Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 423 от 06.12.2023, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 719/2023
Вид
Решение № 423
Подписан
06.12.2023
В сила
10.05.2024
Състав
Маргарита Пламенова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 3, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 41, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 58, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Дупница, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20231510200719 по описа за 2023 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С решение № 103 от 02.06.2023 г. по КАНД № 77 по описа за 2023 г. Кюстендилският административен съд е отменил Решение № 32/09.02.2023 г., постановено по АНД № 1093/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница и върнал делото за ново разглеждан от друг състав на районния съд.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-5310-001181 от 13.09.2022 г. издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на Т.

В. Т., с адрес: гр. ***, ул. „***“ №***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

1. за нарушение на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП „глоба” в размер на 30.00 лева;

2. за нарушение на чл. 58, т. 3, от ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1-во от ЗДвП - „глоба”, в размер на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Б. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, взема становище за неоснователност на жалбата в представеното съпроводително писмо и с писмена молба вх. № 8275/13.09.2023 г. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за възнаграждение за адвокат, като моли да бъде присъдено такова в минимален размер. В случай, че жалбата бъде оставена без уважение, 1 респ. потвърдено НП, да бъде присъдено на ОДМВР Кюстендил възнаграждение за представителство и защита по делото от юрисконсулт, определено по реда на чл. 37 от ЗПП.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

На 03.09.2022 г., около 12:59 ч., по АМ „Струма“, км. 85+128 м., при пътен възел „Кочериново“ и в посока към гр. Благоевград жалбоподателят Т. пътувал заедно с приятелката си – св. Дениз К, като управлявал лек автомобил марка и модел „***“, с рег. № ***. Поради наличието на много коли на пътя в тази посока, тъй като денят бил почивен и поради невъзможността на жалбоподателя да изпревари колоната от автомобили пътуваща пред него и в двете активни ленти за движение, веднага след като подминал отбивката за ПВ „Кочериново“ и продължил движението си в посока към гр. Благоевград, същият се изнесъл с автомобила си изцяло в аварийната пътна лента, започнал да се движи по нея и изпреварил отдясно движещите се пред него в колона МПС-та. В този момент на известно разстояние зад него линеен контрол на пътя по време на движение в същата посока със служебен автомобил „***“ с рег. № *** осъществявали и свидетелите П. и К.. Същите забелязали неправомерното поведение на пътя на автомобила на жалбоподателя, при което включили веднага светлинен и звуков сигнал, като тръгнали след него с намерение да го спрат и осъществят проверка на водача. След като забелязал движещия се зад него полицейски автомобил жалбоподателят увеличил значително скоростта си и се отдалечил от същите, което принудило водача на полицейския автомобил - св. П. да достигне с патрулния автомобил до максимална скорост от 206 км/ч в участъка от автомагистралата на 1,4 км. от с. Зелен дол, обл. Благоевград. След като достигнал до изхода за гр. Благоевград при ПВ „Зелен дол“ жалбоподателят намалил сам скоростта си и на излизане от магистралата спрял, като в близост до него спрели и полицейските служители. На същият била обяснена причината за преследването и спирането му, като му били изискани необходимите документи за проверка, а св. К. му съставил АУАН, за нарушенията на чл. 41, ал.1 и чл. 58, т. 3 от ЗДвП, извършени при преминаването му в района на АМ „Струма“, км. 85+128 м., при пътен възел „Кочериново“. Актът бил подписан от свидетелите К. и П., както и бил подписан и връчен без да са отразени в него каквито и да е възражения от жалбоподателя.

В обжалваното НП, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 651685/03.09.2022 г., административно-наказващият орган (АНО) приел от фактическа страна, че на 03.09.2023 г. в 12:59 ч. на автомагистрала ,,Струма“ при км.85+128 при пътен възел Кочериново и в посока гр. Благоевград, жалбоподателят Т. В. Т. управлявал лек автомобил ,,***“ с рег. № ***, като извършва маневра изпреварване от дясната страна на колона от МПС-та. При извършване на маневра изпреварване водачът използва и се движи в лентата за принудително спиране. По т. 1 от обжалваното НП от правна страна АНО приел, че с описаното деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП го санкционирал с глоба в размер на 30 лева. По т. 2 от обжалваното НП, от правна страна 2

АНО приел, че с описаното деяние Т. е нарушил разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП го санкционирал с глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се потвърждават от показанията на актосъставителя К. К. и свидетеля по акта И. П., очевидец на деянието. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като се основават на преките им и непосредствени възприятия и кореспондират напълно със събраните писмени доказателства, съдържащи се в материалите от административно-наказателната преписка по издаване на процесното наказателно постановление, както и с писмените доказателствени средства, вкл. събраните в хода на съдебното следствие справки и информация записана от GPS устройството на патрулния автомобил, Проект на организация на движението на АМ ,,Струма“ включващ км 85+128 (стар км 353+320), Проект за организация и безопасност на движението на път АМ ,,Струма“ в участъка от пътен възел ,,Кочериново“ до пътен възел ,,Зелен дол“, План относно организиране и провеждане на СПО за времето от 00:00 ч. на 08.08.2022 г. до отпадане на необходимостта на територията обслужвана от група ,,Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОД МВР Кюстендил, като им дава пълна вяра.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите полицейски служители, тъй като същите се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени доказателствени средства, вкл. и веществените доказателства, цитирани по-горе. Същите не съдържат никакви противоречия и са логични, последователни и ясни. Поддържат изцяло отразеното в съставения от св. К. АУАН, като и двамата по ясен и категоричен начин изясняват мястото на констатираните нарушения, времето и начинът на извършването им, при които са били установени и възприети от тях.

Съдът кредитира само частично изложеното в показанията на свидетелите К и Д, доколкото същите са в непосредствени близки, лични и семейни, и съответно за св. Д професионални и колегиални отношения, включително същият е в служебна зависимост от жалбоподателя като негов мениджър. Несъмнено св. К е заинтересована от изхода на делото, тъй като е в съпружеско съжителство с жалбоподателя, а св. Д работи във фирмата, която се управлява от Т. Т. като мениджър. Казаното от св. К съдът приема за достоверно единствено в частта относно това, че същата безспорно е пътувала с жалбоподателя в процесния лек автомобил, в указаната посока, място и час, доколкото присъствието й се потвърждава изцяло и от показанията на свидетелите - полицейските служители. Съдът не възприема за достоверно заявеното от нея относно здравословното й състояние преди нарушението, доколкото такива данни не се съдържат в останалите доказателства, с изключение на показанията на св. Д, който обаче не може да конкретизира дали изложеното от него за отбиване на автомобила на жалбоподателя в аварийната лента се е случило преди или след преминаването им през тунела в близост до пътен възел „Кочериново“. Показанията на св.

Д, не изясняват съществени обстоятелства свързани с предмета на доказване по делото, доколкото същият не твърди да се е движел зад автомобила на жалбоподателя и да е 3 възприел именно преминаването на същия през процесния пътен възел, където се сочи, че са били реализирани нарушенията по ЗДвП, поради което и съдът не изгражда изводите си за фактите върху неговите показания. Същият не е бил възприет, като автомобил придружаващ автомобила на жалбоподателя и от полицейските служители, които обективно са се движили на известно разстояние зад автомобила, управляван от Т..

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

При съставяне на АУАН, въз основа на който е било издадено обжалваното наказателно постановление са били спазени всички необходими изисквания на чл. 42 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН - АУАН е съставен на 03.09.2022 г. за нарушения, сочени за извършени на 03.09.2022 г., а обжалваното НП е издадено на 13.09.2022 г.

АУАН е издаден от компетентен орган - ,,младши автоконтрольор при ОД МВР Кюстендил, група КПДГПА, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, както и НП, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП (които обстоятелства се установяват от приложената по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР.) АУАН е съставен в присъствието на свидетел на нарушението (свидетеля И. П.) и на нарушителя, на който надлежно е връчен екземпляр от акта.

АУАН съдържа изискуемите от чл. 42 от ЗАНН реквизити, поради което съдът приема, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Обжалваното НП съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като в него са посочени времето, мястото и начина на извършване на нарушенията, доказателствата, които ги потвърждават, което е напълно достатъчно същите да бъдат индивидуализирани. В тази връзка, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и обосновано.

Административното обвинение е формулирано ясно и точно, както от фактическа, така и от правна страна и при издаване на обжалваното наказателно постановление са спазени всички административнопроизводствени правила.

С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран, както следва:

По т. 1 от обжалваното НП, административнонаказателната отговорност на Т. Т. е била ангажирана в хипотезата на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, съгласно която наказва се с глоба 30 лв. водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението за нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда, че пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна.

По т. 2 от обжалваното НП, административнонаказателната отговорност на Т. е била ангажирана в хипотезата на чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която: наказва се с 4 лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 за нарушение на разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, която предвижда, че при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че на 03.09.2023 г. в 12:59 ч. на автомагистрала ,,Струма“ при км.85+128 при пътен възел Кочериново и в посока гр.