. е бил отхвърлен като погасен с плащане в хода на производството. Дружеството частен жалбоподател е било осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество“Д. М.“ сумата от 750 лв.,адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА.

Упълномощеният от ищеца адвокат претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като е защитавал страната безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА ,като в тази насока е представен договор за правна защита и списък на разноските ,в който е посочен претендиран размер на адвокатското възнаграждение по всеки един от трите иска в размер на 480 лв. ,с включен ДДС.

Когато резултатът по спора е в полза на страната, представлявана от адвокат безплатно, т.е. когато насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката.По правилото на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата ,адвокатското възнаграждение се дължи направо на адвоката и цели да възмезди положения труд от адвоката съобразно постигнатия правен резултат,като съдът определя възнаграждението при приложението на 2 разпоредбите на чл. 36 ал. 3 и 4 от с.з. По правилото на чл. 7 ал.2 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа ,за процесуално представителство,защита и съдействие по дела при интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв.Съгласно чл. 2 ал.5 от посочената Наредба ,за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Съгласно решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от приетата от съсловна организация -Висшия адвокатски съвет НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа .Посочените в нея препоръчителни размери , както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащане на правната помощ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Делото е с продължителност на разглеждане от 10 месеца ,считано от датата на образуването (23.01.2024 год.) до датата на постановяване на съдебния акт по същество на спора (27.11.2024 год.).Проведено е било само едно съдебно заседание,в което процесуалния представител на ищеца не се е явил.Защитата е било предоставена само с подавани на електронната поща на съда писмени молби : искова молба,молба за отстраняване на нередовности,молба ,че не се поддържа искане за назначаване на експертиза с оглед постъпило становище и представени доказателства от ответника, молба ,съдържаща искане за изменение на иска в посока увеличаване размера на осъдителния иск, така също становище по спора и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Предявените и разгледани по делото три иска са в съотношение на преюдициалност и обусловеност, обстоятелствата, съставляващи основание на исковете и подлежащи на доказване от ищеца почти напълно се припокриват, исковете защитават един и същ материален интерес, свеждащ се до отстраняване на настъпили негативните последици от нищожни клаузи по потребителски договор.Исковете имат сходен предмет на доказване,произтичат от едно правоотношение и възникват от един и същ правопораждащ факт – сключен потребителски договор. Разликата е в търсената защита. Делото е едно от множество еднотипни дела,с вече формирана устойчива съдебна практика, което го определя като такова с ниска правна сложност, т.е. количеството и сложността на извършената работа по делото не е голяма, респ. и времето, отделено за извършването й, не е много .На съдът е служебно ,че в Районен съд Добрич са били образувани и разгледани граждански дела с №№ 248/2024 год.;250/2024 год.;251/2024 год. и 703/2024 год., всичките със страни -ищец:“ С. С. В. и ответник “Кредито" ЕООД ,всичките с предмет искове за недействителност на клаузи за такса и неустойка за недадено обезпечение по сключени между страните

3 потребителски договори и иск за връщане на платени суми по нищожни клаузи. Дейността на адвоката е с ниска правна сложност ,но изисква времеви и организационен ресурс,макар и незначителен, като възнаграждението което му се определя следва да съответства на професионалното положение на адвоката, на извършената от него работа, предприета очевидно уместно с оглед изхода от споровете ,но при отчитане и посочената еднотипност на делата и осъществявана защита на представляваната страна по идентичен начин. При съобразяване ,че пред Районен съд Добрич е била заявена осъдителна претенция в размер на 581.36 лв., то положителния финансов ефект от воденето на делото за процесуалния представител от 750 лв. е повисок от този за страната Възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да надхвърля в такава значителна степен защитаваният интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси.

С оглед на горното ,трудът на адвоката следва да бъде възмезден с присъждане на възнаграждение по всеки един от исковете в размер от по 50 лв.,т.е. общо 150 лв.

Еднолично адвокатско дружество“Д. ММ.“ е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност с ДДС № BG ***.

Съгласно § 2а от Наредба № 1/09.01.2004 год. за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. С решение от дата 23.10.2025 год. по дело С-744/23 год. на СЕС е дадено тълкуване на член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност в смисъл,че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

С оглед на горното, в посочения по горе размер на адвокатското възнаграждение от 150 лв. следва да бъде включен и ДДС в размер на 20% и на адвоката присъдено възнаграждение в общ размер от 180 лв.

По тия съображения,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение рег.№ 2130/11.08.2025 год. по гр.д.№ 250/2024 год. на Районен съд Добрич, като вместо това постановява : ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ал.1 от ГПК решение № 980/27.11.2024 год.по гр.д.№ 250/2024 год. на Районен съд Добрич в частта, в която “Кредито" ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407,р-н Лозенец, бул.“Черни връх“, № 51Г, офис 32 е осъдено да заплати на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на Еднолично адвокатско дружество“Д. М.“, вписано в регистър Булстат под№ ***, с адрес на упражняване на дейността гр.С., ЖК ***, представлявано от Д. М. М. сумата от 750 лв.,представляваща адвокатски хонорар, като НАМАЛЯВА определеното на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на С.

С. В., ЕГН ********** по гр.д.№ 250/2024 год. на Районен съд Добрич 750 на 180 лв.,с вкл. ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________