Решение № 407 от 25.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Благоевград, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Коева

Членове:

Милена Каменова

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20241200500537 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. С.

Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, ***, чрез адв. И. Дл- Н., с адрес на кантора: гр. Благоевград, ул. „К“ №, ет., ап. срещу Решение № 910/20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 537/2023 г. по описа на РС –Благоевград в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС за осъждане на ответника С. К. Я. да предаде владението върху 3/12 идеални части от имот с идентификатор ***.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на районния съд. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответницата е придобила по давност 3/12 ид.ч. от процесния имот. Тези изводи били в противоречие с ангажираните гласни доказателства по делото, от които по категоричен начин било доказано, че С. Я. не е осъществявала фактическа власт спрямо 3/12 ид.ч. от процесния имот. От писмените доказателства, неоспорени от страните, се установявало, че И заедно със сестра си Константина, са собственици по наследство общо на 3/12 ид.ч. от процесния недвижим имот, а Л З К - на 3/12 ид.ч. При така установеното, ако се приемел за правилен извода на районния съд, че ответницата е собственик на 3/12 ид.ч. от процесния имот, то при сбор на всички идеални части, за които съсобствениците притежават неоспорени документи за собственост, надминавал едно цяло.

1

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 910/20.12.2023 г., постановено по гр.д. № 537/2023 г. по описа на РС – Благоевград в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него – да бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло предявения от ищцата против ответника иск.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор. С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че изложеното във въззивната жалба не кореспондира с действителното фактическо положение и събраните доказателства по делото.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд – Благоевград в обжалваната част.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Ищцата М. С. Н. е наследник на Л К П, б.ж. на гр. Благоевград, починал на *** г. Видно от удостоверение за наследници изх. № 2817/09.08.2022 г., издадено от Община Благоевград, наследници на Л К П са: М. С. Н., И К К, К К. К и Л З К.

С договор за продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 52, рег. № 1085, дело № 81/1924 г. Л К П е придобил следния недвижим имот: къща с две отделения и бахча от две лехи, находящи се в IV участък на гр. Благоевград.

С нотариален акт за удостоверяване право на собственост за идеална част от недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК № 45, том IV, рег. № 11481, дело № 545 от 2021 г., ответникът С. К. Я. е призната за собственик на основание изтекла придобивна давност, давностно владение, на следните идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл.

Благоевград, а именно: 3/12 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. Благоевград, общ. Благоевград, обл. Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1832/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 04.12.2017 г., адрес на поземления имот: гр. Б, ул. „Б С“ №, с площ от 385 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:

2288, квартал 137, парцел: 16, при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: ***,2 ***, ***, ***,

***.

От удостоверение изх. № 877/19.06.1996 г., издадено от Община Благоевград, се установява, че имотът, описан в нотариален № 52, рег. № 1085, дело № 81 от 1924 г. по действащия план на V-ти микрорайон Благоевград, одобрен със заповед № 231/15.05.1981 г. и заповед № 322/03.12.1984 г. е записан като парцел ХV, пл. № 2288, кв. 130, целия от 375 кв.м.

От удостоверение изх. № 75/16.02.2023 г., издадено от кмета на Община Благоевград, се установява, че имотът, описан в нотариален акт за удостоверяване право на собственост за идеална част от недвижим имот, издаден на основание чл.

587, ал. 2 ГПК № 45, том IV, рег. № 11481, дело № 545 от 2021 г. по действащия 2 регулационен план на V-ти микрорайон Благоевград, одобрен със заповед № РД18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК е имот с идентификатор ***, а по плана на Благоевград, одобрен със заповед № 4244/30.07.1995 г. представлява УПИ ХV-2288, кв. 130 по плана на V-ти микрорайон.

От удостоверение изх. № 15/29.03.2023 г., издадено от Община Благоевград, се установява, че ответникът С. Я. е имала сключен граждански брак с К З К, който е прекратен с решение от 04.01.1995 г. на РС- Благоевград.

Страните са ангажирали гласни доказателства.

В показанията си св. Л К сочи, че ****. Свидетелят Т Б сочи, че ***** В показанията си св. Е М сочи, че ****

В показанията си св. А Г сочи, че ***

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, поради което настоящият съдебен състав следва да обсъди неговата допустимост в обжалваната част и правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона - чл. 77 ЗС. В настоящия казус ищецът основава правото си на собственост на основание наследствено правоприемство, в условията на евентуалност - давностно владение в продължение на повече от 20 години. При положителен установителен иск за собственост ищецът носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорния имот, чрез доказване осъществяването в неговия патримониум на годен придобивен способ – оригинерен или деривативен, т.е. да установи, че в неговия патримонуим се е осъществил фактическия състав на соченото придобивно основание.

Установено е, че ищецът М. Н. и неучастващи по делото лица са наследници на Л К П. Установено е и, че наследодателят Л К П е бил собственик на бахча от две лехи, находящи се в гр. Б, IV участък, който имот по кадастралната карта на Б, е имот с идентификатор ***.

Ответникът С. К. Я. се легитимира като собственик на 3/12 ид.ч. на процесния имот съгласно нотариален акт за удостоверяване право на собственост за идеална част от недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК № 45, т о м IV, рег. № 11481, дело № 545 от 2021 г. Ищцата М. Н. е оспорила констатациите в акта относно наличието на придобивна давност в полза на ответника и са в смисъл на опровергаване на факта на владението върху посочената идеална част от ответника.

Съобразно приетото с Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. на ВКС, ОСГК като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава задължителна обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда и правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита верен до доказване на противното с влязло в сила решение. В исковото производство съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на 3 правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете обвързващата го доказателствена сила на нотариалния акт. Съдът може да приеме, че удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е осъществило, а оттам и че ползващото се от нотариалния акт лице не се легитимира като носител на признатото с акта право на собственост, само ако след направено в исковото производство оспорване както на осъществяването на придобивното основание, така и на съществуването на самото право, оспорващата страна е провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта – в тази насока Решение № 107/25.05.2011 г. по гр.д. № 1297/2010 г. на ВКС, Решение № 153/10.07.2015 г. по гр.д. № 889/2012 г. на ВКС, Решение № 208/24.09.2013 г. по гр.д. № 1961/2013 г. на ВКС, Решение № 108/28.10.2015 г. по гр.д. № 1854/2015 г. на ВКС, Решение № 184/11.10.2016 г. по гр.д. № 1147/2016 г. на ВКС, Определение № 82/16.02.2016 г. по гр.д. № 85/2016 г. на ВКС.

С изготвения доклад по делото първоинстанционният съд е указал на ищцата доказателствената тежест за оборване на легитимационния ефект на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, издаден в полза на ответника. Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на районния съд за необорване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка. С ангажираните от ищцата гласни доказателства опровергаване на факта на владението на ответника върху процесния имот не е проведено. От показанията на св. Б, ангажиран от ищцовата страна, се установява, че двора е разделен с мрежа и се влиза от две страни, от едната страна влиза М., а от другата – И (а). Едната част от двора се ползвала от М., а другата от И. Свидетелят Л К сочи, че знае, че С. има претенции за дворното място, както и му казала, че това място е нейно и свидетелят няма да сади нищо. В същата насока са и показанията на св. М, която сочи, че знае за спор на С. със свидетеля К. и неговата съпруга, който спор бил за място от двора, което било на С., както и е била свидетел на демонстрация на собственост от С. срещу Л.

Свидетелите М и Г, ангажирани от ответната страна, сочат, че С. засаждала растения в двора. При тези факти, констатациите в нотариалния акт за придобивна давност в полза на ответника, не могат да се счетат за оборени.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 05.01.2022 г. на ВКС, ОСГК при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. В настоящия казус не е доказано ответникът да е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца, поради което искането за предаване на владението е неоснователно.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че сборът на всички идеални части от процесния имот, за които съсобствениците притежават неоспорени документи за собственост, надминавал едно цяло. Съобразно диспозитивното начало ищецът определя предмета на делото и очертава спорното право чрез основанието и петитума. В настоящия казус е предявен иск за 4 признаване за установено по отношение на ответника С. Я., че ищцата М. Н. е собственик по наследство от наследодателя Л. К. П., в условията на евентуалност на основание давностно владение, на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, поради което правата на трети лица не са предмет на делото. В рамките на сезирането, съдът се е произнесъл и с оглед диспозитивното начало е признал правото на собственост на ищеца върху поддържаната идеална част.