Решение № 20 от 02.03.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Севлиево, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Г.ева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20224230200413 по описа за 2022 година

Жалбоподателят Н. А. Д. от гр. Габрово е обжалвал наказателно постановление № 22-0341-000213 от 08.06.2022г. на Началник РУ в ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с което за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 и на осн. чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 2000.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при нарушение на процесуално-правните и материално-правни разпоредби, в подкрепа на което се излагат съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

За ответника по жалбата – Началник РУ в ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка се отправя молба жалбата да бъде оставена без последствия, а наложеното наказание да бъде потвърдено.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 03.05.2022 година, около 16:00 часа, жалбоподателят Н. Д. управлявал лек автомобил „Хонда ЦР – В“ с рег. № Y96АХ, собственост на фирма „Виктория 111“ ЕООД в района на село Душево, община Севлиево. Излизайки от кръстовището, образувано от път GAB1165 и ул. „Аврора“ в посока на движение от ул. Аврора към път GAB 1165 автомобилът на жалбоподателя бил ударен силно от лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ВТ *** КХ. В резултат на удара настъпило ПТП. За същото бил подаден сигнал в РУ на МВР – Севлиево, откъдето пристигнал екип от полицейските 1 служители Г. П. и П. А.. Същите изпробвали жалбоподателя и другия водач за алкохол, като уредът отчел нулев резултат и на двамата водачи. Тъй като в автомобила Форд имало пострадала жена, била извикана линейка, която откарала същата в ЦСМП – Севлиево за оказване на помощ. На мястото пристигнал и разследващ полицай. Едва в 20:00 часа на място пристигнал втори екип от полицейски служители, които поискали да тестват жалбоподателя за употреба на наркотични вещества и техните аналози, но същият отказал, тъй като известно време преди това докато бил на мястото на произшествието бил взел силни обезболяващи и упойващи медикаменти, донесени му от Габрово от свид. Й. Й.. За отказа му да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози, което деяние актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 581304, който същият подписал без възражения. Д. не е депозирал писмени обяснения срещу съставения му АУАН и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник РУ в ОД МВР Габрово, РУ Севлиево с № 22-0341-000213 от 08.06.2022 г., в което наказващият орган напълно се е съгласил с отразените в акта фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното наказателно постановление, квалифицирал е описаното от него деяние като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Д. глоба в размер на 2000,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Г. П., П. А., Ц. Г., Й. Й. и М. А. и от писмените доказателства: процесните АУАН и НП; Талон за изследване; Справка картон на водача; Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи;

Медицински документи; Съдебно медицинско удостоверение; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 169 и Докладна записка.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 04.11.2022 г. Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР - Севлиево на 11.11.2022 г., тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид заеманото от него длъжностно качество.

2

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно тази разпоредба на закона: “Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”.

Административно-наказващият орган на осн. чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП е наложил на жалб. Д. наказание глоба в размер от 2000.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, а на осн. Наредба № Iз2539 на МВР му е отнел 12 контролни точки.

Жалбоподателят се явява пред съда лично и с процесуален представител. От страна на последния се поддържат изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, както и искането за отмяна на същото.

В хода на производството бяха изслушани тримата полицейски служители, които са посетили произшествието – свидетелите Г. П., П. А. и Ц. Г.. Първите двама свидетели са отишли на мястото на произшествието веднага след получаване на сигнала за неговото настъпване. От техните показания стана ясно, че жалбоподателят и другият водач на МПС, с който е възникнало ПТП – то, са били изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, като уредът и при двамата водачи е отчел нулев резултат. Според показанията на тези свидетели е имало един пострадал от произшествието, който бил откаран с линейка в ЦСМП – Севлиево.

Тъй като тези свидетели нямали правомощия да изпробват водачите на автомобилите, участници в транспортното произшествие за употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наложило да се изчака другия екип от служители на РУ на МВР – Севлиево, сред които бил свид. Ц. Г.. Последният обясни пред съда, че е бил изпратен на произшествието половин час след като е застъпил втора смяна на работа в 19:30 часа. При отиването му на място свидетелят носел техническото средство Drager Drug Test 5000 ARMD с № 0131, с което поискал да изпробва жалбоподателя. Същият обаче отказал да бъде изпробван, тъй като преди това бил приел множество обезболяващи и успокояващи лекарства, понеже изпитвал силни болки в кръста и гърдите, чакайки на 3 мястото на произшествието повече от четири часа. Тогава, в 20:00 часа, свид. П. издал на жалбоподателя Талон за изследване, с който го уведомил, че трябва да се яви в ЦСМП – Севлиево до 120 минути от връчването на талона. Жалбоподателят не се явил в спешното отделение в гр. Севлиево, а отишъл в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в гр.

Габрово, където, след извършване на няколко рентгенографии, се установило, че имал счупване на страничните израстъци в дясно на първи и втори поясен гръбначни прешлени, за което му бил поставен лумбокорсет за 3 месеца.

По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит свидетелите Й. Й. и М. А..

Свидетелят А. обясни, че е пътувал заедно с жалбоподателя когато е станало произшествието. След удара от лекия автомобил „Форд“, автомобилът им спрял на около 30 метра напред. В следствие на това пострадали той и жалбоподателя, като свидетелят бил с пукнати ребра, а Д. със счупен прешлен на гърба и счупени ребра.

Жалбоподателят бил в много тежко положение, почти в безсъзнание, и виел от болка.

При пристигането на полицейските служители жалбоподателят и свидетелят били попитани дали са пострадали, при което същите отговорили положително, но пристигналата линейка отвела жената, която пътувала в другия лек автомобил, а на тях им било казано, че не били пострадали, поради което не била извикана втора линейка за тях. След това Н. Д. и другия водач били изпробвани за употреба на алкохол, като пробата на Н. била отрицателна. Тъй като изпитвал силни болки и искал бързо да вземе обезболяващи и успокоителни, Д. попитал полицейските служители дали ще му правят тест за наркотици, като им обяснил, че имал намерение да вземе успокоителни. Същите му казали, че няма нужда да му се прави такъв тест, поради което жалбоподателят и свидетелят изпили няколко таблетки Лексотан и Ривотрил, които им били донесени от свид. Й. Й.. Едва в 20:00 часа, когато дошъл втория екип на полицията, жалбоподателят бил поканен да бъде изпробван за наркотици, но той категорично отказал, тъй като вече бил пил успокоителни и обезболяващи лекарства.

Свидетелят Й. Й. обясни, че на инкриминираната дата пътувал заедно със сина си от с. Градница, община Севлиево за гр. Габрово, когато на кръстовището с улица „Аврора“ се оказал с автомобила си зад автомобила на жалбоподателя. Според показанията на този свидетел последният изчакал на знака Стоп и почти веднага, след като потеглил на дясно, една кола, движейки се с много голяма скорост, се опитала да го изпревари, но не могла и го ударила от страната на жалбоподателя. Тъй като в колата на свидетеля пътувал синът му, който бил преживявал катастрофа преди време, свидетелят казал на своя познат, който управлявал автомобила, да обърне колата, за да не може синът му да види тежката катастрофа. Пътувайки за гр. Габрово свидетелят се обадил на жалбоподателя и го попитал как е и дали има нужда от нещо. Последният му отговорил, че изпитвал много силни болки, поради което след като се прибрал в гр.

Габрово свидетелят Й. взел обезболяващи и успокоителни лекарства на майка си „Лексотан“, „Ривотрил“ и „Кафетин“ и тръгнал обратно за местопроизшествието.

4

Отивайки там около 17:00 часа, свидетелят дал лекарствата на Н., който бил в много тежко състояние – не можел да диша и се държал отзад за кръста. На въпроса защо не е в болница жалбоподателят му отвърнал, че полицаите му отказали да го закарат там.

Вторият екип от полицейски служители дошъл чак след 19:30 часа и когато поискали да изпробват Н. за наркотици, същият отказал, тъй като бил изпил хапчетата, които му бил занесъл свидетеля. След това полицейските служители ги пуснали и свидетелят откарал Н. и М. в болницата в гр. Габрово.

Съдът намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, присъствал на проверката и е предявен по надлежния ред на жалбоподателя, а в последствие е бил връчен и препис от него. Талонът за медицинско изследване е издаден в присъствието на жалбоподателя, същият го е подписал и получил, което е удостоверено също по надлежния ред с подписа му. АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.